Д атата 19 (31) юли 1877 г. е една от черните в българската история, която по зловещите си мащаби може да бъде сравнена с ослепяването на българските войници на цар Самуил след битката и поражението на българската войска при село Ключ, цели 863 години по-рано.
В популярната българска история и народната памет обаче като че ли Старозагорското клане неоправдано остава в сянката на Баташкото клане, при което загиват между 1500 и 5000 българи.
В Старозагорското клане броят на жертвите надхвърля 14 500 човека, а броят на отвлечените и продадени по робските пазари надхвърля 10 000. Дори и днес, почти 150 г. по-късно, преобладаващата част от българите дори не са чували за зверското клане, което за съвременниците остава с името „през страшното“.
Основната причина за Старозагорското клане е напускането на града от руските войски на 19 (31) юли. Седмица по-рано девети Кавказки драгунски полк, командван от Николай Лихтенбергски, триумфално влиза в Стара Загора и го освобождава. На следващия ден в града влизат и генералите Гурко и Столетов. Еуфорията сред българите е огромна. На 24 юли ген. Гурко свиква заседание на местните български първенци. За управлението на града е избрана Временна комисия, оглавявана от Петко Р. Славейков. Оказва се обаче, че тази радост е твърде прибързана. И че както на всяка война често ситуацията се променя.
Подкрепа
След като положението става напечено, султанът се обръща за помощ към европейските си приятели. По това време останалите европейски монархии далеч не са във възторг от това, че Русия е на път да завземе европейските провинции на Османската империя. И те решават да бранят империята, водени не толкова от желанието да я спасят, колкото да не допуснат руснаците да диктуват условията на търговията в Близкия изток и в цяла Азия.
Премиерът на Великобритания Дизраели разрешава изпращането на английски кораби, които да прехвърлят спешно близо 50-хилядната армия на Сюлейман паша от Албания в Дедеагач.
Бенджамин Дизраели, премиерът на Великобритания, който помогна на Османската империя
Към тази армия се присъединяват войските на Хюсни паша и тези на Реуф паша, съставени предимно от черкези и цигани мюсюлмани. Съотношението на военните сили е 4:1 в полза на османската войска срещу руската войска и Българското опълчение.
Отбраната на Стара Загора е поверена в ръцете на полк. Фьодор де Прерадович. Главният удар поема Трета опълченска дружина, водена от подполковник Павел Калитин. Всъщност може да се каже, че именно битката при Стара Загора е истинското бойно кръщение на Българското опълчение. След шестчасово сражение към края на деня българи и руснаци са принудени да отстъпят с бой и да се изтеглят извън града, в който нахлуват жадните за кръв и плячка вражески войници.
Поражението на руските войски и Българското опълчение при Стара Загора отваря вратата на османските главорези към града
И ако за голяма част от кланетата през Априлското въстание се твърди, че те са извършени от нередовно османско опълчение: башибозук и черкези, то за клането в Стара Загора е повече от ясно, че то е дело на редовен османски аскер от три табора. Разправата на турците с жителите на Стара Загора е ужасно. Една голяма част от българите от околните села са заклани от турците още преди влизането им в Заарата. В града само в църквата „Св. Троица“ са избити 2500 българи. Заклани са и опиталите се да намерят спасение в храмовете „Св. Богородица“ и „Св. Николай“.
За да изкарат навън укриващите се там българи, нападателите обстрелват божиите храмове с артилерия. А след превземането и поругаването им те са и изпепелени. След превземането на Стара Загора целият град е подпален, като преди това е брутално ограбен.
Мъчения
По време на нападението, превземането и клането командващият Централната османска армия (Албански армейски корпус, подсилен и с други войскови съединения) Сюлейман паша разполага шатрата си на върха на града, на мястото, където днес се намира църквата „Св. Теодор Тирон“, близо до Аязмото. Някои съвременни турски историци твърдят, че пашата не знаел какви жестокости вършат войниците му в града. Това обаче категорично не е вярно. Според запазени разкази на очевидци няколко пъти пред шатрата на пашата били докарвани различни по големина групи от оковани българи, които били убивани по най-различни начини. Някои били застрелвани, на други отрязвали главите, а трети били изгаряни живи. Сред част от ритуалните убийства било също и разпъването на кръста.
Сеир
От заловените живи българи, по заповед отново лично на Сюлейман паша, една част били използвани за жестоки забавления и зверски издевателства от османските войници. На мястото на днешния паметник „Свети Георги“ бил образуван специален лагер. В него жадният за зрелища аскер имал на разположение стотици млади момчета, жени и деца. В продължение на няколко дни тези нещастници били подлагани на изнасилване, тормоз и терор по най-ужасен начин, какъвто съществува само в извратената азиатска фантазия на завоевателите.
След груповите изнасилвания жените и младите момчета били карани да играят голи хора пред мъчителите си. Които ги подбутвали с ножовете и ятаганите си да стъпват по-чевръсто. Оцелелите след жестоките мъчения били откарани и продадени като роби по пазарите на Османската империя. Някои от тях все пак успяват да се спасят и да запазят живота си. След Освобождението се завръщат в България и разказват за ужасите, които са били принудени да претърпят в дните на „страшното“.
Сред тях има и такива, за които дори е страшно да се разказва. Българи са драни живи, а кожите им са пълнени със слама и окачвани по дърветата. Бременни живи са разпаряни и неродените им още деца са нанизвани на щиковете. Други пък са нанизвани живи на шишове и печени като чеверме.
Много от онези българи, които успяват да се измъкнат от града, намират смъртта си в Балкана от студ или са настигнати от враговете и са убити. На 19 (31) юли привечер една група от черкези успяват да пресекат пътя на бежанците в района на южното крило на боаза и така пътят на нещастниците към Казанлък, където са руските войски, е отрязан. Тогава там, в подножието на Аязмо баир се извършва поредната касапница. Поляните в местността са осеяни с човешки кости, а пръстта е поела кръвта на загиналите мъченици.
Според съвременника на трагедията - даскал Петър Иванов Кучета ръфали човешки останки, кожа на одран мъж виси на дърво
Ето как той описва впечатленията си от случилото се:
„Град нямаше вече. То беше само един куп от развалини, от страшни по-страшни. По улиците само кости и глави и тук-там гъсти черни коси, окапали от изгнилите женски глави. Черквите изгорени, опозорени, пълни с изгнили човешки трупове. Но край тези възмутителни картини едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от яденето на човешко месо, придаваха един още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях – толкова бяха подивели.
На третия ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града и особено баира, наречен Аязмото. Тук видях нови, още по-нечовешки свирепости.“ Една от кожите, свалена от още жив българин и след това окачена на едно дърво, е била дадена по-късно на английски журналист да я предаде като подарък на британския премиер Дизраели. Не е ясно обаче дали министър-председателят е получил този подарък. Най-вероятно едва ли".
След изтеглянето на турските войски останалите живи старозагорци събират скелетите на жертвите и ги погребват в Новомахленските гробища, близо до Чирпанския път.
Мемориалният комплекс Бранителите на Стара Загора
Иван Георгиев
