- Москва е похарчила 7 млрд. долара само за пет дни
- Само по около 2% от търговията на Германия, Франция и Италия са свързани с Русия
- Москва е похарчила 7 млрд. долара само за пет дни
- Само по около 2% от търговията на Германия, Франция и Италия са свързани с Русия
Цената на руската инвазия в Украйна има и друго измерение отвъд погубените животи и съсипаното бъдеще на милиони хора. Материалните щети от войната са обект на много спекулации. Все пак не е невъзможно да се направи реалистична оценка на щетите. През седмицата редица организации направиха своите прогнози. Над 150 водещи европейски консултанти и одитори публикуваха своя разчет в онлайн платформа, която непрекъснато се обновява.
Прогнозните стойности за загубите на резултат на човешки животи са направени при допускане на активна жизнена продължителност от 40 години. При усреднена стойност на демографската структура и възрастовото ограничение се допуска, че загубените човешки животи ще се калкулират в нереализиран БВП през следващите 20 години. Оценката на експертите за
загуба от нереализиран БВП
за около 2000 цивилни жертви е приравнено на 2,7 млрд. долара. Стойността е различна от оценките на украинците, според които само руснаците вече са загубили поне 10 хил. човека. Различава се от изходната точка и на руската страна, според която цивилни жертви от войната на практика няма. За всички останали оценки консултантите се базират на последните официални данни на МВФ и Световната банка.
По най-достоверната до този момент справка Русия е загубила поне 146 танка, 27 самолета и 26 хеликоптера. Стойността на свалените изтребители се оценява на около 2,4 млрд. долара. Смята се, че макар и стари, хеликоптерите са стрували около 408 млн. долара. Над 450 млн. долара са стрували танковете и малко над 800 млн. долара са стрували другите унищожени бронирани машини. Най-малки като обем загуби се отчитат при унищожените 75 артилерийски и зенитни установки на стойност от 117 млн. долара. Русия е похарчила около 7 млрд. долара само за първите пет дни от войната. След първата седмица стойността на разходите рязко скача, като се отчита
огромното перо за гориво и муниции
Смята се, че конфликтът в активната си фаза струва около 20 млрд. долара дневно, като от тях около 3 млрд. долара са под формата на загубен човешки капитал за следващите 20 години. Тепърва в стойността на войната ще се калкулират косвените загуби, които включват мобилизацията и логистиката на огромен брой мъже и жени в активна възраст и откъсването им от производството и икономиката изобщо.
„Геополитическите облаци, които се сгъстяват над Европа, ще имат най-силно въздействие през повишените цени на горивата върху почти всички сектори, като това ще означава по-ниско потребление, а оттам и по-малко инвестиции,” коментира през седмицата президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.
На този етап прогнозите на експертите включват скок на суровия петрол на борсите до около 150 долара на барел, което ще изтрие около 1% от глобалния брутен вътрешен продукт.
Очакваната инфлация в Европа може да достигне двуцифрени стойности, а покупателната сила на европейските потребители вече падна с 2%. Европа в голяма степен се раздели със своята зависимост от Русия по отношение най-вече на снабдяването със суровини.
Най-болезнен е въпросът
с доставките на природен газ и петрол. Германия ударно строи два терминала за втечнен газ и се очаква да премине лесно, макар и скъпо, през спирането на доставките на синьо гориво от Москва. На този етап под санкциите попада „Северен поток”2, а се очаква Русия да спре изцяло и първата част на газопровода. Европейският съюз прие стратегия за намаляване с до две трети вноса на природен газ от Русия. Санкцията на този етап е неизпълнима за държави като България и Унгария, които зависят почти напълно от руския внос. „Добрата” новина е, че Русия не би пристъпила към спиране на газа, който тече през България, тъй като засегнат ще бъде и близкият й съюзник Сърбия.
Очаква се при налагане на санкции, свързани с вноса на суров петрол, дефицитът да бъде избегнат, тъй като количествата ще бъдат компенсирани от други производители. Русия в момента произвежда по около пет милиона барела на ден и е
вторият най голям производител
след Саудитска Арабия. При нормални обстоятелства Русия изнася по 4,6 млн. барела петрол дневно. От тях 2,7 млн. барела са предназначени за Европа. Други 1,5 млн. барела се пласират на азиатския пазар. Допреди налагането на забрана за внос в САЩ се внасяха около 210 хил. барела руски петрол. Говорител на ЕК потвърди, че засега няма забрана за внос на руски петрол на територията на съюза. Въпреки това някои страни вече обявиха намерение да наложат подобни санкции на Москва. Най-твърдите поддръжници на тази мярка са балтийските страни плюс Полша. Ако Москва би могла да преглътне тези загуби, то положението се усложнява с присъединяването на Нидерландия към четворката. В Ротердам е най-големият петролен хъб в Европа и без него присъствието на Русия на пазара на ЕС става само символично.
От санкциите върху вноса на други суровини значителни загуби ще понесе и пазарът на цветни метали, тъй като Москва контролира голям дял от добива на алуминий и около 10% от добива на мед. Огромен удар ще понесе селскостопанският сектор. Русия е най-големият износител на пшеница в света. Страната е основен производител на ечемик и ръж. Дори при най-оптимистичния сценарий добивите ще бъдат много занижени, тъй като на този етап вносът на хербициди и пестициди е на практика нулев. Внос на торове в страната също няма, а очакваното налагане на санкции от т.нар. втора вълна ще изправи сектора пред колапс. Въпросът със санкциите и вносът на храни и хранителни стоки е особено болезнен, тъй като при последната подобна криза Москва отговори на западните санкции с наказателни процедури, засягащи хранителния сектор. Европа трябваше да извърви много болезнен път, за да прекрати зависимостта на хранителния си сектор от Русия.
Най-тежко и с най-много условности е влиянието на
санкциите върху корпоративния и финансовия сектор
Европа губи изцяло производството на автомобили, което се осъществяваше в Русия, както производството на храни, текстил и текстилни изделия. Добрата новина е, че след анексирането на Крим през 2014 г. бяха подсигурени множество алтернативни локации, които да компенсират отстраняването на Русия като партньор. По тази причина загубите от новите санкции за Европа са приемлива цена. ЕС е много по-малко зависим от Русия.
Най-евтино ще е за най-големите икономики от ЕС. Само по около 2% от търговията на Германия, Франция и Италия са свързани с Русия. Международните финансови пазари също бяха подготвени за скоростната обезценка на руската рубла. Кредитен рейтинг, отговарящ на „боклук” за руските държавни облигации, също не е изненада и основният потърпевш и губещ е и ще бъде руската държава, която в резултат от санкциите няма да има почти никакви опции за набиране на капитали от международните дългови пазари. ЕС продължава да е най-големият чуждестранен инвеститор в Русия. Водеща роля тук има Германия, но трябва да се отбележи, че в рамките на последните 10 години Германия е свила наполовина инвестициите си в Русия и в момента те са паднали до едва шест милиарда евро годишно.
Русия дължи на ЕС 60 млрд. долара
като в тази сума са включени както държавният дълг, така и кредитите на държавни институции, фирми и юридически лица. ЕС направи много, за да намали кредитната си експозиция към Москва, но въпреки това в сегашния момент Европа е приблизително четири пъти по-голям кредитор на Русия в сравнение със САЩ. Или, казано по друг начин, ЕС държи в портфейла си руски „боклук” за 60 млрд. долара. В същия момент другият участник в конфликта – Украйна, дължи около 23 млрд. долара. От септември 2021 г. досега рисковата премия срещу обявяване на неплатежоспособност от Русия или Украйна се е удвоила.
*Оценките са публикувани в портала consultancy.eu, който обединява 150 водещи фирми от ЕС в областта на счетоводството и консултациите.
Монитор
