102-годишен бивш спортист продължава да върви километри на ден пеш и не пропуска футболен мач на любимия си отбор „Етър” – Велико Търново. А само допреди няколко години редовно е участвал и в състезания по тенис на маса за ветерани, където жънел само победи.
Деян Чаушев е истинска легенда сред спортната общественост на старата столица, а с поведението и начина си на живот е пример за подражание на младите. След седем операции, една от които и от раково заболяване, и без няколко отстранени вътрешни органа, бай Деян продължава да бъде все така силен духом и борбен и да гледа на живота с ведрост и оптимизъм. Целият живот на столетника е изпълнен с много спорт, движение и динамика. Като малък живее с родителите си в Горна Оряховица и се записва да играе футбол в местния отбор „Никола Петров”. Тежка контузия в един от мачовете обаче го изважда завинаги от строя и прекратява активната състезателна кариера.
Годините не са в състояние да прекършат бодростта и оптимизма на бай Деян. СНИМКА: АВТОРЪТ
На 16 години младежът вече работи като помощник при местен сладкар. Като войник изкарва службата си в плевенски конезавод, където му поверяват да се грижи за жребците. Там той се научава да язди. След като отбива военната служба, Деян отваря своя сладкарска работилница в старата част на Велико Търново. Тук го заварва 9 септември 1944 г. Работилницата му е национализирана, а той е избран за председател на създадената кооперация „Пчела”. В нея той изкарва няколко години, преди да му поверят поста на директор на копринената фабрика „Васил Коларов” в града. Където той изкарва цели 20 години като началник на 700 работнички и само на 30 мъже. С усмивка признава, че при толкова много млади жени от време на време се е поизкушавал, но никога не е посягал, защото тогава нещата с морала били много строги, а наказанията за прегрешенията тежки. А и самият той бил женен за красивата Сабина, с която изкарват повече от 70 години съвместен живот и брак. Допреди няколко години вече той все още продължаваше да намира сили и да се грижи за съпругата си след прекараното тежко заболяване. След смъртта й признава, че много му липсва, но не се чувства самотен, защото има много приятели и голямата си любов спорта. Чаушев имал и четирима братя, които също надживял.
След като поема копринената фабрика във В. Търново, Деян успява да я превърне в печелившо предприятие и едно от десетте водещи в цяла България. Част от продукцията на фабриката по времето на соца се изнасяла дори за далечна Япония. За успеха директорът Чаушев бил награден със златен медал, а главната майсторка с орден „Георги Димитров”. „Тогава беше немотия, надницата беше 3 лв. на ден, нямаше работа в предприятията. И затова да работят идваха и висшисти. Тридесет процента от работещите при мен жени пък не знаеха да четат и пишат. И аз правех всичко възможно за тяхното ограмотяване. Приемах работата си сериозно и от 5 сутринта до тъмно вечер бях в предприятието. Съпругата не се сърдеше, защото знае, че като директор съм много ангажиран”, споделя бившият шеф. Малцина знаят, че именно търновецът пръв в страната въвел кратките десетминутни почивки за по кафе и фас пауза в предприятията.
Деян Чашев като директор на копринената фабрика
Макар и да не успява да се реализира като футболист, Деян Чаушев никога през живота си не е спирал активно да спортува. Той не помни откога не се е качвал на автобус. Като директор имал служебен автомобил, но отказвал да го ползва и всеки ден отивал и се връщал от работа пеш. Днес макар и вече на 102 години още продължава да върви пеш по няколко часа из града, при това с доста завидно темпо, на което трудно биха издържали и повечето младежи. От десетилетия Деян има неписан закон: всеки ден да извървява по минимум 5 км от дома му в района на ст. „Ивайло” до отсрещния кв. Пишмана и обратно. Често обаче може да бъде видян със забързаната си походка и в центъра на града на среща с приятели.
След като се премества да живее от Горна Оряховица във Велико Търново, Чаушев активно участва във възстановяването на футболната секция на спортен клуб „Етър” и ръководи футболния клуб от 1957 до 1969 г. А активния спорт на футболния стадион заменил с тениса на маса. На него го научила една от работничките му в копринената фабрика. И повече от 60 години го практикувал. За всичките тези години има над 50 медала, от които 10 златни. На 83 години става балкански шампион за ветерани, а две години по-късно на косъм се разминава с европейската титла. Последния си медал той печели, когато е на 94 години. За своите постижения Деян Чаушев има множество награди и признания. Твърди, че най-скъпи сред тях са му званието „Заслужил деятел на физкултурата и спорта“, двете значки на БФС и сребърния медал „За особени заслуги за строителството на стадион „Ивайло”.
Днес 102-годишната легенда живее щастливо и се радва на две внучки и на още двама правнуци. За себе си казва, че се чувства късметлия и не може да повярва, че един ден ще умре. Мисълта за смъртта му се струва смешна и невероятна. Казва, че за неговото дълголетие най-голямо значение са имали непрекъснатата работа и движението, спортът. През всичките години от неговия дълъг и богат на събития и спомени живот винаги го е крепяла любовта към семейството, колектива, спорта като цяло и любимия му „Етър”.
Със съпругата си Сабина
Спрял алкохола след инфаркт
Допреди време пийвал по 200 мл алкохол на ден, които след това намалил наполовина. А след инфаркта и сърдечните проблеми минал на червено вино с жълта лимонада. „Спортът е всичко за мен. Без него нямаше да съм още жив днес”, твърди дълголетникът. Благодарение на спорта той успява да пребори рак и инфаркт и днес все още се чувства като младеж. За храненето споделя, че никога не е пазил диети, но пък и никога не е преяждал така, че след това да го заболи стомаха.
На сладка раздумка и чаша питие с търновския спортен журналист Ангел Ганцаров, снимки: Личен архив
Иван Първанов
