С тарозагорският колекционер Николай Гичев е попаднал на няколко десетки пожълтели фотографии от личния архив на роденият в Свищов през далечната 1870 година български генерал Константин Константинов Станчов, за който у нас се знае съвсем малко.
Наследникът на един от най-старите старозагорски родове /прапрадядо му, аптекарят Начо Колев е бил спасен от руски казак по време на клането в Града на липите през лятото на 1877 година/ научил от свой приятел за снимките, които предлага колекционерка от Белгия и след като ги видял веднага ги откупил.
По думите му белгийката притежавала и документи, свързани с генерал Станчов, но поне на този етап не била склонна да ги показва.
Гичев припомня, че генералът в периода 1905 – 1909 е бил военно аташе в Букурещ, а по-късно служи като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия и като началник на Организационно-строевото отделение. Той е сред петимата български делегати на Букурещката конференция /1913 година/, заедно с министъра на финансите Димитър Тончев, началник-щаба на войската Иван Фичев, заместник-председателя на Народното събрание д-р Сава Иванчов и дипломата Симеон Радев, след което е назначен за първи началник на създадената в София Военна академия. През Първата световна война служи като офицер за връзка в щаба на 11-а германска армия и като офицер за поръчки в Оперативното отделение на Щаба на действащата армия. След войната е пенсиониран и заминава да живее в Белгия, където почива, като е неизвестна годината на смъртта му. Това са първите снимкови свидетелства за живота на Константин Станчов, който е сред малцината български офицери, носители на едно от най-старите японски отличия – ордена на свещеното съкровище.
В колекцията си от реликви Николай Гичев вече две десетилетия съхранява и медна пластина, поставена в основата на една от първите построени след Освобождението в Стара Загора обществени сгради- на областната девическа гимназия. На пластината с размери 22/18 см е изписано с калиграфски букви: „ Днес, хиляда осемстотин осемдесет и първа година – месяц Юний, ден осемнадесетий, три години и четири месяца от Св. Стефанский мирний договор, три години и единадесет месяца от съвършеното разрушение на настоящий град от турските войски, две години и един месяц от туриянето в действие Органический Устав в тази област, турна ся основата за съгражданието на това областно Девическо училище. Градъ Стара Загора“. За плочката му съобщил негов познат, който по онова време имал склад за скрап и той побързал веднага да го откупи. Подобна пластинка, но за първата копка на старозагорския затвор през 1929 година, притежава историческият музей в Града на липите. Такава е била положена и под основния камък за възстановяването на града в парка Пети октомври.
Христо Христов
