В ъзпоменателните монети на БНБ „Боримечката“ и „Людмила Живкова“ са сред най-скъпите и търсени у нас. Цената им е петцифрено число, достатъчна, за да си купим сравнително запазен автомобил. Това разказа пред „Телеграф“ нумизматът Калоян Борисов. „Боримечката“ е емитирана през 1976 г. по случай 100-годишнината от Априлското въстание. Има я в два варианта – с назъбен гурт и с надпис на гурта. Тази с назъбен гурт струва буквално 2-3 лева. Но тази с надпис върви в момента може би по 12 000 лева, дори и повече. Именно тя е сред най-редките възпоменателни пари у нас, което се дължи на грешка при отсичането й.
История
Историята на тази интересна монета е следната. В началото е било предвидено възпоменателната монета по повод 100-годишнината от Априлското въстание, на едната страна на която е изобразен Боримечката, да бъде с надпис на гурта. Там трябвало да бъдат изписани шестте селища, центрове на въстанието. Поради грешка или техническа невъзможност да бъдат поместени толкова много надписи обаче на гурта излизат само пет – Клисура, Копривщица, Перущица, Панагюрище и Батак. Пропусната е Бяла черква. Планирано е било монетата да бъде пусната в понеделник. Директорите на два регионални клона на БНБ обаче решават да започнат продажбите още в петък. Продадени са няколко бройки с този надпис на гурта, никой не знае колко точно, но вероятно са към 40-50. Междувременно някой в БНБ вижда, че Бяла черква е изпусната сред надписите. И тиражът е спрян. Решава се да се пусне нов вариант. Вероятно поради техническа невъзможност да се поместят всички селища при новия тираж гуртът е вече назъбен и без никакви надписи.
Емблеми
Пускането на прословутата монета с номинал 20 лева от 1982 г. с образа на Людмила Живкова пък е съпроводена със скандал. Решено било на едната страна да бъдат поместени две емблеми – на ЮНЕСКО и на Асамблея „Знаме на мира“. Само че никой не попитал ЮНЕСКО дали си дава емблемата. И от организацията пристигнало протестно писмо. Тиражът е спрян, част от монетите обаче са вече раздадени, а останалите отиват за претопяване. За нея също не се знае колко бройки са били пласирани, но се смята, че те са между 100 и 200. В момента монетата струва между 6 и 8 хиляди лева.
Злато
Други ценни възпоменателни монети от по-ново време са златният лев, емитиран от БНБ през 2002 г., и златният „Свети Георги“ от 2007 г. Когато са били пуснати, тези монетите са се продавали по 400-500 лева. Сега цената им е около 6000 лева. Поскъпнали са толкова много, защото интересът към тях е много голям и той надхвърля отсечените бройки. Очаква се догодина голям интерес да предизвика златната монета, която БНБ ще емитира с номинал 2 лева. Все още не се знае обаче какъв ще бъде тиражът й, а това е от ключово значение. Но още отсега може да се предвиди, че цената ще бъде висока, защото това ще бъдат 23 грама чисто злато.
Разменни
В нумизматиката обаче по-голям интерес от възпоменателните монети представляват разменните – тези, които са били в обращение. Това са парите, които са били по джобовете на хората преди 100 години и повече. Сред най-ценните български са такива от Княжество и Царство България. Трябва да започнем с прословутата двулевка от 1916 г., която е изключително рядка. За нея има сделки от по 60 000 лева на публични търгове. Като цяла емисията 1916 г. са скъпи монети, включително номиналите от 50 ст. и 1 лев. Златните български монети от 1894 г., специално стоте лева, също са много търсени. Те са в много малък тираж и е изключително трудно да се намери такава в добро състояние. Само в последните 2-3 месеца на търгове, организирани от аукционни къщи от Италия и САЩ, са били продадени две такива монети за по над 100 000 лева, а купувачите са били от България.
Комбинацията качество-рядкост определя цената
Цената на монетите се определя от комбинацията качество-рядкост, казва Калоян Борисов. Разбира се, и металът има значение, но колекционерската стойност винаги надхвърля неговата цена. Много е важно монетата да е добре запазена и максимално да се доближава до състояние като ново, за да бъде ценна. Най-редките монети се появяват веднъж на 10 години. Много е трудно да се каже коя възпоменателна монета ще предизвика интерес, така че инвеститорите да очакват стойността й да се увеличава в годините. Обикновено това са пари с ограничен тираж – 2000-3000 броя. Такива бързо се прибират по колекции и когато се появи търсене, цената на пазарен принцип започва да расте. Но невинаги тиражът е 100 процента определящ фактор. Има монети с тираж от 3000 бройки, към които няма голям интерес и те залежават на касите на БНБ.
Пипков поскъпна до 160 лева
Монетата по случай 150-годишнината от рождението на композитора Панайот Пипков вече върви по 150-160 лева, има и сделки за 200 лева. Тя бе пусната преди броени дни на касите на БНБ и в някои банки и разграбена буквално за часове. Тогава медната монета се продаваше от Централната банка срещу само 36 лева и за закупуването й се извиха 5-часови опашки от мераклии да я притежават, както писа „Телеграф“. Нито един на опашката не се беше наредил, за да я подарява. Повечето хора искаха просто да изкарат едни бързи 50-100 лева, отбеляза Калоян Борисов.
Съвет: Купувайте ги със сертификат
„Колекция се гради години, стъпка по стъпка. Бързата работа е срам за майстора. Инвеститорите трябва да имат търпение и да не се подлъгват по първия скок в рамките на една година. Трябва да си направят поне петгодишен план на инвестицията“, съветва начинаещите нумизмати Калоян Борисов. По думите му, основното е да се пазят от фалшификати. Най-сигурният начин за това е да закупуват сертифицирани монети от професионални търговци и да изискват фактура. Така зад сделката стои сертификационна компания и търговец. Две са водещите сертификационни компании и двете са базирани в САЩ. На пазара фалшификати винаги е имало и винаги ще има. Въпросът е да сме една крачка пред такъв тип хора. Има различен тип фалшификати – елементарни, но и добре направени. Ако купуваме в нета, трябва да знаем, че винаги сериозният търговец изпраща монетата с опция за преглед.
София Симеонова
