О тнети от иманяри накити от средновековието вдъхновиха българския Индиана Джоунс проф. Николай Овчаров да напише и издаде нова книга за далечното минало на Казанлък. Томът под наслов „Господарите на Крън и техните съкровища“ предстои да бъде показан премиерно в сряда, съобщи кметът на града Галина Стоянова.
Тя припомня, че преди малко повече от година историкът е поел ангажимент към местната общественост да развие в монография своите тези за крънския деспот Елтимир. За това самият автор загатна при представянето на спасените накити, които след проточило се 4 години съдебно дело най-после влязоха във фондовете на казанлъшкия исторически музей „Искра“.
Книгата е 198 страници и в нея се описва, че част от изработените от плътно сребро и позлатени впоследствие накити са без аналог в страната до момента. Проф. Овчаров открива подобни бижута във фреските с изображения на ктитори в църквата “Свети Никола” на десетина километра от град Пирот в село Станичене.
Образите на 12 български боляри и съпругите им от ХІV век са били намерени преди около 4 десетилетия под горния слой, който е бил положен в края на ХVІІІ - началото на ХІX век. На тях ясно личат торквата (накит за шията и колие, изработено от планински кристали и червен корнеол), каквито са открити на 11 ноември 2017 година при претърсване на лек автомобил „Дайхацу Фероза“, управляван от добре познатия на криминалистите 58-годишен казанлъшки бизнесмен Велчо Велчев.
„Още тогава бях категоричен, че това са изключително ценни артефакти, вече мога да се подпиша и с двете си ръце, че те са изработени или в Константинопол, или в златарско ателие на територията на някогашния Търновград. Не можем да кажем името на дамата, която ги е носила, но със сигурност тя е принадлежала към изключително знатен род - съпруга е била или на деспот, или на севастократор. И двата накита имат за задача не само да красят притежателката, но и да укажат ранга й в йерархията“, коментира българският Индиана Джоунс.
За датировката на накитите са спомогнали осемте златни монети, иззети в хода на полицейската акция: най-ранната и най-запазената е от управлението на император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222-1254), която почти не е била използвана, а най-късната е перперата на Йоан V Палеолог с Йоан VI Кантакузин (1347 - 1353). Към торквата и колието от планински кристали има два чифта филигранно изработени наушници от позлатено сребро, те са били част от специална украса за глава. Има и няколко позлатени предмета, чието предназначение все още е предмет на дискусии сред специалистите.
По думите на проф. Овчаров може само да се гадае къде точно са били заровени от притежателите им накитите и монетите, но можело да се предполага, че това е било някъде в границите на някогашното Крънско деспотство /ора/, чийто владетел Елтимир е бил твърде приближен на някогашния български владетел Тодор Светослав, който му дарява земи, стигащи чак до днешен Ямбол. Има податки, че останки от средновековния град се намират в рамките на казанлъшкия квартал Кулата.
Христо Христов
