Г-н Чобанов, Институтът по икономика и политика към УНСС прогнозира в своя годишен доклад 11,6% средногодишна инфлация за 2022. Това много се различава от заложените 5,6% в проектобюджета. На какво се базират тези ваши очаквания?
На това, което виждаме, че става и в момента. Излязоха данните за инфлацията до края на януари, от които видяхме, че тя продължава да се покачва и вече е над 9% на годишна база. Според нас този процес ще бъде по-траен и ще доведе до по-високо покачване на цените, отколкото са официалните прогнози. При официалните прогнози според мен умишлено се занижава инфлацията, за да не се плаши населението, че ще има много голям шок върху цените. Ние обаче искаме да представим обективна оценка. Това, което ни дава основание за нея, е, че имаме много голям натиск и при производствените цени. При производствените цени на българските промишлени стоки за вътрешния пазар покачването е с над 38% според последните данни на НСИ. Което означава, че тези цени рано или късно ще се прехвърлят, макар и не в пълен мащаб, и върху потребителските цени. Инфлацията е процес, който засяга не само България в момента. Можем да видим, че той е много сериозен проблем и за ЕС, и за САЩ, където имаме рекордни темпове на инфлация, най-високи за последните 40 г.
Само по външни канали ли идва инфлацията у нас или си имаме и някакви вътрешни причини?
Няколко причини могат да бъдат посочени за високата инфлация. На първо място, винаги, когато говорим за промени в ценовото равнище, трябва да гледаме политиките на централните банки. Количеството на парите е факторът в икономиката, който определя общото ценово равнище. От избухването на световната финансова криза преди вече повече от 13 г. насам ЕЦБ и другите най-големи централни банки по света доста активно увеличават паричната си емисия. При ЕЦБ дори се стигна до това, че за дълъг период от време имаме отрицателни лихви. Имаме една изключително разхлабена, изключително експанзивна парична политика. Тя се съчетава с голямо разхлабване и на фискалната политика, което е особено свързано с мерките срещу пандемията през последните 2 г. Това, което виждаме, е, че се реализират изключително високи бюджетни дефицити, имаме много сериозно нарастване на държавните дългове в цялата еврозона, а също в САЩ и почти всички големи икономики. Разбира се, това нещо, може би в малко по-малка степен, се случва и в България. Тези дефицити и това нарастване и на бюджетните заплати, и на разходите, което се случи и през миналата година и сега продължава през настоящата, също въздействат за повишаване на темпа на инфлацията. Освен външните стимули чисто български фактор беше това, че започна едно по-рязко повишаване на заплатите в бюджетния сектор, отпускане на допълнителни добавки към пенсиите. Всичко това при недостатъчно производство и нарастване на потреблението води до увеличаване на потребителските цени. Тези неща бяха подсилени и от ситуацията на енергийния пазар. От средата на 2021 г. насам цените на електроенергията започнаха рязко да се повишават, което е един от източниците за повишаване на производствените разходи за бизнеса. Други фактори, които ще действат на местно ниво, са свързани с изтичането на мораториума на енергийните цени.
В доклада си допускате в средата на годината да се повишат цените на ток, парно и вода с 5-10%. Засега обаче чуваме категорична заявка, че след мораториума няма да има скок на цените. Защо въпреки това смятате, че ни очаква увеличение?
Дори да не се случи веднага след изтичане на мораториума в рамките на годината, може би в средата й или малко по-късно това ще трябва да се случи. Защото производствените разходи и при електроенергията, и при топлоенергията също рязко се вдигат. Това, което е характерно за българската енергетика, е, че доста голям принос в общото производство има енергията от тецовете от Маришкия басейн, които са на въглища. Същевременно заради политиката по зеления преход цените на квотите на емисиите въглероден диоксид доста рязко се повишиха през миналата година и вероятно ще продължат да се повишават през тази година. Те влизат директно като разходи при производството на ток от въглища. Така че производствените разходи ще се повишават и дори да има съпротива от страна на новото ръководство на КЕВР, тези обективни факти няма как да бъдат заобиколени, което при всички случаи ще доведе до повишаване на цената на електроенергията и за битовите потребители. Иначе се рискува да се създават много големи дисбаланси в системата.
Различни икономисти споделят мнението, че инфлацията ще се укроти напролет, финансовият министър също очаква, че тя ще бъде по-висока само през първата половина на годината. Имаме ли основание за успокоение?
По отношение на енергийните цени може да се очаква някакво успокояване заради малко намаление на потреблението заради смяна на сезона. Но всъщност трайните фактори, които действат там, ще продължат. Така че не може да се очаква да имаме трайна промяна на цените спрямо сегашната ситуация.
Във вашия доклад изследвате и как ще се отрази влизането на България в еврозоната, като смятате, че приемането на еврото ще увеличи инфлацията. Защо смятате така?
Това, което показва опитът на осемте изследвани от мен държави, е, че на практика навсякъде след приемането на еврото имаме приближаване на ценовите равнища на съответната икономика към средното за ЕС.
Това обаче се случва и в момента, без да сме влезли в еврозоната.
Така е, разбира се. Но при нас въпросът е, че ние ще заменим валутния борд с традиционна парична политика. Ние и сега имаме някои спирачки, които ограничават инфлацията. Ако в момента в България нямаше валутен борд, а традиционна централна банка, инфлацията вероятно щеше да е още по-висока.
Искате да кажете, че нямаме печатница на пари.
Нямаме вътрешна печатници на пари. Вътрешните фактори все пак ограничават, но върху външните фактори няма как да въздействаме. Вътрешните фактори са от гледна точка на това, че имаме дисциплинирана банкова система, която не разчита на кредити от централната банка и факта, че правителството не може да получава кредити от централната банка заради валутния борд. Оказва се, че дори ЕЦБ става силно зависима и от банковата система, и от държавите в еврозоната, като на практика постоянно ги кредитира и по този начин постоянно се повишава паричното предлагане, а оттам и темпът на инфлация. При преминаване към еврото ние ще станем директно част от системата на европейските централни банки и оттам нататък конвенционалната парична политика ще ни влияе в посока на по-голяма парична емисия, отколкото при валутен борд.
Очаква ли се разхлабване на финансовата дисциплина при влизане в еврозоната?
В 7 от 8-те държави, които аз разглеждам, нивото на държавния дълг спрямо БВП се е повишило. Така че и това е признак, че фискалната дисциплина се е влошила в тези държави. Подобно нещо можем да очакваме и в България.
Това обаче са само догадки на основа опита на други държави при влизане в еврозоната.
Да, но това са такива държави, известни със своята фискална дисциплина преди влизането си в еврозоната, като Естония и Литва. Дори при тях този процес се е случил. Ние бихме влезли при подобна ситуация като тях, с валутен борд, който се заменя с политиката на ЕЦБ. Така че не можем да очакваме да сме кой знае колко по-различни от тях. Още повече че се вижда, че ние дори сега при валутен борд пробваме някакво разхлабване на политиката, което не знаем до какво ще доведе.
Говорим за минусите, но какви биха били плюсовете от влизането ни в еврозоната?
Плюсовете са по линия спестяване на транзакционните разходи заради факта, че използваме директно еврото, вместо да го обменяме срещу левове. Това ще бъде нещо, което ще спести разходи, особено при туризма и външната търговия. Според различни оценки под 1% от БВП на година се спестява по този начин. Другото нещо, което се очаква в резултат от влизането в еврозоната, е повишаване на кредитния рейтинг. Външните кредити към българската държава и към бизнеса би следвало да станат малко по-евтини. Сега имаме ситуация на исторически ниски лихви, но не знаем каква ще е конюнктурата, когато дойде време България да влезе в еврозоната.
Как обаче ще повлияе влизането в еврозоната върху доближаването на покупателната способност на доходите към средното ниво в ЕС? Какво показва опитът на другите страни?
От осемте страни, които разглеждам аз, четири са си повишили покупателната способност на доходите спрямо ЕС. Конвергенция или сближаване имаме при Естония, Литва, Латвия и Малта. При три имаме влошаване на ситуацията. Това са Гърция, Кипър и Словакия.
Гърция и Кипър обаче минаха през кризи и може би това е също причина.
Но мислите ли, че тези кризи нямат нищо общо с участието им в еврозоната? При Словения пък горе-долу с каквито нива са влезли, толкова са и в края на 2020-а.
Каква може да бъде прогнозата на България? Виждаме, че имаме процес на доближаването на покупателната способност на доходите, откакто сме член на ЕС. Не се ли допуска, че може да се ускори този процес след влизането ни в еврозоната?
Няма основания да се очаква подобно нещо. Най-вероятният сценарий е, че тази конвергенция ще продължи със същата скорост, ако няма влошаване във фискалната позиция. Ако има влошаване, тогава може да имаме и забавяне на конвергенцията. Може да се очаква ситуация по-скоро като при добрите примери, тоест конвергенцията да продължи. Но ускоряването зависи от други фактори, не от паричната единица.
Това е той:
Завършил е магистратура по „Финанси“ в УНСС
Хоноруван преподавател в УНСС
Изследовател в Института по икономика и политика към университета
София Симеонова
