П реди 32 години Желю Желев влезе в историята като първия демократично избран президент на България. Той е избран на 1 август 1990 г. Успехите му в сферата на политиката са безспорни, но с него са свързани не една и две интересни, дори комични случки от българския преход.
Още първата изява на Желев пред Генералната асамблея на ООН става повод за много шеги и закачки. Заради специфичното име дикторът, а и западните телевизии го представят като Зельо Зелев, което предизвиква бурен смях сред присъстващите българи. Самият Желев е широко скроен и обича да разказва вицове за себе си и да коментира истински или измислени гафове, свързани с него. Почти легендарни са приказките за раздърпаните му плетени дисидентски пуловери, с които се обличал през 80-те.
Най-колоритният гаф, който му се приписва, е че се е търкулнал по стълбичката на правителствения самолет по време на официално посещение в Япония. Случката е разказвана и преразказвана безброй пъти с какви ли не детайли. Самият Желев опровергава тази информация в автобиографията си и я определя като най-натрапчивата измислица, свързана с него.
Факти и лъжи
Желев е автор и на екстравагантни идеи, които хвърлят в смут не само българите, но и международната общност. Негова е идеята България да се присъедини към франкофонската общност. До този момент София не е имала нищо общо с франкофонията, но Желев е повече от убеден, че това ще е добре за България и ще я извади от сферата на влияние на СССР. Някои наблюдатели са на мнение, че идеята на Желев идва в резултат на знаменитата закуска във френското посолство в София, на която присъстват президентът Франсоа Митеран и български дисиденти, включително и Желев. Всички дисиденти са проверявани и следени от бившата ДС. Закуската се превръща в традиция за всеки следващ френски посланик в София.
Желев коментира и ролята си във войната в Босна. На него се приписват думи, с които призовава НАТО да бомбардира Сърбия. Истината е, че по време на официално посещение във Вашингтон Желев изнася лекция, в която призовава НАТО да се намеси с мандат на ООН, за да предотврати превръщането на конфликта във „Втори Ливан”. Изказването е недоразбрано и предизвиква дипломатическа буря. Години по-късно войната се разрешава точно по начина, който предлага Желев в своята лекция, но авторството на плана е забравено сред подхвърлените злобни вицове и подигравки.
Далай Лама
Желев играе ловка дипломатическа игра в средата на 90-те години, която за малко не води до грандиозен дипломатически скандал. По негова покана в страната пристига Далай Лама. В този момент България се намира в правителствена криза. Всички освен Желев са в паника от очакваната реакция на Пекин. Далай Лама е държавен глава на Тибет, който Китай смята за своя територия. Пекин взема жестоки дипломатически мерки спрямо всеки, който си позволи да осъществи официален контакт с Далай Лама. Софийската визита обаче е заметена под килима. Посещението е претупано набързо и Далай Лама си тръгва, след като изнася лекция в Софийския университет. Всъщност визитата е толкова добре прикрита, че години по-късно президентът Росен Плевнелиев заявява в телевизионно интервю, че не бил успял да покани Далай Лама да направи „първа” официална визита в София. Плевнелиев така и не е разбрал, че такава визита е имало още по времето на Желю Желев.
Истината
Всъщност най-големият недостатък на Желев като политик е болезнената му откровеност. На него принадлежи една от малкото резки критики на кабинета на Любен Беров – при едно от посещенията си в чужбина Желев заявява, че кабинетът на Беров е неизлечимо болен. Истината е, че правителството така или иначе пада няколко месеца по-късно, но и до днес се смята, че думите на Желев маркират началото на края. Той споделя години по-късно, че просто е казал какво мисли.
По подобен начин Желев прави публична позицията си за кабинета на СДС. Нетрадиционна пресконференция на Боянските ливади потвърждава нетрадиционния подход на Желев. Години по-късно се твърдеше, че точно пресконференцията на Боянските ливади е била основната причина за самоубийството на дъщеря му Йорданка. И до днес така и не е открита връзка между двете.
За БКП
В последното си интервю за БНТ Желев разкрива интересни детайли от годините на прехода: „Социалдемократите начело с Петър Дертлиев искаха да бъдат изборите наесен, когато БКП ще се срути окончателно от кризата, което беше много вярно“, коментира Желев за първите демократични избори след 45 години - изборите за 7-о ВНС на 10 юни 1990 г. „Нямаше за какво да ме хванат. От друга страна, те никога не посягат, когато знаят, че ще ги отрежеш“, заявява той по линия на Държавна сигурност.
„Фаталната грешка на СДС беше в това, че ние не разпуснахме БКП като партия. Трябваше това да го направим - да изправим пред съда БКП за нейните три опита да направи България 16-а република на Съветския съюз.“
В резултат на неговия подход стават ключови събития и на него дължи много и Македония. Желев е първият държавен глава, който признава независимостта на бившата югославска република. Той взима това решение на своя глава и без да се съветва с никого.
Желев остава в историята с пренебрежителното отношение към материалното. От избирането му за президент до смъртта му една трета от заплатата му е превеждана за издръжката на фондация „Сирак”. Погребан е на много скромна церемония в родното село на съпругата му Станка.
Иван Мастагарков
