Д епутатите приеха на второ четене поправките в закона за мерките срещу изпирането на пари.
С тях се пресича възможността през скрити сметки и неидентифицирани лица да се финансират организации, поставени под санкции или терористични организации.
Въвежда се ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление като адвокати, счетоводители, данъчни съветници.
Фирми
Това са лица, които предоставят услуги по учредяване, регистриране, адрес за управление на фирми, офиси или други услуги за функционирането въобще на юридически лица. Те ще се вписват в публичен електронен регистър към правосъдния министър. За вписването ще се подава писмено заявление. За целта ще се събират държавни такси, а тарифата ще се одобри от правителството. Именно Министерски съвет ще определи в наредба и реда за вписване и заличаване от регистъра.
Регламент
Регламентират се функциите на КФН и БНБ във връзка с упражняването на надзорни правомощия върху банките – инвестиционни посредници. Ясно са разграничени надзорните функции на всеки орган с оглед избягване на дублирането на едни и същи правомощия.
Поправката в закона е свързана с ангажиментите ни след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II). Според Васил Пандов от „Продължаваме промяната - Демократична България“ с промените всъщност задължават 90% от представителите на адвокатурата да се впишат в този регистър. По думите му това е лесен, механичен подход, но не е най-добрият. Той поиска да не се събира такса за вписването.
Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев обясни, че освен обезпечаване на средства за изграждане на регистъра, ще бъде необходимо осигуряването на разходи за функционирането му. Той посочи, че по този начин функционират Търговският регистър и този на Булстат.
