Р язък спад на имунизациите от задължителния календар се отчита при децата на 12-годишна възраст. Това обясни пред „Телеграф“ главният държавен инспектор доц. Ангел Кунчев.
„Колкото повече порастват, не се явяват при личния лекар за ваксиниране. Докато са малки, особено до 1 година, майките са по-изпълнителни. Но когато започнат реимунизациите на 12 или 17-годишна възраст, процентът намалява рязко“, коментира доц. Кунчев.
Според задължителния имунизационен календар децата на 12 години подлежат на реимунизация против морбили, паротит и рубеола и тетанус, дифтерия и коклюш. Седемнадесетгодишните пък имат реимунизация против тетанус и дифтерия.
Покритие
„Тогава покритието пада на 85% или дори 80%. Това не е толкова фатално, но при само една ваксина няма максимално предпазване“, каза още главният държавен инспектор. По думите му 92% e средният обхват на ваксинираните по Националния имунизационен календар у нас. В това отношение сме съизмерими с балканските страни. Според Кунчев това не е лош показател, но целта е да се достигнат 95 на сто покритие, за да се гарантира, че няма да се стигне до епидемични взривове и епидемии.
„В Европа нивото е високо. Там са много съзнателни, имат доверие на лекарите и ваксините, не се разпространяват конспиративни теории“, обясни още доц. Кунчев.
Разлики
По думите му разликата в покритието не е свързано с населеното място, а по-скоро има две трудни за покриване групи.
„Едната е ромската общност, и то не защото са против ваксинирането, а защото са мобилни и ги намираме трудно. Често ходят да работят в чужбина и отсъстват. Другите са в големите градове, които са на антиваксърска вълна и съзнателно отказват ваксини на децата си. Това са т.нар. интернет майки“, каза още държавният здравен инспектор.
Проблем има и при българите в чужбина, защото рядко предупреждават джипито, че ще отсъстват. Някои се имунизирали зад граница, но това не важи за тези, които работят като общи работници на полето.
Яна Йорданова
