П очти шест пъти са скочили жалбите и сигналите на потребителите за качеството, цените и сметките за ток през миналата година в сравнение с 2020 г. През 2021 г. оплакванията на потребителите на електроснабдителни услуги са на първо място, втори са ВиК услугите, следват ги жалбите срещу парното. 13 536 са общо оплакванията до институцията миналата година, отчете омбудсманът Диана Ковачева пред депутатите от комисията по регионално развитие и благоустройство в парламента. Инспекторите на омбудсмана са проверили 4514 случая и в 1234 от тях са констатирали нарушения.
Електроснабдяване
През 2021 г. рязко нараства броят на жалбите срещу електроенергийните дружества. В институцията постъпват 1503 жалби при 275 преди година, което е с 1228 бр. повече. Потребителите се оплакват от често спиране на тока и лошо качество на еленергията. Най-много - 1021 сигнала, са подадени срещу ЧЕЗ, 417 са оплакванията срещу Енерго-Про и 40 срещу ЕВН.
Хората поставят въпроса за намаляване на размера на сметките им за ток при влошено качество на елснабдяването. До момента липсва механизъм за справедливо обезщетяване на засегнатите потребители при чести и продължителни прекъсвания на захранването, които често те търпят с години, твърди омбудсманът. Трябва да се защити правото на потребителите да плащат икономически обоснована цена за реално ползвана услуга или компенсация, пише в доклада на обществения защитник. Висок е броят на оплакванията срещу извършени преизчисления на задълженията при неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия.
Незаконно
В противоречие с действащото законодателство част от енергодружествата начисляват електрическа енергия за стопански нужди на обекти, които се ползват за битови, жилищни нужди, например ателиета. Гражданите се оплакват, че заради прехвърлянето им към свободния пазар сметките им за ток са станали непосилни.
Разграничаването на клиентите на битови и небитови трябва да е според това за какви цели се купува електрическата енергия, а не според вида на имота, категорична е Ковачева. През 2021 г. са приети промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), според които „жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, която се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. Нормата предвижда, че при определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища, пояснява омбудсманът.
Таня Киркова
