И сторикът проф. д-р Пламен Павлов призовава Българската православна църква да канонизира за светец лекар, спасил живота на 50 човека от запалил се автобус, но сам той починал от раните си.
Ужасяващата история се случва на 15 август 1963 г. Младият 26-годишен медик, току-що започнал да практикува лекарската професия, се връща от работна среща, като вместо с колата си избира да пътува с междуградския транспорт. Той се качва в препълнения автобус от Горна Оряховица. На изхода на града обаче бусът се блъска в камион и се запалва. Тъй като е прав до вратата, д-р Черкезов е от първите излезли от автобуса. Вместо обаче да бърза да се отдалечи на безопасно разстояние, той се връща в огнения ад и започва да помага на хората да излязат навън.
Мъченик
Така благодарение на него са спасени между 47 и 50 човека. Докато помага на хората, дрехите, косата и кожата на лекаря се запалват. Когато накрая колегите му искат да го качат в линейката, за да го откарат по-бързо в болницата, той отговаря: „Колеги, помогнете на хората. Аз вече не мога да бъда спасен.“ Младият лекар умира на следващия ден от получените тежки изгаряния. Последните му думи, отправени към съпругата му, са: „Кажете на баща ми, че средствата, които е вложил за моето образование, не са били напразни“.
Според историка проф. Пламен Павлов с поведението и действията си д-р Стефан Черкезов напълно заслужава да бъде обявен за светец. „Това е един образ на мъченик за ближния, който няма аналог в вай-новата ни история, затова заслужава да бъде канонизиран“, убеден е проф. Павлов.
Царе
Той призовава Българската православна църква да извърши канонизации и на царете Иван Асен II и Иван Александър, които имат голяма заслуга за развитието на православната ни църква, както и на отец Сергий от Плачковския манастир, един от организаторите на Велчовата завера, загинал с мъченическа смърт.
Канонизираните българи в православния календар са 104. Сред тях има 12 български архиереи – патриарси и епископи, 4 князе и царе, 3 воини и 87 други мъченици. Последните канонизации, извършени от Българската православна църква, са от 2011 г., когато за светци са приети българите, загинали за християнската вяра при кланетата в Батак и Ново село.
Оказва се, че Българската православна църква е изключително консервативна и крайно несговорчива по отношение на лицата, които да бъдат канонизирани за светци. Повече от 100 години светите отци на нашата църква категорично отказват да обявят официално за светец Васил Левски – Дякон Игнатий, с мотива, че той не може да бъде светец, защото е извършил убийство.
Изисквания
Според църковните ни канони, за да бъде канонизирано едно лице за светец, то трябва да е извършило приживе или след смъртта чрез мощите си чудеса. Други белези са нетленност на мощите на кандидата за светец, благоухание, мироизтичане от тях. Прието е също така канонизацията да се извършва поне половин век след смъртта на кандидата за светец. Тази практика е в сила още от ранното Средновековие и не се е променила от 1000 години. Не са малко днес самите свещеници в лоното на Българската православна църква, които са на мнение, че канонът е крайно време да бъде променен и канонизирането да се извършва по други правила, кореспондиращи със съвременността.
Иван Георгиев
