К ъщата на големия български войвода Стефан Караджа в Тулча вече не съществува. Новината съобщи Методи Иванов, цитиран от БГНЕС.
"Вместо да направим усилие да я съхраним за поколенията, я загубихме", сподели той.
За съдбата на друга българска светиня – дома на Димитър Талев в Прилеп, „Телеграф“ нееднократно бие тревога.
РАЗПАДА СЕ ДОМЪТ на Димитър Талев! (СНИМКА+ВИДЕО)
В страната има десетки паметници на културата и историята, които са изоставени, много от тях се и рушат.
Къщата на Стефан Караджа е била пусната за продан срещу 50 хил. евро през 2019 г., след което цената е паднала до 30 хил., защото е била в лошо състояние. Тя е била купена от местен жител, който я е разрушил.
Сигнали
Методи Иванов изразява съжаление, че въпреки сигналите до българските власти, "държавата не намери за нужно да закупи тази историческа светиня и да се погрижи да я превърне в музей или български културен център".
"Единственото, което направи, бе през 2007 г. съвместно с местните власти да постави паметна плоча на фасадата, която през 2019 г. вече я нямаше", заяви Иванов.
Например в Благоевград продължава да се руши необитаемата от няколко години къща, в която е живял професор Кирил Стефанов – композитор, диригент и обществен деец, създател и главен художествен ръководител на Ансамбъл „Пирин”, който си отиде от този свят на 14 ноември 2005 година.
Наследниците на композитора от години не живеят в Благоевград и на практика сградата на улица „Арсени Костенцев” е затворена. Постройката обаче не спира да се руши с времето и заради липсата на стопанин, който да я ремонтира и стегне.
Къщата става и опасна за преминаващите край нея хора. Доскоро парче с дължина над метър от улука се бе откъснало и всеки момент при силен порив на вятъра можеше да падне и да нарани някого.
Регистър
Проверка на „Телеграф“ установи, че липсва актуален регистър на недвижимите културни ценности на територията на община Стара Загора. От Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който в момента е поел от РИМ-Стара Загора функциите на контролиращ орган на ценните сгради, обясниха, че тече актуализация. Наличният регистър е от 2009 година. „Списъците на територията на област Стара Загора ще бъдат публикувани поетапно, след като бъдат проверени“, казаха още от НИНКН.
Старите къщи, български паметници на културата в Стара Загора, са десетки, но е практика те да бъдат оставени да се саморазрушават. После, с оправданието, че мястото е опасно за преминаващите, се сриват със земята и на тяхно място никнат нови „модерни“ постройки – още повече че се намират в централната градска част, а парцелите са много вкусни.
„Собствеността на много от къщите, които преди двайсетина години са били паметници на културата, днес е сменена. Немалко от тях са със свален специален статут. А това случи ли се, е въпрос на време да се третират просто като стари опасни къщи“, коментира Райна Антонова, уредник в отдел „Нова история“ на РИМ-Стара Загора.
„Въпросът за съставяне на регистър на ценните сгради в града непрекъснато се обсъжда, но не се взема никакво решение“, коментира пред „Телеграф“ известната краеведка Снежана Маринова. Тя изрази мнение, че „се плаща на когото трябва, за да не се решава проблемът и да може лесно да се отписват паметниците на културата“.
Най-апетитните са обявени за продажба във Варна
Старите сгради, които са част от историята на Варна, бавно се рушат. Издирването на собствениците отнема години, а някои от тях умишлено чакат имотите им да рухнат сами, за да използват парцела за ново строителство.
Законът позволява община Варна да започне ремонт на такива сгради, но процедурите са дълги. Въпреки че през последните няколко години във Варна бяха реновирани десетки стари къщи, сред които и паметници на културата, проблемът с неугледния вид на сградите в централната част на града остава.
За да се ремонтират къщи - паметници на културата, има редица изисквания. Процедурата отнема и много време, затова от община Варна правят всичко възможно да съдействат на собствениците, желаещи да приведат сградите в добър вид. Вече има реставрирани над 40 къщи. Процесът с обновяването на старите сгради е труден. Обикновено собствениците на една къща са много, а част от тях са неоткриваеми, казват от общинската администрация. Докато се стигне до издаване на заповеди, с които те да бъдат задължени да ремонтират имотите си, минават години.
Известната „Къщата с папагалите“ във Варна пък се вписва в модерна нова сграда, което е архитектурен пример за уникална симбиоза между миналото и настоящето.
* По темата работиха: Константин Събчев, Елена Дюлгерова, Добромир Радушев, Владимир Симеонов
Екип на Телеграф
