Е моционално и уютно пътуване до миналото със свеж полъх от Родопите. Там, откъдето тръгва коренът на Чокманския род. Историите му пък оживяват из страниците на първата книга на Кристина Палазова.
.
„Разкази от корена“ е не просто преживяване, но и кауза. А когато разлистваш страниците, онемяваш и дори не можеш да си представиш, че авторът е разследващ полицай с 20-годишна практика. Не за друго, а защото толкова умело ниже думите, че се пренасяш наистина в минали времена, когато хората се събират до огнището. Това иска да продължи Кристина - да разказва истории, които да чуят и други родове. И така да се запази българщината. Не случайно има любима история - легендата за моста на Колю Фичето, и често я разказва. Никога не забравя думите му пред Митхад паша, когато го попитал защо е изградил този мост, защо е рискувал живота си за него, той отвърнал: „Искам, когато един ден попитат от кой род е бил този майстор, хората да кажат - от българския“.
„Това е родовата сила. Имаме нужда да отключим вратата към миналото, защото там се крият много отговори. Там е родовата сила, която изначално ни принадлежи“, споделя Кристина. Тя запалва своето огънче от баба си Катя, родопчанка, и се надява чрез разказите си да стопли и другите хора. Те пък да подадат нататък хляба си...
Потомка
Кристина е потомка на Хаджи Ангел Ников Каишев - родопски родолюбец, радетел, живял в нелеките условия по време на османската власт.
„Бил е дарител, родолюбец, построил е българска църква, една от стаите му е била превърната в българско училище, изучил е шестимата си синове на български език, вкарал е от Гръцко първата камбана в родното село, бил е основен църковен дарител“, разказа тя.
Идеята да изследва рода си идва по време на пандемията, когато бяхме принудени да останем по домовете си. Тогава именно, в тишината Кристина казва, че е чула себе си. Споделя, че непрекъснато е търсела какво й липсва, въпреки че има семейство и обичана професия.
„Явно това липсваше. Затова често казвам, че когато започнах да пиша, разбрах какво искам още. Нагльодах се, найдох се“, казва Кристина.
Пътят й към писането обаче не е случаен. Дори самата писателка Здравка Евтимова казва за нея, че е роден белетрист.
Конкурс
Звездата й започва да грее с участието в конкурс за къс разказ, където попада в топ 10, но и получава специална награда. Там, в „Дар от праскови“, Кристина описва и своята лична история. А тя не е лека. Както самата признава, е била част от статистиката за семейства с репродуктивни проблеми. Извървява труден път, за да може днес да се радва на две прекрасни дечица. Затова решава да дари парите от тиража на първата си книга именно в помощ на такива хора. За да имат и те своя дар от праскови.
„Личната ми история преминава през дълъг и труден път, свързан с борбата за деца. През 2012 г., когато не виждах зазоряването и светлината пред себе си, бях подкрепена от фондация „Искам бебе". Протегнатата ръка дойде съвсем навреме, малко преди паяжината на отчаянието съвсем да ме оплете в мрежите си. В края на онази далечна година получих своя дар от Вселената, а след няколко години и другият. Вярвам, че днес аз съм тази, която да пусне хляба си по водите, за да може друг да го открие и да предаде нататък“, разказва още Кристина. Според нея няма нищо случайно в живота. Всяка една среща с някой по пътя ни е предопределена.
„Тук има много хора с побелели коси и бастуни и те са ми изключително скъпи, защото благодарение на тях продължават родовите истории“, сподели на премиерата Кристина. Тя признава, че е успяла да запали пламъчето от родовото огнище и в братовчедите си въпреки скептицизма в началото. Успява да организира и родова среща точно в деня на Архангел Михаил, когато е празникът на Чокманово.
„Оттам тръгва всичко. Трябва да се връщаме към миналото. Гордея се, че днес и синът ми казва, че е 1/4 родопчанин. Ето, затова правя всичко“, каза Кристина.
Посвещение
Всеки неин разказ е посвещение. По този начин открехва вратата към всеки, намира ключа към нея.
„Стигнах до този извод, че всички сме едно цяло и именно заради това реших да разплета родовите си нишки, защото ние не сме самотни пъзелови парченца, а сме част от родовото цяло. Ние сме дървета, които трябва да бъдат гордо извисени, непоклатими и стабилни, благодарение на мощните си корени. И дори те да са невидими, те са там и ни крепят, разпростират се в недрата ни български като в подземна кора и се преплитат в други корени на друг род, за да ни превърнат в народ и това са същността и цялото“, споделя тя.
Родопският говор е вплетен в разказите й. Затова от тях ще научим, че „клин“ означава родопска баница с ориз; „бърканица“ е вид млечна напитка, подобна на айрян; „кардиьо“ е зеле, „кабадалия“ означва наперен; „кабахат“ е грях.
Вече е и дипломиран психолог
Освен че е разследващ полицай с дългогодишен опит, Кристина Палазова е завършила право, а от миналата година е и дипломиран психолог. Също така посещава и курсове по творческо писане. Именно там се запознава и със Здравка Евтимова, която й посвещава думи в корицата на книгата.
.
„Истински силните и големи хора подават десница и на тези, които са в началото на пътя си. Тя го направи и за мен“, каза Кристина.
Преди няколко дни бе избрана отново в топ 10 на конкурс за къс разказ с творбата си „Въздух“.
Яна Йорданова
