У краински бежанци карат курсове за спасители у нас и все повече проявяват интерес към професията. Това каза пред „Телеграф“ Васил Загорчев, специалист по водно спасяване, а отскоро и председател на профсъюза.
„Почти във всяка група имаше такива. Само че когато получат сертификата, питат в кои страни се признава. Дали ще практикуват у нас, никой не може да каже“, каза Загорчев. Според него продължава тенденцията спасители да избират да работят в чужди курорти.
„Това е много тъжно и важи особено за младите хора“, каза той.
В момента сертификатите на БЧК са в две категории - едната е за спасители на басейни и водни паркове, а другата за плажове. Тези за плаж важат за повече в европейските държави, а другият документ е признат предимно в Малта, Гърция, Кипър. Що се отнася до САЩ и Канада, там имат собствена система за провеждане на такива курсове и нашите сертификати не се признават.
Бригади
„Но студенти могат да работят като спасители, когато са на бригада там, защото има програми за преквалификация и нашата книжка може да е базисно ниво“, обясни още Загорчев.
На повечето места курсовете вече са приключили, но в някои курорти се организират и интензивни от по две седмици. Те започват в началото на юни. По около 3500 души на година получават талони за спасители, а около 1300-1500 от тях са за морето. Останалите работят на басейни. По думите на председателя на Националната комисия по водно спасяване към БЧК доц. Стоян Андонов тази година обаче обучените са дори с 200 повече.
„Забелязва се увеличение на желаещите. Затова и сме заявили на концесионерите, че имаме готовност да им осигурим инструктори и да бъдат обучени хора. Всичко зависи от тях“, каза пред „Телеграф“ доц. Стоян Андонов. Той уточни, че възнагражденията на спасителите също зависят от концесионера. Така на места заплатите стигат до 2000-3000 лева, но зависи дали трябва да си плащат сами квартира.
„Други получават по-малко - до 1800 лева, но пък имат осигурена храна и спане“, уточни той. Според Андонов повечето спасители искат да работят на басейни, като причината е, че голяма част не могат да покрият изискванията за море, а други и се страхуват.
„Повечето си мислят, че на басейна е по-лесно, но не е така. Там им се налага да изпълняват и други функции - на техници на басейна, раздават шезлонги понякога. Така че работата там не е никак лека, а заплащането е малко по-ниско. Но обикновено тогава работят към хотели и настаняването им е безплатно, така че имат придобивки. Но поне пряка опасност за живота им, както е по морето, няма“, разказа доц. Андонов.
Той също потвърди тенденцията, че спасители да търсят работа навън продължава.
„Наши студенти продължават да ходят на бригади в САЩ, тъй като след пандемията пазарът навън се отвори“, заяви доц. Андонов.
Според Васил Загорчев обаче у нас не може да се говори за излишък на кадри и това, че повече курсисти имат сертификат, може да се дължи на други причини.
Талони
„Данните се базират на заверилите талони. Само че не всеки, който го е направил, работи по време на сезона. Някои са в чужбина, а други просто не искат документът им да губи давност. Причината е, че ако пет години не го завериш, трябва да изкараш опреснителен курс“, заяви шефът на профсъюза на спасителите. Според него причините да има дори недостиг на спасители през последните години са комплексни. Една от тях е несправедливото заплащане.
Сезон
„Бих казал, че сезонният характер на дейността поставя професията в неизгодно положение. Никой не иска да рискува постоянната си работа, за да работи два или три месеца на морето или басейн. Другата причина е липсата на адекватно отношение от страна на самите почиващи. Това е хуманна професия, но тя се подценява. Често се гледа на спасителите като на ненужен разход. Дори хората не осъзнават ролята ни. Нерядко провеждаме спасителна акция, а някои недоволстват, че едва ли не им пречим да си плуват. Това доста ни обезкуражава“, каза Загорчев. По думите му именно незачитането на професията отблъсква желаещите да станат спасители.
Добромир Радушев: До 1800 лева заплата по Северното Черноморие
От 1500 до 1800 лева е възнаграждението, което се предлага за спасители по курортите в Северното Черноморие. Обявите са за пълно работно време - от 8 до 18 часа, и 6-дневна работна седмица. Концесионерите осигуряват и безплатно настаняване в хотелска стая, както и закуска, обяд и вечеря, работно облекло и други екстри, с които да привлекат спасителите.
„Подготовката за сигурността на плажуващите вече върви с пълна пара. Над 500 са сертифицираните спасители на море и басейн, които са подновили документите си за работа за новия сезон. Към тях се прибавят още около 100 нови, след като успешно са преминали обучението в проведените курсове по водно спасяване на БЧК – Варна“, обясни областният председател на БЧК - Варна, Илия Раев. По думите му за постовете по пясъчната ивица от Шабла до Резово трябват около 850 души водни спасители, а БЧК обучава всяка година по над 1000 души.
Между 3 и 12 курса за спасители се провеждат всяка година само във Варна, като средно над 150 души получават сертификат.
Яна Йорданова
