С лед проведените дискусии Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна единодушна подкрепа по проектите на бюджетните закони.

След проведените дискусии Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна единодушна подкрепа по проектите на бюджетните закони.

На срещата разглеждаха бюджетите на Държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и Държавния бюджет на страната.

"Дълга и конструктивна среща" - така финансовият министър Асен Василев определи Съвета, който се проведе дистанционно, тъй като от вторник вицепремиерът е с положителен тест за COVID и остава под карантина.

"Ще нанесем няколко малки корекции в бюджетите и се надявам те да бъдат приети от Министерския съвет, за да може след това да се входират за разглеждане в Народното събрание", каза Василев.

В първата точка от дневния ред, НСТС обсъди проекта на Закон за бюджета на НЗОК за т.г. Законопроектът представи управителя на касата. Участие в дискусията взе и здравният министър Асена Сербезова.

Средствата за здравноосигурителни плащания ще са в размер на 5 678 270,1 хил.лв. Това е увеличение с 560 210,7 хил. лв. спрямо Закона за бюджета за миналата година.

В точка втора от дневния ред разгледаха проекта на Закон за бюджета на ДОО за т.г. Законопроектът беше представен от управителя на НОИ - Ив3айло Иванов. Със становище участие в дискусията взе и социалният министър Георги Гьоков.

Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, които са били отпуснати до края на миналата година да се увеличат с 6,1%. Като се прибавят еднократните допълнителни суми към тях, се очаква ръстът на пенсиите да е с 13,4%. Така средната пенсия през 2022 г. ще достигне 573,76 лв. без COVID добавката от 60 лв., която ще се изплаща на всички пенсионери в периода от януари до юни.

От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши на 392,57 лв., a максималният размер на получаваните една или повече пенсии през т.г. ще е 1500 лв. През 2022 г. за изплащане на пенсии са предвидени 14,119 млрд. лв. Това е с 1,072 млрд. лв. повече в сравнение с разходите през миналата година.

От 1 април се предлага и да се увеличи обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 650 на 710 лв. А от същата дата минималното обезщетение за безработица искат да скочи от 12 на 18 лв. на ден, а максималният му дневен размер се от 74,29 лв. да нарастне на 85,71 лева.

С проекта се предвижда от 1 април максималният осигурителен доход за всички осигурени лица да се увеличи от 3 000 на 3 400 лв. Повишава се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв., както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители - от 420 лв. на 710 лв.

В третата точка от дневния ред на заседанието на НСТС правителството и социалните партньори обсъдиха проекта на Закон за държавния бюджет за 2022 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. като мотиви към него. Законопроектът беше представен от вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев.

На срещата присъстваха синдикати, но работодателски организации нямаше. По думите на Асен Василев те участвали активно преди самата среща.

Пламен Димитров, представляващ КНСБ, заяви, че инфлацията ще бъде по-висока от заложената в националния бюджет. По думите му синдиката не вижда проблем със заложения от управляващите Дълг, защото е предвидено той да е около 30% от БВП. Но с една голяма уговорка, добави Димитров – ако няма война и ако пандемията от коронавирус не се задълбочи.

„За пръв път ми се случва по време на заседание на НСТС да има чуваемост от страна на управляващите”, каза Ваня Григорова от КТ „Подкрепа” по повод увеличеното обезщетение за безработица.

Социалните партньори изразиха своите позиции като АИКБ и ССИ подкрепиха проекта на Закон за бюджета на НЗОК, БТПП и КРИБ принципно подкрепиха, но с бележки, а БСК, КНСБ и КТ „Подкрепа“ – се въздържаха от подкрепа.

По проекта на Закон за бюджета на ДОО, КТ „Подкрепа“ и ССИ подкрепят с бележки, БТПП принципно подкрепиха, но също с бележки. БСК и КНСБ се въздържаха от цялостна подкрепа, а АИКБ и КРИБ не подкрепиха.

АИКБ изразиха резерви относно Средносрочната бюджетна прогноза и подкрепиха с препоръки проекта на Закон за държавния бюджет.

Независимо от наличието на определени положителни мерки, които са предвидени, БСК изразиха своите резерви към проекта на Закон за държавния бюджет за 2022 г. и мотивите към него.

БТПП принципно подкрепиха, ССИ също, но с бележки, а КРИБ не подкрепиха.

КНСБ оцениха позитивно усилията на правителството в ключови сектори, но изразиха своето категорично несъгласие с политиката по доходите и в данъчната система.

Като подкрепи определени, заложени в проекта, политики, КТ „Подкрепа“ изрази редица препоръки за по-устойчив Бюджет за 2022 г.