Е дна от най-големите християнски реликви в света е известна като ризата на Богородица (мафорион - връхна дреха, риза). Частица от нея се пази в Бачковския манастир. Дълго време реликвата е била съхранявана във Влахернската църква, намираща се днес в Истанбул (известен в миналото като Константинопол и Цариград). В този храм става едно от големите чудеса в християнския свят - самата Божия майка се явява през 910 г. Преди това се вярва, че чудодейната дреха е спасила жителите на Константинопол на няколко пъти – при обсадата от аварите през 626 г., от персите през 677 г. и от арабите през 717 г. С тази реликва се свързва и въздигането на Киевска Рус и покръстването, което се случва след поход към Константинопол. Оттам русите взели частица от дрехата на Богородица. Вярва се, че именно тя е опазила Москва от нападенията на татарите от Златната орда. В момента най-голямата част от реликвата се съхранява в Грузия, където се случват множество чудеса. През 2016 г. частица от ризата на Богородица пристигна оттам в Бачковския манастир.
Лъв Велики
Историята на тази реликва става известна по времето на византийския император Лъв Велики (457-474 г.). Тогава в Цариград живеели двама знатни братя - Галвий и Кандид, членове на Сената. Те предприели пътуване из Палестина, за да се поклонят на светите места. Отишли и в Назарет да видят къщата, в която Пресветата Дева получила архангелското благовестие, че ще стане майка на Спасителя Христос. След като се поклонили, те останали да нощуват в едно близко село.
По Божий промисъл те се установили в дома на една неомъжена жена на преклонна възраст, водеща чист живот. На братята направило впечатление, че пред този дом се трупали много болни. Те поискали да узнаят на какво се дължи това. Жената ги въвела в стая, осветявана от свещи и благоухаеща от тамян, и им показала дрехата на Света Богородица, от която мнозина получавали изцеление от разни болести и недъзи. Домакинята разказала, че реликвата е била подарена от самата Света Богородица на нейна предшественица, също девица, която имала тази дреха като предсмъртно завещание от Божията майка Света Богородица. Така дрехата била предавана в рода от девица на девица досега. Но жената казала, че вече няма от рода си друга такава, на която да предаде тайната.
Подмяна
Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред раклата. Те били обхванати от една мисъл - как да се сдобие столицата им с това многоценно благодатно съкровище. Взели размерите на ковчежето по неговата форма, като обърнали внимание и на дървото, от което било направено. На заранта заминали за Йерусалим, като казали, че ще дойдат пак. В Йерусалим те поръчали да им се приготви копие на ковчежето от Назарет. Когато се върнали там, се молили пред светинята, та Света Богородица да им позволи да я вземат и отнесат със себе си в Константинопол. В полунощ братята изнесли ковчежето от стаичката и го занесли в колесницата си, а на негово място поставили дубликата.
Празникът датира от V век
Когато се завърнали в родината си, братята съобщили за реликвата на императора и на патриарх Генадий. С благоговение и всенародно шествие дрехата била внесена в църквата "Света Богородица" в константинополския квартал Влахерна, разположен на брега на морето. Там я поставили в ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Това станало на 2 юли 458 година. Оттогава е установен празникът Полагане честната дреха на Богородица във Влахерна.
