С тарият завет съдържа предсказанията на т. нар 12 Малки пророци. Един от тях е Амос, чиято памет се чества на 15 юни. Oсновната идея на книгата на Амос е, че Бог мери хората и народите с един аршин и очаква еднаква праведност от тях. За това Израел и Юдея няма да бъдат освободени от Божия съд поради своите идолопоклонства и неправилни деяния, при които страдат жени, деца и старци.
Палестина
Амос живял край палестинския град Текоя (днес село Текуи), близо до Витлеем. Неговото кратко служене протича в Самария, където идва около 760 г. преди Христа. Знае се, че е бил пастир по занятие. Амос бил повикан от Бога на пророческо служение през времето на юдейския цар Озия и израилския цар Йеровоам II. Неблагодарният народ не се вслушвал в предупрежденията и откровенията на пророка, който възвестявал наказание от Бога.
Той заварва в Самария пълно безгрижие. Управлението на Йеровоам ІІ (786-746 пр. Хр. ), белязано с успехи и победи, внушава на хората мисълта за Божата милост. И всички чакали Деня на Повелителя, когато с помощ отгоре Божият народ ще победи своите врагове. Пищните обреди в светилищата се смятали за висша проява на благочестие. Заветът на Моисей за неразделността на Бога и любовта към ближния бил почти забравен. В този момент Амос предрича пред всички гибелта на владетеля и края на царската му династия.
Видение
Към вождовете на израилския народ той казвал:
"Горко вам, които смятате, че е далеч злочестия ден, и правите да се приближи тържеството на насилието; които лежите на одри от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото, пеете под звука на гусли, пиете вино от чаши, мажете се с най-добри мазила и не ви боли сърце за злополуката на народа. Затова ще отидете в плен начело на пленниците" (Амос 6:3-7).
Изгонване
Старшият свещеник Амасия донася за злокобното пророчество на царя. Вследствие на това на Амос му е наредено да напусне града Витил. Но пророкът смело продължава да вещае гибелта на Израил: “Затова ето що казва Господ: "Жена ти ще бъде обезчестена в града, твоите синове и дъщери ще паднат от меч, земята ти ще бъде разделена с мерилна връв, ти ще умреш в нечиста земя, а Израил непременно ще бъде отведен от земята си" (7:17).
Тия думи на Свети Амос разгневили жреца и той започнал да го бие без пощада, а накрая синът му Озия, ударил Амос в главата с тояга и го ранил смъртоносно. Но той не умрял веднага: отнесли го едва жив в родния му град Текоя, където скоро починал. Скоро пророчествата на Амос се сбъднали – асирийските войски завладeли тези земи и отвели всички в плен.
Все пак пророчествата на Свети Амос завършват с оптимизъм относно окончателната съдба на еврейския народ. Според виденията му той ще бъде разпилян по целия свят, но няма да изчезне, а един ден ще се върне от плен и ще яде от плодовете на земята си.
Пръв използва фразата Денят Господен
Амос е първият пророк, който използва термина Денят Господен. Тази фраза става важна в бъдещата пророческа и апокалиптична литература. Под това пророчество в началото се разбирало денят, в който Бог ще се изправи срещу всички врагове на Израел и ще ги победи. Но пророкът показва, че т. нар. богоизбран народ също е затънал в грехове, така Денят Господен започва да се тълкува като период на наказание и гибел, дадени Свише.
