120 години от развръзката с отвличането на американската мисионерка мис Стоун и нейната придружителка, банскалийката Екатерина Цилка се навършиха вчера. Отвличането остава в историята на САЩ като първият и единствен случай на отвличане на американски гражданин в чужбина за откуп, при което Държавният департамент избира да съдейства.
В крайна сметка 14 500 златни турски лири са предадени на похитителите. Парите са необходими за оръжие, за подготвяното вече въстание в Македония.
Българин, който от доста години живее в Лондон, сподели пред пишещия тези редове, че преди години е имал възможността да запише на тефтер спомените на сина на приносителя на златните лири. Те се различават от досегашните версии за начина, по който откупът се е озовал у Яне Сандански и комитите. Българинът пожела да го назовем Ким Уайт и само леко открехна пред „Телеграф“ много малка част от според него достоверните факти, разказани от бащата на сина.
Вече на достолепна възраст, синът на приносителя на златото уточнява, че предаването на откупа става на 20 януари по стария стил, или 2 февруари по новия. Златото е пренесено в 13 товара от Протестантския център в Банско до Грачановата къща в края на града. Като американски военен командос, баща му е участвал в преговорите за освобождаването на жените.
Според досегашната версия Яне Сандански разказва как са изиграли турците и получили откупа: „Отидохме в Банско, а след два дена дойдоха Хаус, Гарджуло, драгоманинът в посолството и Пийт, касиерът на мисията. Турците с 250 души аскер вардеха парите и обградиха селото.“ Яне обяснява как извикали Костадин Петканчин да каже на комисията, че довечера ще дойдат трима да се видят с комисията. Вечерта дали пълномощното от мис Стоун и захванали да мислят как да стане предаването на парите и как да се освободят жените. Обяснили на Хаус и че не са разбойници и че не искат да унищожават никого.
Сандански обаче надушил, че им се готви капан, и изпратил по д-р Хаус ново писмо до мис Стоун. След остро писмо на мис Стоун в защита на „разбойниците“ станала уговорката парите да се донесат в местността Арамибунар. Комисията по условието на Сандански изтегля от сандъчетата парите, а вместо тях пълнят пясък. След това предали на Сандански парите, а турците, обградили Арамибунар, натоварили пясъка и с войската се оттеглили. Четата от десетина души с парите се оттеглили през Якоруда.
На 3 септември 1901 г. към 5 часа следобед американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун тръгва с още 12 учителки, ученици и помощници мъже от Банско за Горна Джумая (Благоевград). Керванът безгрижно се спуска от Предела надолу. Наближавайки високата и надвиснала над пътя Подпрена скала с викове “Дур” ги обграждат трийсетина въоръжени мъже с нарочно изчернени лица. Отделят от групата мис Стоун и младата булка Екатерина Цилка – банскалийка, 9 години учила и живяла в Америка, омъжена там за албанеца Григор Цилка.
В своите спомени мис Елена Стоун нарича комитите и Яне Сандански „разбойници“, влагайки друг смисъл в тази дума. Разбойници ги нарича, когато трогателно разказва как грижовно се отнасяли към нея и Цилка. Осигурявана им е винаги питателна и разнообразна храна. Въпреки тежките преходи по била и дерета двете жени са били винаги на коне. С наближаване на зимата “разбойниците” им осигуряват топли шаечни дрехи и калцуни. А когато пленничките сюрпризират похитителите си, че Цилка е бременна в пети месец – вниманието и обгрижването на двете жени се прави денонощно и на смени. Думите “революционер”, “комита”, “войвода” може би нямат подходящи заместители в английския речник. Те наричат помежду си началника на “разбойниците” Яне Сандански Добрия човек, а заместника му Христо Чернопеев - Лошия човек.
Мис Стоун пише до г-н Пийт, касиер на американското протестантско дружество в Солун: „Почитаемий ми Приятелю, повторно ви пиша, че на Септ. З /Авг. 21, бях уловена от едно голямо число въоръжени мъжие, като пътувах от Банско до Джумая, с около дванадесет учителки, ученици и други. С мене ся улови за моя другарка г-жа Катеринка Стефанова Цилкова. Причината защо са ни уловили е за откуп. Цената, която ся изискува за нас, е 25 000 турски лири. Тази сума трябва да се плати в злато, и то съвършено без знанието на турското и българското правителства, в един срок от осемнадесет дни от днес...“
След раждането на малката Елен мис Стоун разказва, че когато съобщили на „разбойника“, който ги пазел отвън, силната депресия и тревога на лицето му се превърнали в облекчение, в истинска радост: „ Той взе една голяма кратуна, отиде до бъчвата, която беше надвиснала над г-жа Цилка, и наточи значително количество вино. След това излезе да занесе радостната вест на другарите си. Беше взел виното, за да пият за здравето на майката и малката й дъщеря... Привечер останалата част от четата дойде с молба да им позволим да влезат да поздравят майката и да видят бебето. Издокарахме бебето в най-хубавите му дрешки. Когато съвсем се стъмни, мъжете влезнаха един по един. Всеки минаваше направо покрай огъня, който ярко гореше и застанал до майката, която лежеше на светлината му, й поднасяше поздравленията си. Поглеждаше малкото личице на бебето, като прошепваше по някоя дума за благословия, както е техният обичай. Това беше сцена, достойна за четката на художник.“
173 дни двете жени са в плен на комитите от Вътрешната македоно-одринска организация Близо 2 месеца пленничка е и новородената Елена. Тя проплаква на 3 януари 1902 година в колиба на лозе над днешното село Брежани. На 31 януари 1902 г. 14 500 златни турски лири са предадени на Яне Сандански в Банско. Това са близо 102 кг злато. Турците остават повторно разочаровани. След като Яне Сандански и представителите на САЩ ги надхитрят при предаването на откупа, те очакват освобождаването на заложничките да стане около днешния Серес. Христо Чернопеев провожда жените с четата си чак до Струмица и ги пуска на 23 февруари 1902 година. Парите се разпределят от Гоце Делчев по райони и с тях се купуват стотици пушки манлихери за наближаващото Илинденско въстание.
Мис Стоун надживява всичките си похитители и умира през 1927 г. на 81 години. Малката Елена израства красива и умна млада дама, която завършва протестантския колеж в Цариград и се омъжва за американския консул в Тирана Джордж Майнър. Разболява се от туберкулоза и умира едва на 24 години. Майка й Екатерина Цилка ражда на мъжа си още една дъщеря и двама синове. Тя доживява дълбока старост и умира в Тирана през 1952 г. на 86-годишна възраст.
Румен Жерев
