ЯЗЪК: Губим по 130 млрд. лв. годишно от минералните извори!

130 млн. лв. губи годишно държавата заради липсата на адекватна политика по отношение на експлоатирането и използването на минералните извори в страната. Това заяви пред „Телеграф“ геофизикът проф. Бойко Рангелов. „Този въпрос е чисто организационен – на ниво закони, практическо приложение, инфраструктура, желание за бизнес, инициативност на българина“, коментира той. Според него концесионерството не е най-удачната форма за експлоатация на водите. „То позволява монополизация, вероятна корупция и силно ограничителни условия за концесионерите, както и сложно администриране, поради което загубите очевидно ще продължат“, смята проф. Рангелов. Той подчертава, че всички или поне повечето извори позволяват свободен достъп за хората, дори и да става дума за една чешма. Експертът е категоричен, че това богатство и благо трябва да е достъпно за всеки.

Находища

Над 500 са находищата на минерална вода в страната. Те са разположени неравномерно на територията. Характерна особеност, е че повечето находища в Южна България са на самоизлив, докато тези в Северна България са достъпни чрез сондажи. Основните „гнезда от извори“ се намират по поречието на Струма и Места, Марица, в района на Софийско и на черноморското крайбрежие. „Повечето са били известни от дълбока древност и всички древни народи, населявали тези земи, са се ползвали от тази Божия благодат – траки, римляни, гърци, българи и целият спектър от преминаващи племена – хуни, печенези, славяни, та даже и кръстоносци“, пояснява той.

Достъп

Всяко селище, в което, или до което има минерален извор, се използва и до ден днешен. „Много от източниците обаче за затлачени, запушени и/или унищожени, поради което се явяват недостъпни и неизползваеми. Само в София и околностите те са над 20“, посочва проф. Рангелов. По отношение на достъпа той коментира, че бизнесът е направил така, че този достъп струва доста скъпо. „Иначе водите у нас практически помагат за всичко, което се лекува с водна терапия – от болести на опорно-двигателния апарат, стомашно-чревни, бъбречни, до нервни и неврологични, кожни и каквито се сетите още“, добавя още той. От думите му става ясно, че у нас балнеолечение се практикува на 47 места, като на бизнес ниво са разработени 14-15 от общо регистрирани 146. Според него държавата трябва да създаде изключително улеснен режим за масова експлоатация на минералните води от хората, искащи да работят това. „Сега това са местни или централни „барони“, монополизирали бизнеса и не позволяващи на дребния предприемач да прогресира“, коментира той. По отношение на това дали държавата може да си върне контрола и управлението върху тези природни богатства, проф. Рангелов коментира, че тя е напълно безхаберна и подчертава, че установеният вече ред я задоволява. Наред с това посочва и ВиК дружествата, които са частни, а също така акцентира и на факта, че половин България е на воден режим – особено през лятото и в по-сушави години.

Професорът насочва вниманието и към използването на геотермалния потенциал на България за електропроизводство. Според него обаче това не е толкова лесна задача, защото икономическите разчети показват малък температурен градиент, което изисква по-големи и сложни инвестиции. Второ - високата минерализация на високотемпературните води, води до трудности в експлоатацията, свързани с натрупването на котлен камък и последващата смяна на цялостното оборудване. „В този смисъл Исландия е пионер в подобни разработки. От местните специалисти знам, че е изключително скъпо – на всеки 3-5 години се изисква цялостно преоборудване, за да работи подобна топлоцентрала“, обяснява той. Въпреки това на местно ниво у нас много от курортите използват геотермалната енергия за частно и публично отопление, парници и др.

Липсва регистър на минералните бани

Няма единен регистър на минералните бани в България. От това се оплакаха от Българската асоциация за термално наследство (БАТН). Заради неизпълнения от държавата ангажимент от организацията набират средства за изготвяне на интерактивна карта пътеводител, която да даде информация за работещите и неработещите бани, както и за свойствата и качествата на водата. По техни изчисления изготвянето на картата ще струва 15 000 лв. и ще отнеме около година работа на екип от експерти. Иначе по данни на Българската асоциация по подземни води държавните обекти с минерална вода у нас са общо 150. От тях 47 са работещи минерални бани, като повечето са в много лошо състояние и условия за ползване. „Затворени са 44 минерални бани, разрушени са 9, превърнати в СПА комплекси са 3, а други 10 са превърнати в музеи. Има около 20 външни топила и басейни с минерална вода, направени с безвъзмездния труд на хората“, посочват от БАТН. На територията на София има общо 6 минерални бани, от които в момента работят само 2 – в Панчарево и в Банкя. „Добре работещи минерални бани, повечето от които се появиха напоследък, са тези в Стрелча, Ягода, Симитли, Якоруда, Панчарево, Хасковски минерални бани“, коментират от организацията. Те изтъкват, че от държавите с богато термално наследство в Европа България е единствената, която не генерира ползи от ресурса на държавно ниво и не присъства на картата на европейския термализъм, въпреки че след Исландия е на второ място по залежи на минерална вода.

Владимир Христовски