Н арастването с висок темп на заплатите у нас вече започна да плаши инвеститорите.
Преди няколко дни японска компания със завод за кабели за автоиндустрията в Мездра обяви, че напуска страната и изнася производството си в Румъния и Молдова, вследствие на което ще бъдат загубени около 1000 работни места. Инвеститорът ще съкрати и производството си в Карнобат. Сред посочените причини бяха нарасналите разходи за труд у нас.
Имаме информация и за други компании, които обмислят подобна стъпка, но не мога да споменавам имена, коментира пред „Телеграф“ доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара.
Според последните данни на Евростат България е на второ място в ЕС по ръст на разходите на работодателите за труд за второто тримесечие на тази година спрямо същия период на 2023-та. Тези разходи са нараснали с малко повече от 15%. Малко след нас, на трето място, е Румъния, а Хърватия е първа с ръст от близо 18%.
Картина
Това обаче не е само моментната картина. Има анализ и за последните 10 г., който показва, че по ръст на нарастване на разходите за труд на работодателите сме на трето място, коментира Ножаров. Същевременно повишаването на заплатите не съответства на ръста на производителността на труда, което прави едно производство нерентабилно. За миналата година производителността на труда у нас расте със само 0,9%. Докато заплатите са нагоре с 13-14%.
Нарасналите разходи за труд, срещу което липсва съответстващ ръст на производителността, не са единствената причина, която плаши чуждите инвеститори. Сред проблемите е също лошата образователна система, която произвежда нискоквалифицирани кадри, неадекватни на изискванията на пазара. Така се получава, че инвеститорите, които идваха заради ниските заплати, вече обмислят напускане, тъй като разходите им за труд нарастват. А тези, които дават високи, няма какво да намерят тук.
„Нека да погледнем ние какво предлагаме на другите, високотехнологичните инвеститори, тези, които плащат високи заплати. На първо място те търсят иновационна и научна инфраструктура. А ние какво предлагаме – нула университета в топ 1000. Докато в Румъния и Гърция има три, в Турция са четири, в Хърватска са два. Освен обучена и компетентна работна сила научната инфраструктура е тази, която генерира патенти и иновации. За дигиталната икономика това е единствено важно нещо. Ако нямаме развито висше образование и наука, няма как да привлечем високотехнологични инвеститори“, каза Ножаров.
Закон
По линия на другите фактори, които гледат инвеститорите, също не сме на добра позиция. Това са върховенството на закона и ефективна публична администрация и дигитални публични услуги. „Ние сме единствената държава в ЕС с отрицателни стойности по показателя върховенство на закона според данни на Световната банка. За ефективна публична администрация и дигитални публични услуги пак сме с минуси“, посочва Ножаров. Така дори в Румъния разходите за труд да са съпоставими с тези у нас, инвеститорите ще изберат северната ни съседка, гледайки другите фактори.
Бисер Манолов, финансист: Всеки трети може да остане без работа
Трудът в България е нискоквалифициран, но много скъп, коментира финансистът Бисер Манолов. Това директно води до рязко намаляване на инвеститорския интерес.
„Никой в държавата не полага усилия да обучава хората по отношение на новите тенденции, говоря за базови умения. Образованието е проблем. 30% от работната сила ще си загуби работните места, ако в рамките на следващите 3 г. не актуализират своите трудови навици и умения в контекста на дигитализацията. Как ще дойде една високотехнологична корпорация в България, като знае какво е качеството на работната ръка“, коментира Манолов. Демографският срив също ни тежи, защото населението застарява и работещите намаляват. Вносът на работници само може да закрепи положението, но не и да реши проблема.
София Симеонова
