В София преди няколко месеца стартира нов баскетболен проект Sofia Eagles, който ще се стреми да изгради следващите звезди на България. Структурата на клуба е изградена по модел на водещи отбори в Европа. Екипът е воден от треньори със значителен опит в работата с млади играчи. Отборът разполага с 6 закрити мултифункционални игрища, разположени в две спортни бази, а най-любопитната част не само за най-малките, но и за всички, обичащи баскетбола, е че самият Александър Везенков застана зад новия проект и се срещна с трениращите там деца.
„Мачкаст“ гостува на софийските орли в спортна зала „Левски София“ и разговаря с председателя на управителния съвет на Sofia Eagles Николай Рашков и треньорите Христо Ценов и Теди Буков – най-важните хора в този проект, който като ще се окаже баскетболът на бъдещето.
- Николай, намираме се в спортна зала „Левски София“, където в момента се провежда тренировка на Sofia Eagles. Разкажете ни малко повече за проекта, каква е неговата история?
- На първо място ви благодаря за интересна и че мога да ви посрещна в залата. След малко тук ще започне тренировката на малката група. Но какво да ви разкажа. Sofia Eagles е млад проект. Стартирахме тази година през септември. В момента имаме малко под 100 деца, които вече започнаха своето баскетболно приключение с нас. Това нас може само да ни радва. Доверието на родителите и въобще интересът към баскетбола, са нещо, което ни зарежда. А и всъщност това е нашата основна цел. Ние искаме да популяризираме този спорт, да покажем на все повече и повече деца, колко е интересен той и какво може да им даде.
- Какво е нещото, което ви мотивира най-много, за да се захванете с това начинание и да дадете възможност на всички тези прекрасни деца да се докоснат до баскетбола?
- Знаете ли, това е един от въпросите, който най-често ми се задават. Причините са две. Аз имам история с баскетбола, от една страна, но определено катализатор всичко да се случи бяха моите деца. В момента, в който те започнаха да играят, всъщност аз почувствах нуждата да направя нещо и да мога да се върна към спорта. И да подчертая всичко това, което той ми е дал. На мен.
- А защо точно Sofia Eagles (бел. ред. от англ. „софийски орли“). Защо избрахте точно орел за ваш символ?
- Още в началото, самата ни концепция и това, което искахме да направим бе трисменен отбор, който да е както забавен, така и да стимулира развитието на децата. Орелът беше едно такова прекрасно животно, което ни помогна в случая. За нас е огромна чест, че италианска компания, която прави детски книги със загадки, успяха да направят както логото, така и цялата визия, с която работим.
- Още нещо хубаво, свързано с вашия отбор, е името на Александър Везенков, който застана зад проекта. Как успяхте да го убедите да ви подкрепи и да заснеме специално видео с децата?
- Самата истина е, че Александър Везенков е един прекрасен човек. На мен не ми трябваха много усилия да го убедя. Той самият наистина вярва в това, че баскетболът може да бъде популялизиран в България. Този спорт има много почва у нас и всички виждаме, че в България има много талантливи деца. Това, което направихме с него, е наистина страхотно. Показва на децата, че не е важно само да мечтаят, а да знаят, че мечтите се сбъдват. И това им го показа самият той. Везенков се запозна с голяма част от децата, които играят, което беше наистина феноменално и огромна радост за тях всичките.
- Какво го питаха най-много?
- Въпросите бяха много различни – от това кое е любимото му число, до това с кой номер ще играе в Америка, как стреля и вкарва кош. Истината е, че всички се обединиха в момента, в който го видяха и много искаха да го видят как забива. Той го направи за тях и оттам тръгна целия разговор.
- Към днешна дата къде се намира баскетбола в българския спорт, според вас?
- Не можем да отречем, че най-масовият спорт у нас, е футболът. В последните години на второ място може би се нарежда волейболът, заради страхотните умения на националния ни отбор. Бих казал, че баскетболът идва едва на трето място. По разбираеми причини. И може би това е и причината да няма толкова инвестиции в този спорт. Нещото, което ние искахме да направим, е да инвестираме в децата в най-малка възраст, която типично е пренебрегвана, защото при нея има най-малка възвръщаемост на инвестицията. В същото време, обаче, точно това е основата. Ако ние успеем да създадем правилната основа, това със сигурност ще гарантира правилното израстване и Дай Боже да се радваме на същите успехи, на които се радваме във волейбола.
- Говорите за голяма инвестиция. Лесно ли намерихте сподвижници?
- Мен лично ме радва, че нашият пример успява да „зарази“ все повече хора. От една страна, ние имаме щастието да работим с партньори, които наистина споделят нашата кауза. Много пот тях припознават спорта като нещо, което трябва да бъде развивано. И всички от тях са на мнение, че трябва да инвестираме в нашите деца, за да имаме правилното бъдеще. Моята лична надежда е, че това, което правим, ще „зарази“ следващ отбор, той следващ и т.н. И така наистина ще можем да развием едно хубаво баскетболно общество в България.
- Разкажете ни за дечицата, които тренирате. В колко възрастови групи са разделени?
- За момента имаме две възрастови групи, които обхващат най-малките – до 8 и до 10 г. Под 100 дечица общо идват към момента. Което нас много ни радва. Дори ни затруднява до някаква степен, тъй като не очаквахме да има такъв ударен старт. Но и ни задължава към децата и към родителите, които са ни се доверили.
- Работата с деца е изключително деликатна. Как успявате да се справите с почти 100 деца под 10-годишна възраст?
- Истината е, че имаме феноменален треньорски екип. Двамата главни треньора, които придвижват целия процес, са със значителен опит. Това са Христо Ценов и Теди Буков, които са отдавна на баскетболната сцена. Те двамата успяват да направят играта, както забавна, така и тренировъчния процес да дава на децата възможност да се развиват. Прогресът, който наблюдаваме седмица след седмица, е феноменален.
- Достатъчен ли е само талантът?
- Със сигурност, не. Нещото, което и Александър Везенков сподели с децата, е, че са много важни дисциплината и трудът. Колкото повече се трудиш в залата, колкото повече полагаш усилия върху това, което правиш, толкова повече накрая ще виждаш своя прогрес. Личи си и със сигурност има значение колко усилия полагаш.
- Каква е твоята история с баскетбола и защо се отказа от него?
- Истината е, че не беше по мое желание. Получих контузия, която прекрати моята баскетболна кариера. Аз имах щастието да играя както в България, така и в чужбина. Спечелих стипендия, която ми позволи да замина за Америка. След което се прибрах и вече бях приключил със спорта. И ако не бяха моите две деца надали щях да се върна отново към него.
- Гледаш, предполагам, NBA. Кой е любимият ти отбор?
- Както много хора в България, така и аз вече съм фен на Сакраменто, където играе Александър Везенков. Иначе отборът, който е най-близък до мен, е Charlotte Hornets, поради простата причина, че съм живял доста време там и ми е на сърце.
- А кой е баскетболистът, който те вдъхновява, не само като играч, но и като личност?
- Безспорно това е Майкъл Джордан! Аз съм от поколението, което хвана последните години на Джордан. Така че това наистина е човекът, който безспорно ме мотивира.
- Продължаваш ли да играеш понякога?
- В момента само с децата (смее се).
Над 80 деца тренират в две групи
Sofia Eagles тренират над 80 деца в спорта зала „Левски София“. Те са разпределени в две групи. В първата попадат тези между 5 и 7 години, докато втората е за по-големи – 8-9. Отборът разполага с 6 закрити мултифункционални игрища, разположени в две спортни бази. Всяко игрище е с по 6 коша и настилка с най-висок международен стандарт за качество. Целта ни е следващите няколко години Sofia Eagles да селектира и развие играчи от България, които да станат част от националните селекции при подрастващите, както и най-силните баскетболни първенства.
Везенков отдели много часове за децата
Най-добрият български баскетболист Александър Везенков имаше много натоварено лято заради трансфера си в Сакраменто Кингс в НБА. Въпреки всички задачи, които Саша трябваше да направи преди да замине зад Океана, той намери време, за да посети Sofia Eagles и да ги подкрепи. През лятото той засне видео клип за проекта, запозна се децата и им даде автографи. Въпреки натоварения си график, той остана доста часове за видеото и разговори с децата и им даде ценни съвети и напътствия.
Цял живот съм в този спорт,
разкри треньорът Христо Ценов
Един от треньорите Христо Ценов също има плам в очите, когато говори за децата, които тренира. „Отзад напред започвам, първо благодаря за възможността да споделя опита и това, което вършим тук. Това, което правим е просто казано – забавляваме се, играем игри. Това е основната ни цел, децата да изпитват удоволствие и с лекота да изграждаме навици и те да свикват със залата и цялата обстановка и да създаваме дисциплина без реално да ги натоварваме и това да е като реален тренировъчен процес. Мотивира ме израстването на децата и скоростта, с която те се променят, изграждат навици и разбира се, там е много приятно, защото много лесно се вижда прогреса при едно детенце“, заяви той. Той добави, че е отдавна в този спорт. „Аз съм в баскетбола цял живот, буквално. Трето поколение баскетболист съм, от 17 години вече съм треньор, работил съм с всички възрастови групи. Иначе на какво искам да ги науча? Баскетболните умения за момента са на заден план. Преди всичко любовта към играта и желанието да останат в залата и да идват все по-мотивирани и със стремеж към развитие“, каза още Ценов и разкри какъв е най-честият въпрос, който малчуганите го питат. „Въпросите са десетки, стотици на тренировка. Може би най-честият въпрос е: „Може ли да отидем до тоалетна“.
Теди Буков: Това е нещо повече от работа
Друг от треньорите в Sofia Eagles Теди Буков също бе много развълнуван за разкаже за своя път в баскетбола и за проекта. „Най-ценното нещо, на което искаме да ги научим е дисциплина, а след това да се справят с трудностите сами. Естествено, да намерят нещо, което да обичат в живота си извън задълженията си и да го правят с любов и всеотдайност през цялото време. По принцип децата, когато идват, са изключително въодушевени, понякога са и напрегнати. Най-важното нещо е, че във времето почват да усещат тази спортна култура, на която искаме да ги научим. Свикват с атмосферата и изискванията към тях и това, което искаме най-вече да ги научим – да се чувстват комфортно с това да бъде изисквано от тях, но в никакъв случай да не го приемат като някакъв вид напрежение“, казва той. И добавя за личния си опит. „Историята ми с баскетбола е доста дълга – над 15 години. Като треньор това вече ми е десета година, имах възможността да мина през всички възрастови групи – момчета и момичета. Работих дори в чужбина. Бях в Унгария, работих с 16-годишни там и помагах в мъжкия отбор. Тук помагах в женския отбор на Левски и помощник в мъжкия отбор на Берое. Това е дълъг опит, за който мога да говоря много, но това в момента няма значение, тъй като естеството на работа в момента и проектът, който имаме е доста по-личен и с доста по-голяма социална отговорност, така че смятам, че за първи път го чувствам не толкова като работа, а като нещо, което може да върнем в обществото“, сподели още Теди. „Баскетболът е доста субективен спорт. Знаем, че много хора си мислят, че от баскетбола се расте, просто ние селектираме високи деца или деца с потенциала да играят баскетбол. Но не това е фокусът, всяко едно дете трябва да получи обучение и образование, както в училище, така и в залата. А вече кой ще има нужния талант и нужната упоритост и трудолюбие, зависи само от него, както във всяко нещо в живота“, завърши спецът.
Екатерина ТОМОВА
Богомил РУСЕВ
Димитър ПЕНЕВ
