Т ази година се навършват 526 г. от възвръщането на честните мощи на св. Иван от Търново в Рилския манастир. Това се случило през 1496 г., а по пътя се наблюдавали знамения и чудеса на изцеления, на бликване на чудотворни извори както в района на Търново, така и на витошките села. Именно оттам са минали мощите на светията – закрилник на България, наричан още приживе земен ангел и небесен жител.
Съновидение
За това, че мощите са лечебни, станало ясно още след кончината на светията през 946 г. Той се явил в съня на монаси и поискал да откопаят тялото му. Оказало се, че то е нетленно и ухаело на рози и други райски цветя. Цар Петър наредил мощите да бъдат пренесени в град Средец (днешна София). Вероятно някъде по това време отшелникът чудотворец, е канонизиран. Отначало мощите му са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а през XII век са пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“.
Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че докато са били в Средец, мощите на Йоан Рилски са излекували византийския император Мануил Комнин (1143 – 1180).
През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено пренася нетленното тяло на светията в столицата Търново. Там то е положено в строящата се църква „Св. 40 мъченици“. Мощите обаче изчакват довършването на храма при връх Кръстец, където сега има параклис „Св. Йоан Рилски чудотворец“.
Османско робство
По време на османското робство мнозина мислели, че нашествениците са задигнали ковчега с тялото на св. Иван. Но се оказва, че то е опазено по Божията воля. Като научили това, монасите от Рилския манастир започнали да се молят на сръбкинята Мара Бранкович, вдовица на султан Мурад II, да съдейства за пренасянето на св. Иван в основаната от него обител. С нейното ходатайство калугерите се сдобиват с ферман от султана. Пренасянето на мощите се описва от българския книжовник Владислав Граматик. Той споменава поименно монасите, отишли да вземат чудотворните мощи: „йеромонах кир Теофан, йеромонах кир Варлаам, брат Келасий, презвитер Йоан от Белчин и някои други“. Когато пристигнат в Търново обаче, местните се вдигнали на бунт и отказали да предадат мощите, за които вярвали, че закрилят града от беди и болести. Крамолите продължили цели 3 дни. Въпросът накрая бил отнесен до градския съдия. Монасите му показали разрешението, което носели от султана, и така мощите им били предадени.
И тъкмо се готвели да тръгнат към Рилския манастир, се появил един човек, който не виждал светлината заради проблеми с очите. Боляринът се примолил на монасите да изчакат още един ден, докато освети параклис в чест на св. Иван в града. Калугерите удовлетворили молбата му. По време на литургията на другия ден човекът прогледнал за изумление на всички.
Река Росица
Шест часа след тръгването си монасите достигат до река Росица. Тя била доста пълноводна и не смеели да нагазят. От ковчега с мощите на свети Иван се появил благоуханен дим като знамение да не се боят. Така те преминали безпрепятствено водната стихия. Във всичките населени места хората посрещали ковчега на светията, като небесен освободител. Същото се случило и в Сердика. Там мощите са оставени в Ротондата на св. Георги Победоносец.
Владислав Граматик споменава, че се случило друго чудо – в този момент мощите започнали да благоухаят. „...и внесоха ковчега във великия храм на светия великомъченик Георги, гдето лежи и светият крал Милутин, наричан Бански. И там, понеже двамата светци бяха на един одър и издаваха двойно благоухание за почуда на всички, тутакси се стече при тях целият град със свещи и кадила“.
Поклонение
Мощите на св. Иван остават за поклонение 6 дни, след което поемат към Великата рилска пустиня, преминавайки през още десетки селища по пътя. От описанието на Граматик става ясно, че са минали през село Лешница, което се е разполагало в днешното село Владая. Минали са покрай мястото на Мърчаевския манастир, където бликнал лечебен извор. Местните разказват, че от аязмото по времето на соца се интересувала министърката на културата Людмила Живкова.
Монасите минали и по устието на река Джерман, приток на Струма, преминавайки през днешните общини Сапарева баня, Дупница и Бобошево. При пристигането в метох Орлица в подножието на Рилския манастир местни хора взимат ковчега на светеца, за да го носят, тъй като монасите били капнали от умора. В този момент се случило друго чудо – хората станали невидими, тъй като се понесли с невероятна скорост с помощта на Светия Дух. Накрая нетленните останки на св. Иван Рилски са положени в специално място в съборната черква на манастира, където стоят и до днес.
Пренасянето на мощите е установено да се чества в Рилския манастир на 1 юли. Наред с това има още две дати – кончината на светията 18 август, и на 19 октомври – Отчовден.
Разговарял чрез пушек с цар Петър
Пренасянето мощите на св. Иван Рилски е залегнало вече в иконографията. От XIX век например датира една красива икона с житиен цикъл на св. Йоан Рилски, дело на тревненски зограф. Като модел за нея е послужила щампа от 1800 г., изработена за Рилския манастир. Централното изображение на светеца го представя в цял ръст в монашеско облекло с разгънат свитък в дясната ръка и голям кръст в лявата. Пейзажът е схематичен, като условно са нарисувани две сгради – вероятно манастирът, основан от светеца, и църквата върху неговия гроб, намиращ се на половин час пеша над обителта. В горния ъгъл е изобразен Христос, който благославя светеца. От двете страни на централното поле в правоъгълни рамки са изобразени 9 сцени с чудесата на светеца. Сред тях са: „св. Йоан Рилски разговаря с пушек със св. цар Петър“ и „Св. Йоан Рилски дава за храна на войниците нафората, дадена му от ангела“.
Под фигурата на св. Иван в отделно по-голямо поле е нарисуван, основания от него манастир и фигура на монах, който бие клепалото. Второ поле, заемащо цялата ширина на иконата в долната й част, представя пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469 г. Игуменът и останалите рилски монаси посрещат тържествено с хоругви, свещи и икона пристигащото в манастира шествие с чудотворните мощи на светеца. И днес има много свидетелства, че те и иконите му лекуват множество заболявания по опорно-двигателния апарат, психични проблеми, неврози и др. След молитви пред св. Йван мнозина са намерили работа, партньор в живота и правилната житейска посока.
