0

47 791 души у нас са изложени на наднормен шум от автомобилно движение в домовете си нощем. Жилищата на 40 433 пък са изложени на такъв и през деня.

Това сочат данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ на база извършени замервания за КАРТАТА ЗА ШУМ НА най-шумните 1122 км участъци от магистрали и пътища, през които ПРЕМИНАВАТ НАД 3 МИЛИОНА МПС ГОДИШНО.

Максималните средни норми на шум, проникващи в жилищата на хората, по закон са 35 децибела през деня и 30 децибела нощем. Данните показват още и че 4432 детски градини, училища, болници са изложени на нива на автомобилен шум над нормите денем, а 4250 нощем.

Фактори

Според експертите на пътната агенция основните причини за прекомерния шум от магистрали и шосета е лошата настилка на редица пътни участъци, която е с ниски показатели на предаване на шума дори при оптимални скорости на движение на автомобилите. Проблем е и липсата на реално техническо изследване на шума от двигател и ауспух на старите автомобили при годишните технически прегледи на МПС. Увеличаващият се брой автомобили и масовото превишаване на ограниченията на скоростта от нарушители също дават влияние.

Състояние

Към момента по пътищата у нас са монтирани 23 километра шумозащитни съоръжения. Те се изграждат след периодичен мониторинг за шум и измервания в участъците с трафик от над 3 млн. МПС годишно. Замервания на шума се извършват и по получени сигнали в агенцията. По тях обаче често се оказва, че няма наднормени нива на шум. Основен критерий някъде да се изградят шумозащитни стени са нивото на превишение на нормите и броя на засегнатото население. Процедурите обаче са дълги и тромави, а живеещите край редица участъци с доказано наднормен шум, планирани за обезшумяване, години по-късно продължават да бъдат тормозени ден и нощ.

Борба

Такъв е случаят с вилна зона Зелин край Ботевград, където местните безуспешно се борят с шума от магистрала „Хемус“. „Първата подписка е от преди 20 години и проблемът все още не е решен“, разказа за „Телеграф“ Цветина Петкова, граждански активист, повел инициативата за освобождаване от шума, довела освен до подписки и до няколко протеста през годините. „Животът в постоянен дразнещ шум е много неприятен. Влиянието е вредно за здравето. Хората в Зелин стигат дотам, че да се опитват да продават имотите си, но никой не иска да ги купи, защото проблемът с шума е огромен. Години наред се борим за едни шумозащитни панели, но в крайна сметка винаги стигаме до обещания, че когато има финансиране, ще бъдат поставени. Но финансиране няма и няма“, добави Петкова. А шумът става все по-силен заради все по-натовареното движение на камиони по аутобана.

Подобрение

В Зелин обаче в крайна сметка са на път да сбъднат мечтата си, тъй като от пътната агенция вече са обявили обществена поръчка за изграждане на шумозащитни стени там. Освен в Зелин пътната агенция работи по изграждането на шумозащитни съоръжения и на още 9 отсечки от републиканската пътна мрежа - при селата Мирово (АМ „Тракия“), Мало Бучино, Мурсалево (АМ „Струма“), Тулово (път Е-85), Чурек и кв. „Макак“ в Шумен (АМ „Хемус“), кв. „Бенковски“ в София (Северна скоростна тангента), Аксаково (път Варна-Добрич) и при Езиковата гимназия във Велико Търново. Очаква се до средата на 2024 г. хората в Зелин и всички останали участъци да получат защита от шум. В напреднал стадий е и проектът за изграждане на шумозащита в два участъка на АМ „Струма“ край кв. „Църква“ в Перник. Там се намира и най-дългата предстояща за обезшумяване отсечка у нас - 1859 м. Проектът е на етап разглеждане на оферти от изпълнителите. Шумозащитните панели ще са от поликарбонат или алуминий.

Продължително бучене разбива сърце и психика

Шум от 50 dB дразни и отвлича вниманието, а над 70 dB трудно се понася, казаха за “Телеграф“ експерти от Изпълнителна агенция „Околна среда“. Според тях шумовото замърсяване влияе неблагоприятно върху целия организъм. Ефектът за тялото може да се изрази в нервна преумора и сърдечни проблеми като сърцебиене и високо кръвно налягане. Възможни са и изменения на количествата кръвна захар, повишаване на основната обмяна и задържане на вода в организма. Влиянието върху психиката пък е под формата на смущения в паметта, раздразнителност, смущения в съня, чувство на безпокойство, депресия и влошаване на работоспособността и общуването с околните.