Б урните промени в нашата история не са подминали и Българската православна църква (БПЦ), която по различни причини е сменяла центровете на своите епархии. Но сторените някога катедрални храмове са се запазили като живи паметници на възрожденската архитектура и църковната живопис. Такава е и църквата „Успение Богородично“ - катедрала на съществувалата от 1557 г. до 1907 г. Самоковска епархия. В близко съседство с нея се намират още два църковни паметника с изключителна историческа и художествена стойност - метохът "Покров Богородичен" и гробищната църква "Свети Никола Мирликийски".
Под прикритие
Първите и най-ранни сведения за съществуването на сградата на Митрополитската църква в Самоков са от 1711 г., когато митрополитът Нектарий събира първенците и им предлага да се изгради църква в пределите на града. Мястото за построяването на храма през следващата 1712 г. било избрано в горния край на българската махала до къщата на владиката Нектарий. Градежът ставал в пълна конспиративност, тайно от турската власт и без ферман от султана. Църквицата била малка, еднокорабна, прикрита сред останалите къщи и без двор. За да се влезе в нея, се минавало през имота на някоя си баба Марица. За да не прави впечатление и да не предизвиква гнева на турците, самоковлии направили комин на храма към улицата, за да прилича още повече на къща. Този комин е стоял 80 г. - до 1793 г., когато храмът се разширява и преустройва.
Владици
През 1757 г. тайният храм се легализира. Тогава пред турската власт е заведена неговата кондика. От нея се знае, че тогава епитропите купуват място за двор, заграждат го с ограда и поставят порта. Това станало по времето на митрополит Неофит Йоанович, последния български самоковски владика, преди да престане да съществува Ипекската (Печката) патриаршия и митрополията да премине на подчинение към Цариград през 1766 г. От 1778 г. Самоковски митрополит става Филотей. Той е на този пост в продължение на 41 години и е един от най-дейните инициатори и дейци за разширяването, строителството и украсата на черквата.
Разширения
През 1782 г. Филотей убеждава самоковци да искат разрешение за обновление и разширяване на църквата. Този ферман е издаден през 1791 г. Иконостасът е изработен в Света гора от майстор-дърворезбар Андон, както и иконите и свещниците. Големите икони за кивотите, както и част от малките икони на апостолския ред на иконостаса, били изписани от Христо Димитров. Той боядисва и целия дъсчен таван на храма в синьо и го украсява със златни звезди. Твърде е вероятно Христо Димитров да е украсил с изображения и арките над колоните, но по-късно те да са били замазани и унищожени. Царските икони били изписани от Димитър Зограф в първата половина на 30-те години на XIX в.
Местната резбарска школа тръгва оттук
Заедно с разширението на храма трябвало да бъде разширен и иконостасът на майстор Андон. Това свършил дошлият наскоро от Солун Атанас Теладуро. През 1833 година майсторът завършил двете нови странични крила на иконостаса. Резбованата им преграда е превърната в една цялостна вертикална стена с един цокълен ред, ред на големите икони, архитрав, корниз и лозница, ред на малките икони и богата ажурна венчилка. Така двама майстори, дошли в различни времена в Самоков, създават с творческа дързост един паметник на резбарското изкуство, който се превръща в школа за майсторите резбари от Самоков, а техният иконостас остава ненадминат в своето майсторство. Днес, наред с уникалната дърворезба, в църквата се пазят икони на основоположника на Самоковската школа Христо Димитров, Захари Зограф, Иван Николов Иконописец, Никола Образописов, Захари Попрадойков, Коста Геров – Антикаров, Михаил Белстойнев.
