С тотици хиляди българи са без вода с дни и дори месеци заради пробиви във водопроводната мрежа в страната. От тях се губят годишно количества вода колкото цял голям язовир (492,46 млн. куб. м). В момента например в яз. „Искър“ има 458,559 млн. куб. м вода.
Тази година се стигна до куриозен случай, при който кметицата на с. Дебелец посъветва ръководството на ВиК Йовковци да си назначат на щат гадателка, която да открива пробивите в мрежата, разказаха от Националното сдружение на общините пред в. „Телеграф“.
270 000 души, или 3,9% от населението в страната, са били на воден режим през 2020 г., когато населението е било 6,927 милиона. 228 591 души, или 3,3% от хората, са били без вода до 180 дни годишно. 48 489 души, или 0,7% от населението, са били на режим целогодишно. Това показват данните на НСИ. За тази година още няма статистически данни, но от Националното сдружение на общините (НСОБ) съобщиха за „Телеграф“, че всеки ден информации за 10-15 селища със спряно водоподаване има в медиите. Така в произволно избран ден от август 2021 година без вода са били Трявна, Жеравна, Генерал Тошево, 10 села в община Тунджа, Хасково, Димчево, Бургаско и град Рила. А в августовски ден през 2022 г. на сухо са били Каварна, Генерал Тошево, Поморие, Рогачево, Балчик, Пловдив, Пазарджик – села, Своге, Павликени, Караисен и др.
Списъкът не е изчерпателен, съобщават от НСОБ.
Разхищение
Основна тревога в общините буди фактът не че се случват аварии или намалява питейната вода в глобален план, а че на фона на липсата на вода за хората ВиК дружествата имат загуби по мрежата между 60 и 92%! Досега никой не е санкционирал ВиК операторите за тези разхищения. С дни, а понякога с месеци хората са на водоноски или разчитат на кладенците, където ги има.
Над 70 процента от водоснабдителната инфраструктура е морално и физически остаряла, което е предпоставка за видими и невидими течове и чести аварии, следователно големи загуби на вода. Средно за страната те са 60%. Немалка част от тези загуби се дължат на кражби. ВиК операторите нямат достатъчно надеждни средства и правни възможности да се преборят, заяви председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов пред в. „Телеграф“. Качеството на питейната вода в големите градове като цяло е добро, но в по-малките населени места то не е напълно гарантирано, обясни Иван Иванов.
Оправдание
Обезлюдяването на много селища и кражбите на вода, съчетани с ниските приходи на населението, което е предпоставка за ограничаване цените на ВиК услугите, поставят в незавидно финансово състояние ВиК дружествата, каза още Иван Иванов. Не са изпълнени изискванията на Директивата за пречистване на градските отпадни води, което води до сериозни санкции от ЕС. Цената на електрическата енергия е непосилна за ВиК операторите, защото те работят при регулирани/фиксирани допустими разходи за енергия, многократно по-ниски от реалните.
При липса на държавни субсидии ВиК оператори са на практика във фалит, твърди председателят на БАВ. Без европейско финансиране не е възможно да покрием инвестиционните нужди, обясни Иванов. Необходимите средства за инвестиции, които да доведат до подобрения в обслужването, се оценяват на 12 млрд. лева. Тази цифра е определена преди повече от 10 години, а оттогава нуждите и цените на материалите и труда растат. От друга страна, вече са направени инвестиции от 3 млрд. лева по ОП „Околна среда“ и други програми. Предвидените преки инвестиции за отрасъл ВиК в Плана за възстановяване и устойчивост са 300 млн. лв., които са насочени към 13 населени места основно за изграждане на канализация и пречиствателни станции за отпадни води. Вече са договорени и около 1,3 млрд. евро по програма „Околна среда“, съобщи шефът на БАВ.
Проблем
Най-големият проблем на водоснабдяването в България е, че Законът за водите от 2009 г. гарантира монопола на ВиК операторите над обособените територии. Общините са собственици на подземната инфраструктура – водопроводи и канализация, ВиК операторите я експлоатират и са задължени да я поддържат. Но правата на собственика на инфраструктурата – общините, на практика са иззети.
Общините не могат да участват реално в управлението на ВиК дружествата, както би било, ако са акционери в тях. Кметът на Бургас Димитър Николов е предложил общините да станат акционери във ВиК, съобщиха от НСОБ. Общинските съвети могат само да съгласуват или да не съгласуват бизнесплана на съответния ВиК оператор, като това няма особено значение. Така КЕВР одобри поскъпването на водата на Бургас, въпреки че общинският съвет беше против увеличението и в момента общината оспорва в съда одобрената от регулатора по-висока цена на ВиК услугите.
Сериозно напрежение срещу необосновано завишени цени на питейната вода освен в Бургас има и във Враца, Разград, Варна, Пазарджик, Ловеч, Силистра и др.
Бургас съди КЕВР заради одобреното поскъпване на водата. В момента Софийската градска прокуратура протестира пред Административния съд поскъпването на водата в 13 общини, обслужвани от държавното ВиК Бургас. Повишението бе одобрено от Комисията за енергийно и водно регулиране и влезе в сила от 1 август. Потърпевши са жителите на общините Бургас, Айтос, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе и Царево, чиято вода поскъпна с 1,625 лева до 4,386 лв./куб. м.
В Шумен търсят решение
Добромир Радушев
Проблемът с водата на Шумен не може да се реши бързо, заяви кметът Любомир Христов за „Телеграф“. „Единственото бързо решение е предприятията, които имат собствени водоизточници, да се превключат към тях и да ползват оттам вода за промишлени нужди, за да се намали ползването на питейна вода от яз. „Тича“. Същото се отнася и за земеделските стопани, които ползват поливна вода. Според кмета вода от система „Дунав“, както и изграждането на довеждащ водопровод от яз. „Тича“ ще отнеме поне 2 години. Затова трябва да се търсят алтернативни водоизточници, за да не настъпи пернишкият сценарий и за шуменци.
Таня Киркова
