С пасители работят на черно по морето с фалшиви тапии, издадени от частни фирми. За това сигнализира пред „Телеграф“ председателят на Националната комисия по водно спасяване към БЧК доц. Стоян Андонов.
Въпросните фирми издават документи за правоспособност, въпреки че според Наредбата за водноспасителна дейност това е незаконно. „Става дума за фалшиви талони, които на всичкото отгоре се изпращат по пощата, след като въпросното лице получи парите. Хората обаче трябва да знаят, че обучението на спасители извън курсовете на Българския червен кръст е на много ниско ниво, да не кажа нулево“, коментира доц. Андонов.
Схема
По думите му схемата може да се осъществи, след като собственикът регистрира професионален учебен център. „Той обаче е за подготовка при бедствия, аварии и катастрофи, което е съвсем различно от водното спасяване. На всичкото отгоре издават и документи, но това са псевдоспасители“, каза още Андонов. Той посочи, че една подобна фирма дори сключвала договори с концесионерите, за да осигурява водноспасителната дейност. Проверка на „Телеграф“ показа, че в интернет има обяви за курсове за спасител, които се рекламират и със сертифициране. Една от фирмите изтъква, че е най-големият доставчик на спасителни услуги на черноморското ни крайбрежие. Според информацията на сайта й тя предоставя услуги за 14 локации и наема сезонно по 280 спасители всяка година. Екипът ни направи опит да се свърже с лицето за контакти, но телефонът беше изключен. БЧК-Варна също на няколко пъти сигнализира, че фирми издават фалшиви тапии за морски спасители и според тях само по варненските плажове работят около 100 души, които нямат реална правоспособност. По Южното Черноморие също зачестявали случаите на незаконно практикуване на професията.
Глад
„Истината е, че има много спасители, които дори не могат да плуват, камо ли да покрият норматива, който за море е 100 м свободен стил за време до 1,40 минути. Тази година например дойде един колега, който е на около 60 г. Стар спасител, с опит, но вече на възраст. Малко преди сезона беше претърпял операция и от БЧК отказали да му подновят талона, но в крайна сметка се беше сдобил със сертификат от някаква фирма“, разказа пред „Телеграф“ дългогодишен спасител, пожелал да запази анонимност. „Аз съм завършил НСА. Работя на морето всяка година и ги виждам. Някои от спасителите просто не стават за тази работа, а тя е отговорна“, допълва той. Според председателя на Националната комисия по водно спасяване глад за кадри няма. Около 3500 души на година получават талони за спасители след курсове към БЧК, като по 300-400 са за морето, а останалите работят на басейни. Курсовете на повечето места приключват до края на март, но при доста желаещи могат да продължат и до по-късно. „За 10 години това са 4000 души само за морето. Така че има достатъчно спасители. Те обаче се назначават с обещания за големи заплати, а накрая остават само големите ентусиасти“, каза още доц. Андонов.
Ниво
Все още няма статистика за нещастните случаи по морето, но според Андонов удавянията там са около 30-40% от всички останали. „Има и по вътрешни водоеми, неохраняеми площи. Вярно е, че по морските курорти имаше няколко фрапантни случая, но не бих казал, че това лято е с черна статистика. Лошото е, че хора се удавиха на места, където спасителната служба трябваше да е на много по-добро ниво. Това е показателно за качеството на обучението на някои спасители“, обясни експертът. Малко след разговора ни с него кореспондентът от Бургас Елена Анастасова изпрати информация за нови фатални инциденти на морето. Първият инцидент е станал на плаж „Косата“ край Поморие. Удавникът е мъж на средна възраст с неустановена самоличност. Около 10,45 часа в сряда туристи забелязали в морето безжизненото му тяло и подали сигнал. Трупът е изпратен за аутопсия в Съдебна медицина. Работата по случая продължава. Вторият инцидент е станал рано сутринта в четвъртък на Северния плаж в Бургас. Удавеният е 61-годишен бургазлия, опитен рапанджия и гмуркач. Той е бил екипиран с плавници и приспособления, необходими за улов на рапани. По всяка вероятност се удавил, докато лови мекотелите. Според медици не е изключено мъжът да е получил инфаркт или инсулт, докато е бил под водата.
По-малко спасители до края на септември
Спасители по плажовете у нас ще има до края на месеца, но от 1 септември броят им е ограничен. „Когато обаче закриваш пост, не бива да предлагаш чадъри и шезлонги и да таксуваш хората. А това все още се случва на някои места“, каза доц. Стоян Андонов. Според него реално контролът е само на хартия, защото никой не проверява удостоверенията на спасителите. „Затова в тези екипи трябва да има и експерт по водно спасяване, иначе се гледа предимно има ли пост, къде се намира и на какво разстояние са едни от други“, добави той.
Спад при фаталните случаи с деца
Доц. Стоян Андонов обаче отчита и положителна тенденция. По думите му през последните четири години има спад на случаите на удавяния. От около 200 случая годишно вече са под 100. Според него това се дължи на факта, че българинът е по-предпазлив, но много добри резултати давали и програмите за обучения на деца. „Само преди 15 години бяхме на първо място по процент удавени деца в Европа. От 29% годишно на случаите с удавени деца под 18 години вече паднахме на около 10%. Това е добър показател“, каза още експертът от БЧК.
Яна Йорданова
