Т оринската плащаница е една от най-тачените християнски реликви. В дните, когато се излага в Италия, пред нея се вият опашки от поклонници от цял свят, католици, православни и протестанти, дори хора с друга религия. Плащаницата се пази зад бронирано стъкло в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ в Торино. Смячита се, че лененият саван е попил образа и кръвта на Божия син след снемането му от кръста. Вярва се още, че саванът е бил върху пресветото тяло на Божия син, когато той е възкръснал. При този процес се е образувало нещо подобно на отпечатък, който се сравнява с негатив и с рентгенова снимка.
„Свидетелка на Възкресението”- така наричал плащаницата свети Кирил Йерусалимски. В наши дни поклонници и учени я определят като „Петото Евангелие” именно заради това, че сякаш сама разказва за мъките Христови и чудото по Възкресението.
Българска следа
При плащаницата има обаче и българска следа. Близо 350 години религиозен артефакт №1 в света, смятан за безценен, е принадлежал на Савойската династия. Тя откупува реликвата въпреки слуховете още през Средновековието, че е фалшификат. През 80-те години папа Йоан-Павел II съдейства реликвата да бъде върната на Римо-католическата църква. Според фенове на историческите загадки и конспирации в замяна Ватиканската банка е платила доста пари. Това обаче е в сферата на догадките. Официалната версия и далеч по-правдоподобната гласи, че артефактът е предоставен на църквата като дарение, каквато била последната воля на италианския крал Умберто ІІ. От името на своя вуйчо дарението е изпълнено през 1983 г. от българския монарх в изгнание Симеон Сакскобургготски.
Скептицизъм
Прелюбопитен факт е, че официално Ватиканът не признава Торинската плащаница за достоверен артефакт, но и няма нищо против тя да привлича пилигрими. Една от причините за скептицизма у Светия престол са изследвания с радиовъглероден анализ. Те показват, че може би плащаницата датира от XIII век. Точно тогава тръгва и модата на плащаниците. Като контрапункт на фактите идва обяснението на католическата църква, че поклонничеството и службите напомнят на милиардите християни, живеещи на Земята, за Страстите Христови. Показателна за въздействието на Торинската плащаница е историята на професора по анатомия Пиер Барбс. От атеист той станал вярващ, когато като лекар и хирург разбрал, че Христос наистина е излязъл от плащаницата, без да я разгръща.
Мнозина изследователи пък коментират, че изследванията дотук никак не са категорични. Те нито доказват, че парчето плат е фалшификат, нито, че е оригинал. Според една версия за пробата са взети по-нови участъци, с които реликвата е поправяна през Средновековието.
Марко
Все пак такъв артефакт е съществувал в библейските времена и той е описан в различни апокрифни текстове, както и в евангелията. Евангелист Марко говори за „плащаница” (Марко 15: 46), докато при Йоан става дума за „повивки” (Йоан 20: 6). Имало традиция преди погребението тялото да се измива и помазва, след което да се повива в платно.
Достигналата до наши дни реликва представлява бяло ленено платно с размери 437 см на 111 см. По него ясно личат отпечатъците от тялото на мъж, висок 181 см. Той е бил положен върху едната половина на савана, а с другата половина е бил покрит.
Тази фигура, считана за неръкотворна, изглежда има белези от бичуване и разпъване, както и различни червени петна, съответстващи на удари. Образът на човека е резултат от промяна в цвета на ленените влакна, но все още е загадка как е възникнало това оцветяване. Две следи от изгаряне, които изглеждат като черни линии, и поредица от неясни триъгълни дупки, причинени от огън, минават по дължината надолу по тъканта, от двете страни на човешката фигура. Смята се, че тези щети са настъпили при пожар през 1532 г. През 1506 г. папа Юлий II учредил в римокатолическия календар празник на светата плащаница на 4 май. Тогава тя се пазела в херцогския параклис в Шамбери (Чамбери). Именно там избухнал пожарът.
Ариматея
Историята на плащаницата (ако е оригиналът) обаче тръгва доста по-рано, през I век. Известна е историята на нейното намиране от апостолите подир кръстната смърт на Иисус Христос. Според преданието Йосиф от Ариматея увил в ленено платнище тялото на Иисус след неговото разпятие. Историческите извори свидетелстват още, че поне до ранното Средновековие плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, в Константинопол, но след това следите й се губят. Тогава ненадейно се появява в Западна Европа през XIV век във френския град Троа. За пътя на светинята между тези две дати се знае малко. Има предположения, че е донесена от Светите земи от рицари кръстоносци или след превземането на Константинопол от латинците през 1204 г. После тя е откупена от Савойското херцогство. Макар да е пребивавала в херцогския параклис Шамбери, после във Верчели, а от 1578 г. в Торино, тя остава савойска собственост чак до март 1983 г., когато според завещанието на Умберто Савойски е дарена на Светия престол.
Франция лидер по такива артефакти
По света обаче има още няколко плащаници с претенцията да са оригиналът. Прави впечатление, че най-голяма е концентрацията им във Франция – плащаницата на Кадуин, плащаницата от Каркасон и др. Именно в Страната на шансона се появява и най-известният торински саван. Ако не бе попаднал в Италия, може би днес щеше да се нарича плащаницата от Троа.
Археолог откри саван от времето на Иисус
През 2000 г. британският археолог Шимон Гибсън откри доказателство, че по времето на Иисус телата на покойниците наистина са били повивани в плащаници.
Гибсън успя да проникне в неотваряна гробница от I в. в долината Хином. След като се провира през тесния отвор, той попада на скална гробница от Римския период. В една от нишите имало тяло с все още съхранен кичур коса. Било повито в почернял от времето саван. Радиовъглеродното датиране показало, че артефактът е от времето на Иисус - първата половина на I век.
