К расивата девойка Йова пленила сърцето на Дякона и носила до смъртта си огърлицата, която й подарил. Тази история се носи от поколение на поколения в село Войнягово, в което Левски бил учител от 1864 до 1866 г. Това е само една от историите за жените, белязали живота на националния ни герой, разказа пред „Телеграф“ Цонка Дамянова, която е секретар на читалището в село Войнягово.
ДО СЕТЕН ДЪХ: Апостола и жените, които носил в сърцето си! (СНИМКИ)
Музей
В Националния музей „Васил Левски“ в Карлово се проведе среща на тема: „Почит към жените в живота на Левски“. Той е срещал подкрепа за великите си дела както от жените в семейството, така и от жени на близки приятели и съмишленици. Те са го укривали в дома си, шили са знамето на Карловския революционен комитет, пренасяли са важни бележки, скрити в коковете на косите и сред дрехите, рискувайки живота си.
Една трогателна истории е тази за любовта между Левски и младата девойка Йова, разказа Цонка Дамянова, която е секретар на читалището в село Войнягово.
ЛЮБОВ И ТАЙНИ: Монахиня плете ръкавици на Левски
Левски пристига на Гергьовден 1864 година в селото, когато тя е на 16 години. Между тях пламва любов. Събират се по седенки. „До такава степен Левски бил обичан от войняговци, че не е минавало сватба или кръщене, на което да не е бил поканен. На едно от хората играл през цялото време с Йова. Тя била много красива и голяма песнопойка. Възрастните войняговки забелязват и започват да шушукат. Тогава Йова се изчервява, пуска се от хорото и се прибира вкъщи. А вечерта на герана той пита девойката: „Защо се пусна от хорото, Йове, пусто ми беше без тебе, пусто ми беше и на душата“. А тя му отвърнала, че се е пуснала, защото не знае дали изобщо ще се ожени за нея.
Очакване
Левски напуска селото внезапно заради революционната си дейност. След това Йова го чака три години. Понеже е една от личните моми на селото, идват и я искат много ергени, но тя не скланя. Накрая, принудена от своя баща, се омъжва за един негов приятел, който е бил свещеник. При всяко минаване през селото Левски питал своята хазяйка за изгората си. След време разбрал, че е минала под венчило. Въпреки това искал да я види, защото преди това бил ходил в Пирот и й купил красива перлена огърлица и я носил като дар на девойката. Една вечер потропал на вратата й, той й подал огърлицата и й казал: „Прощавай, Йовке, свободата закъсня“. Когато научава, че Левски е обесен, жената три години носи траур.
Милена Димитрова
