Н а 3 февруари се отбелязва паметта на свети Николай Японски. Той се нарича така, защото е разнесъл Божието слово на Христа чак в Страната на изгряващото слънце. Той е роден през 1836 г. в дяконско семейство със светското име Иван Дмитриевич Касаткин. Когато завършва четвърти курс на Духовната академия, неочаквано жизненият му път поема в нова посока. Вижда в университетската стая обявление от Светия синод, че се търси свещеник за посолската църква в Токио, и така решава да заеме мястото, но като монах.
На 24 юни 1860 г. е подстриган в монашество с името Николай и отпътува за Япония. Там се сблъсква с липса на религиозна толерантност заради антихристиянско законодателство, действащо от далечната 1614 г. Младият свещеник обаче не пада духом и ревностно започва да изучава японския език и култура, посещава будистки и шинтоистки храмове, за да вникне в техния мироглед. Откритостта, добротата и кротостта, които излъчва, побеждават всички трудности. Това му спечелва дори приятели сред будисткото духовенство. Водещият го принцип е „първо трябва да се покаже любовта, а след това – православното слово”.
През 1864 г. духовникът покръства в православието първия японец – будисткия жрец Савабе, приел името Павел, а на следващата година двамата лекари – Сакай и Уране, кръстени съответно Йоан и Яков. До 1868 г. са покръстени 12 японци. Това дава основание на отец Николай, след като се връща в Русия, да ходатайства пред Светия синод за откриването на православна духовна мисия в Япония. Тя е учредена, а той е възведен в архимандрит. Дейността му получава нов стимул през 1873 г. с официалното отменяне на антихристиянското законодателство. Броят на православните японци започва да расте, а самият архимандрит Николай през 1880 г. е ръкоположен за епископ. Заедно с помощника си Павел Накаи превеждат на японски език Библията и всички необходими за богослужението книги. През 1879 г. към мисията има четири училища, включително семинария и женско училище.
Събор на японското духовенство през 1882 г. В центъра на първи ред е епископ Николай.
Руско-японската война през 1905-1906 г. обаче предизвиква вълна от ненавист към родината на клирика. Православните японци са наричани „предатели”. Националисти и военни публично искат смъртта на епископа, но той остава да закриля паството си. С прояви на мъдрост и тактичност, но и твърдост съхранява Японската православна църква през войната. Изпраща свещеници в лагерите с руски военнопленници да извършват служения и ги подпомага с книги, дрехи и храна.
За веротърпимостта и заслугите му за подобряване на руско-японските отношения благодарности изказват японският император, губернаторът на Токио, преса, интелектуалци, обикновени хора. Въпреки тежкото си заболяване от астма архиепископ Николай не спира да се труди до сетния си дъх. Умира на 3 февруари 1912 г. На погребението му присъстват десетки хиляди японци – християни и езичници. Микадо (японският император) изпраща венец, нещо, което много рядко се случва дори за заслужилите японци. Оценявайки заслугите му, Светият синод в Москва канонизира през 1970 г. архиепископ Николай за равноапостолен светец.
Православната катедрала Възкресение Христово (Никорай-до) в Токио
Наричат на него Токийската катедрала
Фактът, че днес японската православна църква е със статут на автономна и процъфтява, говори върху колко здрави основи е построена. Започналият от нулата архиепископ Николай оставя след смъртта си 35 000 православни японци, което прави 20% от всички японски християни, 284 църкви, 175 мисионерски центъра, 1 руски и 34 японски свещеници, 7 дякони, 1 йеродякон, 3 иподякони, 97 катехизатори с 15 помощници, 9 учители по църковно пеене. А за авторитета му свидетелства фактът, че токийската катедрала „Възкресение Христово“ и днес е по-известна сред японците като „Никорай до” („Пътят на Николай“ от японски език).
