Б ългарин е сред главните действащи лица, взели участие в кацането на американските астронавти на Луната на 20 юли 1969 г. Неговото име е Иван Стефанов Ночев.
Роден е на 23 септември 1916 г. в Карлово. Още от дете малкият Иван се увлича по техниката. Завършва местното механо-техническо училище и постъпва на стаж в казанлъшкия завод „Арсенал”. След като изкарва там известно време, младежът се премества да живее в столицата и постъпва на работа в Държавната аеропланна работилница в квартал Божурище, където по това време работи брат му Ганчо.
Бомбардировки
Ненавършил 30 години, през 1942 г., по време на Втората световна война младият карловец отново се връща в родния си град, където основава Аеропланна работилница към летище „Марино поле”. През 1942 г. с група свои колеги авиотехници Ночев изкарва тримесечна специализация в Германия. А едновременно с това кандидатства и е приет за студент в Берлинския политехнически институт. При бомбардировките сградата на института е разрушена, като това налага студентите да бъдат разпуснати. Ночев продължава образованието си в Пражката политехника. След като завършва, българинът се прехвърля във Виенския технически университет, където защитава дисертация и получава титлата „доктор” и започва работа на летището във Виена.
9 септември
След 9 септември 1944 г. Иван Ночев се връща в България, но е посрещнат враждебно от новата комунистическа власт, която го обявява за фашист и започва да прави спънки в опита му да си намери работа по завършената в чужбина престижна авиоспециалност. Макар любовта му към родината да е голяма, накрая Ночев решава да емигрира, като се насочва към Канада. В Канада той е принуден да се хваща на каква ли не непрестижна работа, за да оцелее физически. Работи като уличен метач и берач на ягоди, преди да бъде приет най-после на работа по специалността във фирма за авиооборудване. Тук той успява да спечели доверието на шефовете и скоро се издига до длъжността старши инженер в компанията.
Аполо 11
В Канада българинът прекарва 5 години и през 1956 г. заминава за САЩ. Там късметът му се усмихва и скоро след пристигането си е приет на работа в една от най-големите за времето си фирми, свързана с авио- и космическото оборудване General Dynamics Corporation. Фирмата е специализирана основно в изпълнението на поръчки за авиационната и космическата промишленост на Съединените щати и се занимава с аерокосмическо инженерство. Тя изпълнява поръчки на НАСА и Пентагона в областта на най-съвременните за 20-и век самолетни и ракетни проекти. Знанията и способностите му, които комунистите в България не оценяват, българинът предоставя на американското правителство срещу добро заплащане и възможности за израстване в авиоинженерния и космическия бранш. През 1965 г., след като вече е придобил опит и увереност в собсвените сили и възможности, българинът създава своя фирма Lancea, специализирана в областта на космическите изследвания. На неговата фирма НАСА поверява разрешаването на проблема с ракетните двигатели за предстоящата мисия на космическия апарат „Аполо 11” на Луната.
Орел
Основният проблем е кацането и излитането на спускателния модел „Орел” на Луната и скачването му с космическия кораб в орбита да бъде извършено плавно и без сътресения с оглед на скъпото оборудване и апаратура в него. Българинът успява да се справи с поставената му задача и фактът е успешната мисия на „Аполо 11”, чийто екипаж каца на Луната. А астронавтът Нийл Армстронг става първият човек, който стъпва на повърхността на Луната.
За успешната си професионална работа по мисията „Аполо 11” Иван Ночев е награден със специално отличие на НАСА и получава финансово обезпечение за цял живот. Българинът става личен приятел с губернатора на Калифорния, а по-късно и един от най-успешните американски президенти Роналд Рейгън.
В България името на Иван Ночев е потънало в забрава до падането на тоталитаризма.
У дома
Първото размразяване идва, когато сестрата на Ночев - Мария, получава разрешение да посети брат си в Съединените щати. В началото на 1991 г. след дълги размисли Иван Ночев съобщава на сестра си, че иска да посети България. Българските управляващи дават съгласието си, като посещението е предвидено да стане през месец май. За съжаление желанието на емигранта така и не успява да се осъществи.
Иван (Джон) Ночев умира на 13 март 1991 г. в Сан Диего, Калифорния, на 74-годишна възраст, дни преди да се качи на самолета за България. На погребението му присъстват трима американски президенти: Джими Картър, Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши. Но, уви, нито един от ”новите” български управляващи. Иван Ночев е поредният велик българин, придобил световна известност, който умира далеч от родината и чието име остава и днес неизвестно за широката българска общественост. Едва в средата на 2002 г. в Карлово е учреден Клубът на научно-техническите специалисти „Д-р инж. Иван (Джон) Ночев”. А през 2003 г. на рождения ден на емигранта - 23 септември, върху фасадата на родната му къща е открита паметна плоча.
Иван Първанов
