„Откакто се случи трагедията в Хитрино, хората се разделиха. Появи се завист. Всеки завижда на всеки. Забиват се очите на чуждите хора в новите къщи, вдигнати от държавата и дарители, и вървят одумки. Кой колко взел, колко построил. Завист измести състраданието, което имаше в първите седмици след катастрофата.“ По този начин изразиха огорчението си пред „Телеграф“ местните жители.
На 10 декември 2016 г. при дерайлирането на влак с цистерни с пропан-бутан и последвал взрив загинаха 7 души
а още три дузини бяха ранени. Половината шуменско село бе разрушено.
„Хората с къщите“, тези, които най-силно пострадаха, днес са мълчаливи, защото другите им завиждат. Пострадалите не искат нито снимки, нито да бъдат притеснявани от вестници, списания, радиа и телевизии. Не желаят и да се споменават имената им, дори плашат със съд, ако се пише за тях. Твърдят, че не са против журналистите, но се пазят от злоба и омраза, които вече пет години царят в Хитрино. „Усещам завист по тялото ми, с кожата ми. Чувам думите, когато преминавам: Ето, направиха им нови къщи, живеят си. Обръщала съм се и казвам: Да ти дам ключовете, ела, живей ти. Да видим дали ще ти донесе щастие новият дом без хората, които обичаш, или ще предпочетеш старата къща, но да си със семейството си“ – разказва една от засегнатите, която днес живее със спомените за близките си, загинали след експлозията.
Няма как да е светло в душата на Невин Хасан, която във фаталния ден изгуби зрението си
„От едно весело хубаво момиче сега е като в затвор, затворена в тъмнината, напълно ослепяла, живее в един кръг, в един свят, в който няма изгреви и залези на слънцето, има само нощ. Дали е щастлива с нова къща?“ - коментират съселяни на Невин, които също са потърпевши, но както казват, поне виждат светлината, тъмнината, изгряването на слънцето. На големи празници в доминираното от мюсюлмани село хората стават уж по-добри. За Рамазан Байрам почитащите исляма отделят от имането си милостиня „фитре“ за вдовици и сираци. Главното мюфтийство е определило за 2020 и 2021 година сумата 6 лева за човек и по толкова на глава добитък, ако има в домакинството социално слабия. Задължение на всеки мюсюлманин - и богат, и беден, е да отдели т.нар. фитре парасъ. Та покрай Рамазана, искрено или не, тръгнали към домовете на пострадалите правоверни съселяни с милостиня.
„Идват уж за фитре, а питат: „Можем ли да разгледаме къщата“, сякаш сме някакъв музей, ядосвам се“
разказват потърпевши. При едни от „новодомците“ отишли чиновници от кметството. И те да разгледат. Видели по фактурите за купеното с пари от дарения обзавеждане, че е от магазини във Варна, а не от Шумен, и казали, че искат да разгледат, защото си купили апартамент и искали да го обзаведат модерно, по градски. Отстрани терзанията на „хората с къщите“ може да изглеждат дребнави, но ако обуе човек техните обуща, може да се опита да се представи каква мъка им носи всяко подобно посещение.
А като село Хитрино е променено до неузнаваемост
Няма в Шуменска област друго населено място, дори и областния център, с такива равни тротоари, спретнати бордюри, гладък асфалт и водопроводи и канализация по тях. По главната улица върху стълбовете пък е наредена светеща коледна украса, каквато никога досега Хитрино не е виждало от създаването си като гара през 1866 г.
Нощем свети по дължината на жп линията, същата жп линия, която се е превърнала в демаркационна линия между пострадалите и възмездените и съжаляващите, че не са пострадали, че да оправят и техните къщи. Та коледната украса всъщност на никого не носи радост. Под светещата елхичка е и бистрото на 62-годишния Мехмед Мехмед-Марека. През 2016-а неговият двор беше изравнен със земята. Пет години по-късно е вдигнатата върху пепелищата нова постройка на кръчмата. „Започнах бизнеса през 1994-та и в един миг всичко, което бях градил 20 години, изгоря за по-малко от 20 минути. Изчезна“ – връща се към 10 декември 2016 Марека, иначе певец, музикант, душа на не една компания. Върху един от шкафовете е сложена мандолина. Три имал, и трите изгорели. Приятел му подарил една, но нямал сърце вече да прокара пръсти през струните й. „Като гръмна, дойдох тук на 20-ата минута. Всичко беше в пламъци, отпред имаше пожарна, пожарникарите не знаеха още какво да правят, кого по-напред да спасяват.
Мехмед Марека: Изгорях с 220 000 лева, изгубих близки
„Имах заведение и до него магазин за домашни потреби. Само в магазина имах стока за около 50 хиляди лева. Всичко стана на пепел, след тези, които изгубиха свои близки, материално аз съм най-пострадалият, над 220 хиляди лева и целият ми труд изгоряха на това място“ – разказа пред „Телеграф“ местният кръчмар Мехмед Мехмед-Марека. Първо му обещали на него и на колегите му в селото помощ да си вдигнат бизнеса на крака, но после се оказало, че няма как да се помогне на юридическите лица. Мехмед, който до този момент давал хляб на 7 души още в първите дни след взрива, ги пратил всички на борсата. Добре, че имал втори магазин в съседно село. И там освободил магазинера, а самият Мехмед застанал зад касата. Надявал се до последно да му помогнат. Там, където бил магазинът му за домашни потреби, направил основи, излял бетон, отдолу с парно, котелно, складово помещение, мислел, че поне със сандвич-панели държавата ще му помогне да затвори едно пространство като магазин, покрива сам щял да си направи.
Не станало, никой от „фирмаджиите“ не получил стотинка след катастрофата
От две останали стени до лятната градина на някогашната механа възстановил зид и направил сегашното си заведение. Име няма, по документи е кафе-аперитив, но всички от Шумен до Силистра го знаят „При Марека“. Говорим на мястото, където някога е растял орех. Още през 2017 с приятели вдигнал сегашния аперитив върху пепелището. Обаче не можел да предлага супи. Идва компания от 3-4, един да каже: „А, ама супи няма ли?“, става цялата компания и си тръгва. „Едно заведение няма ли супа, не става, две години работих без супа, изкарвах и каравана на кръстовището край пътя, накрая получих разрешение за кухня и сега работим с жена ми и с една от работничките отпреди катастрофата - разказва Марека. - От нулата тръгнах, ако сметнем, че тръгнах наново от 1994 г., още не съм стигнал и 2000-та и няма и да я стигна. Няма вече толкова хора, отдръпнаха се, свиха се в себе си, не е както някога“, разказва Мехмед и показва на телефона си клипове от златните години, в които компании се забавляват в механата му, а той им свири и пее.
Красимир Крумов
