Н а 26 май Църквата ни тачи паметта на мъченика Георги Софийски Най-нови. Неговият гроб, макар и без мощите вътре, се намира до олтара на столичния храм-ротонда "Св. Георги Победоносец". Общо трима от софийските светии носят името Георги - известни са още християнските мъченици свети Георги Софийски Стари (1407- 1437) и свети Георги Софийски Нови (1497- 1515).
Затова и този светия е наречен Най-нови. Той е живял по време на управлението на султан Сюлейман І Кануни (Законодателя), известен също като Сюлейман Великолепни. Този „Златен век” за Османската империя е време на нечувани жестокости спрямо християните на територията на империята и много трудни времена за българския народ.
Светията се родил в днешната столица София от знатни родители българи Иван и Мария. Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. На 25 години той останал без баща. Понеже момъкът се славел с необикновена красота и добродетелност, турците пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин. Оскърбеният Георги я хвърлил на земята и я стъпкал.
Мъчения
Тогава озлобената тълпа го предала на кадията. Първо се опитали да го съблазнят да смени вярата си, а като не успели, го подложили на нечувани мъчения.
Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на главната улица в тогавашна София, където имало пещ за топене на руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Това станало на 26 май 1530 г.
Чудото
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив - по площада се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия, реди още житието на мъченика.
После тяло му било хвърлено в огъня заедно с много умрели кучета, та християните да не могат да разпознаят мощите на мъченика. Но Бог прославил Своя угодник: внезапно върху това място се спуснал облак, загърмяло, засвяткали светкавици и се излял проливен дъжд, който загасил огъня, така че от кладата не излизал вече и дим.
През нощта над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила огромна ярка светлина. Протойереят на църквата „Свети великомъченик Георги“ отишъл при съдията и измолил разрешение да вземе честните мощи на светия мъченик и да ги погребе. Като разровили пепелта, християните намерили мощите на Георги, които останали незасегнати от огъня. В същото време костите на кучетата се били превърнали в пепел.
Погребението било извършено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата "Св Георги“. Сега тези мощи се намират в неизвестност.
Името му носи параклисът в Александровска болница
Мястото, където е заловен и убит светецът, е дворът на Александровската болница при ъгъла на сегашните ул. „Свети Георги Софийски“ и бул. „Пенчо Славейков“. То се намира недалеч от болничния параклис, носещ името на българския светия. Там е имало голям каменен кръст с надпис, който след 1944 г. поради риск да бъде унищожен е прибран от столични свещеници и до днес се съхранява в олтара на храм „Св. Георги Победоносец“.
