0
Мл лявщината, в която живеем, понякога изплува на повърхността. През повечето време не й обръщаме сериозно внимание. Някой изял дюнер и се отровил, цял детски лагер се тръшнал от хранително разстройство, друг пуснал в продажба заразено месо, а курбанът в Добрич от последната седмица прати 22-ма в болница – явно някой е пропуснал елементарната хигиена, не си е измил ръцете, нали супата се  вари...   
Не е тайна, че фекалните води от крайбрежните курорти се вливат в морето, а не минават през пречиствателна станция. Това важи поне за всеки 2 от 3 по-малки града. Например в един от най-предпочитаните напоследък курорти на Черноморието – Синеморец, над залива Свети Яни, до рибарското пристанище, има постройка с гръмко название „Пречиствателна станция” . Малка празна сграда, без каквито и да е съоръжения за подобна дейност. Има, разбира се, една бетонна тръба, която отвежда водата от мръсните канали на града на 300 метра навътре в морето. Местните хора на шега наричат местността „Какаовата долина”. Досещате се защо.
Тези екологични новини засягат всеки от нас. Вслушваме се в тях обаче само ако сме на курорт, къпем се в морето и в резултат на това пламне епидемия.
Разстройство, повръщане, температура
и всякакви неразположения палят любопитство ни – чудим се как сме се заразили и може ли обикновен вирус да оцелее на слънце и най-вече в солена вода. Отговорът е – може. Доказателство е, че всяка година след почивка на море децата, пък често и възрастните се прибират по родните си места със стомашно разстройство, повръщане и признаци на инфекция.
Изследването доказва, че то се дължи на ентеровируси от отходните канали или ако с подпочвените реки тя попадне в  езеро или водоем. Заразяваме се, ако се къпем край брега и   замърсените с фекалии води попаднат в устата.
Нито слънцето, нито солената вода са бариера пред заразата.
Мори ги голямо количество хлор
Ако излезе вятър, буря и вълни, има надежда фекалната мръсотия да се отнесе далеч от брега – да му мислят рибите и другите мекотели... И отново ние, защото ги слагаме на трапезата като деликатес. А те доказано имат потенциал да ни разболеят – и пак със същите.
Всяка мида филтрира по 82 л вода на ден и поема от  нечистотиите вируси и бактерии. Мидата е нещо
като филтъра на климатика
През нея минава цялата мръсотия на морето. А Черно море събира помията на Европа, която влиза през Дунав, и към това се добавя собствената, която произвеждаме на място. А тя е голяма. Няма пречиствателни станции, а повечето крайбрежни градчета нямат и канализации. „Не става дума само за фекалиите, а за това, че хотелите перат, а токсичните вещества и химикалите от тези дейности попадат във водата, а от там в мидата. И се задържат в нея – това са тежки метали, алкалоиди и други нечистотии. По тази причина полусуровата мида, както е най-вкусна, е най-опасна”, разказа проф. Камен Плочев, шеф на Инфекциозната клиника към Военномедицинска академия.
И независимо дали консумираме мидата печена или варена, заразата в нея остава. В мекотелите се крият още норуолк вируси, патогенни E.coli, Salmonella typhi, Shigella, Vibrio, Aeromonas и Plesiomonas. Възможна е дори зараза с опасния патоген Vibrio vulnificus, твърди специалистът.
Свързваме ентеровирусите най-вече със стомашно разстройство, но те със същата сила причиняват
хрема, зачервяване и болки в гърлото
- заболяване, което имитира простуда или грип.
Вирусите са причина номер 1 за чревните инфекции. „Виновни”  са рота-, ентеро-, астра-, аденовируси и други техни роднини,  които могат да причинят различни заболявания. Ентеровирусите се „събуждат” през август и септември.
Най-често „плуват” във водата . Нямат претенции дали е солена или сладка, не са капризни и към температурата. И са доста издръжливи.
Къпем се в замърсена с фекалии вода, едни се разболяват, други не – защо? Дали ще се заразим, зависи от имунната ни  система – дали тя е устойчива или не. От значение е и самият вирус. Някои разновидности са по-опасни. Определени типове ентеровируси по-често предизвикват менингит. Най-чувствителни са малките деца, които не са се срещали с вирусите и нямат създаден имунитет.
В 95 процента от случаите заразеният няма никакви оплаквания, въобще не разбира, че е пипнал вируса, но в това време сее зараза сред околните. Друг път обаче
сценарият е по-зловещ
Някои от тези вируси проникват в кръвта и в лимфната система и чрез тях достигат до други органи мишени. Те атакуват централната нервна система, сърцето и предизвикват много сериозни заболявания. Най-опасни са серозните менингити и енцефалити.  
Когато вирусът преодолее хемато-енцефалната бариера и проникне в централната нервна система, той предизвиква възпалителни заболявания. Ентеровирусите са виновни за 85-90 процента от случаите на серозен менингит. Сега е техният сезон и затова заболяванията се увеличават. От цялото им семейство
ентеро-71 е с най-голям паралитичен потенциал
 Той причини мащабна епидемия у нас през 1975 година. Тогава заболяват около 700 души и част от тях се парализират, други развиват менингити и енцефалити. Има и много смъртни случаи. През последните години у нас той не е бил изолиран, твърдят специалисти.
А един специфичен подвид - коксаки В-вирусът, атакува сърцето, като причинява миокардити и перикардити.