Той е, неговото име е... Иван Рълев! Големият победител в „Игри на волята“ 5 дойде по впечатляващ и изненадващ начин в нашето предаване „МачКаст“. И разкри неща, където никъде другаде не каза. Защото ние сме спортен подкаст, а Рълев се съгласи да говори за една своя непозната страст – футболът и в частност Левски. Насладете се на цялото интервю.
- При нас е Иван Рълев! Изключително ни е приятно да ни гостуваш. Големият победител от „Игри на волята“, сезон 5. Шампионът е тук, здравей!
- Здравейте, добре заварили.
- Димитър Пенев: Здравей, Иване. Ето кой каза, че няма да се обади, абсолютно.
- Винаги се обаждам.
Д.П.: - Много си добре дошъл. Честито, страхотно представяне. Колко си щастлив и очакваше ли победата в „Игри на волята“?
- Изключително много съм щастлив, след такава победа срещу доста силни играчи, няма как да не си щастлив определено и като цяло преборването на цялата тая конкуренция, която иска да влезе всяка година в „Игрите“. е много голяма, така че да си първи, е безценно.
- Екатерина Томова: Влизайки в предаването, това ли беше твоята цел?
- О да, аз влезнах, само за да победя. Не съм влизал просто да си направя една екскурзия определено.
Е.Т.: Каква беше твоята подготовка преди да влезеш и за първи път ли кандидатстваш?
- Да, за пръв път кандидатствах тая година, подготовката не ми беше някаква нечувана или нещо подобно. Напротив, аз цял живот съм тренирал и си имам база, която така зад гърба стои. Трябваше ми малко така фини настройки само преди да вляза.
Д.П.: - Какви бяха тези фини настройки?
- Ами с Гого, с Чакала, с Жорката, с Фифо, те са мои приятели от предишния сезон. Те доста, доста ми помогнаха за самата игра. Да ме подготвят, и психически, и какво мога да очаквам вътре.
Д.П.: - Промени ли се ти вътрешно, след победата. Или си същият човек, както преди „Игри на волята“?
- Не, това ми беше една от целите - да не се променям. Да си остана същия. Защото знам, че тази слава, която ще получа, след това е нещо временно и няма смисъл от това да се променяш.
Д.П.: - Да, но сега вече те разпознават всички и всеки втори човек те спира. Как приемаш това цялото внимание, защото има много хейтъри. Обръщаш ли внимание на тях, дразнят ли те?
- В началото ме дразнеше хейта, но много в началото и много за кратко. Впоследствие разбрах, че това е просто коментиране от хора, които не са се сблъсквали никога с такова нещо. Не ми влияе, това че имам някаква слава и че по улиците съм разпознаваем човек. Напротив - дава ми дълг към хората да давам добър пример. Не съм се променил по никакъв начин. Това трябва да го кажат и близките ми хора всъщност, но аз смятам, че не съм се.
Е.Т.: - Какво научи за себе си по време на този почти два месеца и половина отделяне от семейство, близки, живот, защото ти попадаш на едно друго място сам?
- Ами, получих по-голяма увереност в себе си. Аз съм винаги бил уверен, но сега затвърдих това цялото нещо, че наистина мога като си поставя една цел, да я постигна и стига да я искам истински.
Д.П.: - Разкажи малко повече за теб, какво не знаят зрителите за теб?
- Аз съм разказвал доста пъти с какво се занимавам, какви са моите амбиции. Знаете, че съм зъботехник.
Д.П.: - Да ние зададохме въпрос. Много хора, между другото, знаеха с какво се занимаваш.
- Радвам се.
Д.П.: - Разкажи малко повече за тази професия, защо я избра, защо те грабна?
- Професията зъботехник е, нещо което пациентът не вижда в повечето случаи, защото ние сме техниците, които изработваме короните, фасети, импланти и така нататък, а в същото време стоматологът ги поставя в устата и лицето си остава стоматологът, но нашата работа е не по-малко важна за цялото това нещо.
Е.Т.: - Тази фина работа по правенето на тези неща за зъбите помогна ли ти по някакъв начин в предаването?
- О да, доста. Фината ми моторика много е развита и това ми помогна точно в битките, където има баланс или нещо за примерно с лъжичките, там нямаше какво да объркам просто, аз бях супер уверен, че мога да се справя с това нещо.
Е.Т.: - Кое беше най-трудното от изпитанията, пред които се изправи на арената?
- Най-трудното беше липсата на качествена храна и липсата на сън. Това те изтощава най-много.
Е.Т.: - Гладът - как се справи чисто физически с това?
- Ами ако кажа, че ми е било лесно, ще излъжа. Много беше тежко, но гледах да не давам превес над това нещо и на мислите ми, че ми липсва храна.
Д.П.: - Най-вече психически...
- Да, защото ти мислиш какво да хапнеш във всеки един момент, когато си гладен. И когато нямаш храна, ти не може да си пълноценен, ти почваш да се изнервяш от най-малкото. Не трябва да даваш превес на това нещо.
Д.П.: - Колко пъти се изнерви по време на целия сезон?
- Много пъти съм се изнервял. Много пъти ми е падало пердето, но винаги съм гледал да запазя добрия тон и да не погазя някого и да не го обидя по някакъв начин. Псувал съм много, но мъж съм, нормално е, горя в играта.
Е.Т.: - Видях че с останалите, с повечето от участниците от „Игри на волята“ сте си направили някакво много готино събиране през уикенда, това означава че предаването ти е донесло много позитиви и откъм приятелства. Предполагам с много от тях ще продължиш да комуникираш и по-нататък?
- Ами да, аз комуникирам с една част от хората, но най-близките са ми Румен, Марто, Радо, Благо донякъде. С него по-често започнахме да се чуваме в последно време, но с другите не съм се скарал или нещо подобно, просто това са хората, с които имам най-така допирни точки. Тези, които изредих.
Д.П.: - Кой е споменът, който ще ти остане най-ярко в съзнанието ти?
- Естествено финалът. Естествено.
Е.Т.: - Как се почувства като видя твоето име...
- Не можах да повярвам в първия момент. Аз гледам и не знам какво става. През цялото време съм бил, заради това нещо там и съм вярвал, че мога да го постигна, но като се случи беше, наистина... Емоцията, която изпитваш в този момент, е неописуема.
Д.П.: - Кога така разбра всъщност какво се случва, кога го осъзна?
- Осъзнах го, когато гледах самия финал, вече 3 месеца по-късно.
Д.П.: - Сериозно?
- Да, тогава осъзнаваш какво си постигнал, защото вече това става публично достояние. Преди това го знаеш ти и малко хора около теб. Въпреки, че излязоха много спекулации в жълтите медии, но не беше сигурно, все пак. Вече като се знае наистина кой е победителят, е друго.
Е.Т.: – Ти спечели една много приятна сума, имаш ли идея вече, в какво ще инвестираш тези 100 хиляди лева, за какво ще ти послужат, защото реално ти наистина си победителя, но все пак това е с финансов стимул, който не е малък?
- Ами колкото е малък, толкова е и голям за някои, но със сигурност бих инвестирал или в лабораторията си или в апартамент. Не бих правил инвестиция, която да е например в кола или нещо, което е незначително за мен, поне на този етап.
Е. Т.: - Кои са важните неща за теб в живота. Ти си на 25 години, ти си млад, но все пак на тази възраст вече човек има някаква направена равносметка и знае какви са неговите цели?
- Моите цели? Със сигурност искам да стана успешен в това, което правя, защото много обичам работата си и много ми харесва. Постоянно гледам да се развивам и постоянно гледам да дам по-добър продукт от вчера.
Д. П.: - Това е най-важното безспорно. А четохме, че си тренирал много години народни танци.
- Да.
Д.П.: - Така ли, разкажи малко повече за това как се запали, как издържа толкова години, ходиш ли още всъщност?
- Не, не. Събираме се веднъж, два пъти годишно, но в последно време все по-рядко се случват тези неща, тези събирания. Иначе 14 години съм се занимавал. Започнах някъде на 7-годишна възраст, предучилищна преди първи клас нещо такова и оттам 14 години, докъм 21.
Д.П.: - А на друго ходил ли си, футбол, плуване?
-Футбол, не. Въпреки че съм левскар.
Д.П.: - Сега ще те питаме след малко, защото ти се появи точно като говорехме за Хебър и Левски за Купата на България.
- Излагаме се пак... А тренирал съм и лека атлетика 5 години.
Д.П.: - Каква дисциплина?
- Ами планинско бягане. И 3000 метра гладко, и 1500 метра, но след като дойдох тук в София имах една мечта да тренирам бокс и се записах. Него също съм тренирал 4-5 години. Същевременно карам ски, мотокрос, но те са ми просто хоби.
Д.П.: - Супер, къде караш ски?
- Е, в Банско, естествено. Банско ми е и близо и пистите най-много ми допадат. Имаме страхотни курорти особено Банско е на световно ниво.
Е.Т.: - А, участваш ли в някакви планински състезания, като каза за бягането?
- Не, вече съм далеч от това нещо. Липсва ми определено, но просто не остава време за бягане.
Е.Т.: - С какво е заето ежедневието ти освен лабораторията, разбира се?
- Става вече много банално, но наистина изцяло ежедневието ми е свързано само с работата. Но когато един човек е фокусиран и иска да постигне целите си, това е пътят, няма друго, нямаш право да за други глезотии. Да, излизам като всеки млад човек, но ще изляза веднъж седмично, няма да излизам всяка вечер.
Е.Т.: - Аз съм сигурна, че сега е пълно с жени, които ти пишат и искат да излизат с теб. Ще ти задам по така въпроса, какво търсиш ти в една жена, за да излезеш с нея? Дами слушайте сега!
- Ами, първо трябва да усетя човека. Аз съм много интуитивен и ако не усетя човека отсреща, ако ще и най-красивата да е, няма да стане. На това се уповавам, на интуицията си и на усещанията си.
Е.Т.: - А, как се виждаш след 10 години?
- Оф, то за една година толкова много ми се промени животът, че след десет.
Е.Т.: - За половин даже!
- Не, не за една, защото от една година се опитвам, да си променя като цяло живота. След 10 години се виждам като собственик на една доста добра лаборатория с един изграден млад екип от готини хора и с едно семейство.
Е.Т.: - Връщам те обаче, на спортната тематика. Фланелката на Левски е тук зад мен. Разкажи ни от кога си фен на Левски. Гледаш ли мачове, ходиш ли на стадиона?
- О, фен на Левски съм от малък. На мачове ходихме постоянно с мои приятели, но последно време спрях да ходя в сектора, защото се нагледах на простотия, на побоища. Далеч съм от тези неща.
Д.П.: - Кой така ти е любимият мач, който ще помниш най-много? Някоя победа над ЦСКА?
- Естествено, ние трябва да бием чорбарите. Ами за Купата, когато взехме.
Д.П.: - Финалът през 2022 г.?
- Да.
Д.П.: Финалът за Купата на България от 2018 г. срещу Славия помниш ли го? Изстрада ли го тогава?
- Значи аз такива загуби не ги помня, изключвам ги.
Е.Т.: - Тоест ти помниш само хубавото, забравяш лошото?
-Естествено.
Е.Т.: - Съжаляваш ли за нещо, което се е случило. И ако можеш да върнеш времето би ли променил нещо?
- Не, не съжалявам за грешките си. Те те изграждат, така че не виждам защо трябва да съжаляваш за нещо, което си извършил. Щом си го извършил на момента, значи си сметнал, че за този момент това е било най-правилното нещо.
Д.П.: - Кажи за финал как ще посрещнеш коледните и новогодишни те празници и нещо така специално готвите ли в семейството?
Е.Т.: - И Ивановден, защото доста дълга серия ти предстои.
- Ами значи, коледните празници ще си ги посрещна със семейството, това си ни е една традиция. Всяка година се събираме, така че и тази година няма да изневеря на това нещо. За Нова година, още нямам план дори, още не знам какво ще правя, но аз решавам винаги в последния момент, така че.
Е.Т.: - А Ивановден, на кого си кръстен ако мога да те попитам?
- Аз съм кръстен на моя дядо. Той е Иван и с гордост му нося името.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
