Н а 29 декември Православната църква си спомня за Светите 14 000 младенци мъченици, избити от цар Ирод във Витлеем. Според библейската легенда тези невинни юдейски младенци пострадали заради безначалния Младенец Христос - Сина Божи. Като се видял подигран от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, но не се върнали при него, а по друг път заминали за страната си, Ирод се ядосал твърде много. И, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и околията от две години надолу. Тогава се сбъднало реченото от пророк Йеремия: "Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям. Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма" (Мат. 2:17-18).
Невинните деца, загинали по заповед на цар Ирод, търсещ да погуби Месията Иисус, стават първите мъченици за Христос. Ужасяващ е мащабът на това чудовищно злодейство, извършено веднага след раждането на Божия син. Според тълкуватели на Светите книги то само доказало степента на поквареност на човешкия свят и крещящата необходимост от пришествието на Спасителя. Отдавна съществува мнение, че броят на прославените от Църквата жертви на трагедията във Витлеем - 14 хиляди, обаче не съответства точно на действителността. Според историци библеисти преди около 2000 години в този мъничък град не би могло да има толкова деца от мъжки пол на възраст до две години. Същевременно в сирийските източници се споменават 64 хиляди убити във Витлеем невинни деца; а в редица западни мартирологии се посочват дори 144 хиляди.
Отвъд древното предание за хилядите младенци, убити във Витлеем, стои не стремеж да се установи точно техният брой, а подчертано напомняне за мащабите на борбата, която извратеното от греха човечество води срещу Бога. Витлеемската трагедия далеч не е последното кърваво звено във вековното противопоставяне между надменния, самодоволен, властолюбив, кръвожаден човек, загиващ в страсти, от една страна, и от друга страна - кроткия, смирен, дълготърпелив и жертвен Бог, който идва в света, за да спаси хората.
Евангелието от Матея излага устното предание за убийството на младенците така: „Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците” (Мат. 2:16). Изследователи изтъкват, че тук евангелистът също не си поставя за цел да съобщи на слушателите точното число деца, които са били принесени в жертва на алчността и властолюбието на цар Ирод.
Числото 14, закодирано в Стария Завет
Защо обаче Църквата определя точно такова число за убитите във Витлеем деца? Според някои експерти това се дължи на самата цифра 14, в която е закодирана особена и тайна символика. Знае се, че евангелист Матей разделя родословието на Спасителя на три реда по 14 рода: „Всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода” (Мат. 1:17).
Също и в Стария Завет синове на Рахил (втората жена на Яков) са наречени не само родените от нея Йосиф и Вениамин, но също и внуците й: „Тия са синове от Рахил, които се родиха на Иакова, – всичко четиринайсет души” (Бит. 46:22). Оттук вероятно произлиза и древното църковно предание, което идва при нас посредством византийската традиция и съхранява за нас - паметта за 14-те хиляди младенци мъченици.
