М анекенът Адам, който пресъздава термофизиологията на мъжа, ще помага за подобряване на работната среда. Той ще се намира в една от новите лаборатории в Техническия университет - София. С помощта на топлинна камера учените в нея ще могат да изследват как температурата в офиса и липсата на кислород влияят на работата и да правят предложения за подобряването й.
Адам е единственият подобен манекен в България. Той симулира стандартна мъжка фигура - 176 см, и имитира 70-килограмов мъж. „Адам е заместител на човека в среди, в които човек би стоял трудно неподвижен дълго време или може да има условия на съдържанието на въздуха, които не са най-добри за човека“, обясни пред „Телеграф“ ръководителят на лабораторията проф. Радостина Ангелова. Тя допълни, че тъй като в някои ситуации полът на човека не е без значение и има разлика между термофизиологията и формите на мъжа и жената, скоро очакват да пристигне и Ева.
В лабораторията ще бъде изградена и уникална за България топлинна камера, която да проследява тези процеси. „Самата топлинна камера би могла да осигури такива условия на околната среда, които в нормални ситуации се появяват рядко или не са безопасни за хората“, обясни проф. Ангелова.
С камерата и манекените учените могат да изследват влиянието на температурата при извършването на определени дейности. „Може да имитираме как се чувства хирург по време на 8-часова сърдечно-съдова операция при температура над 30º под лампите. Да видим какво се случва с него, без да мъчим хирурга и да правим тези измервания с него“, даде за пример проф. Ангелова. Тя обясни, че една от задачите на лабораторията е да охарактеризира вътрешната среда от гледна точка на човешкото здраве, комфорт и работоспособност. „Още преди 30 години в Европа се заговори за синдрома на болните сгради, за това, че хората стоят в един отворен офис и вечерта всички си тръгват с главоболие или вид неразположение, хреми, кашлици, болки в ухото. Трябваше време да се установи, че това е проблем на вентилацията, на климатиците, липсата на кислород. Така ще може да се предприемат стъпки за подобряване на работната среда“, обясни ръководителят. С помощта на двата манекена екипът й може да изследва и как определено количество на газове във въздуха повлиява на дихателния процес на човека. Те могат да проследят и влиянието на газове, на които не е добре да бъде излаган жив човек. Манекените могат да бъдат обличани и в различно облекло, за да могат учените да проследят и въздействието му върху процеса на работа.
Лабораторията е една от 16-те новопостроени в кампус „Студентски град“ в ТУ-София, част от центъра за върхови постижения „Мехатроника и чисти технологии“. Той е изграден с финансиране по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. „Значението на тези комплекси е важно за приложната страна на образованието, което дава реални практически знания“, заяви ректорът на ТУ проф. Иван Кралов.
Креативна среда за младите учени
„Целта на центъра за върхови постижения е да се създаде креативна среда за младите хора, които да получат увереност, че това, което правят, е полезно и ще направят живота на всички по-добър“, сподели ръководителят на проекта проф. инф. Георги Тодоров. Затова и вече са назначени трима млади учени, които са и бивши кадри на университета. Един от тях е гл. ас. Тодор Гаврилов от факултет „Индустриални технологии“. Той и в момента е част от лаборатория към факултета, в която се занимават с разработване на нови изделия. „Работим с различни индустриални компании и имам особен интерес към работата с машини и системи. Ще работя и с новодоставените системи в новия център“, сподели гл. ас. Гаврилов. По думите му мотивацията на младите учени да продължат реализацията си у нас, а не зад граница е различна при всеки. За него водещо е желанието му да живее и да се развива в България. „След бакалавъра и магистъра реших, че искам да запиша и докторантура в университета. Започнах работа в тази лаборатория и ми хареса да работя по проекти, по които създаваме нови изделия. В работата ни няма рутина, всеки път се занимаваме с различни неща. Всеки път има и големи предизвикателства, тъй като когато разработваме нови продукти, има големи неясноти и риск дали ще успеем. Всичко зависи от нашите възможности“, сподели младият учен. Той вече преподава и активно в университета, след като печели конкурс за главен асистент. „Искам да се развивам и в тази посока с преподавателска дейност и работа по различни индустриални и научноизследователски проекти“, начерта плановете си гл. ас. Гаврилов.
Развиваме кадрите с пари от ЕС
В новия програмен период ще има нова програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация, от която основните средства ще бъдат за развитие на кадрите, обясни образователният министър акад. Николай Денков. За целта научните центрове трябва да направят програми за развитие, в които да е заложено назначаването на млади учени, по какъв начин да израстват академично, да има варианти специализации в чужбина, така че да усвоят нови методи и създаване на подходяща среда, за да могат да извършват научни изследвания на най-високо ниво. Това в някои области включва материали, реактиви, покана на чуждестранни учени да дойдат в България за известен период от време да предадат своя опит. „Науката в България да почне да се равнява с най-добрите в Европа и света. Това е труден процес, но той започва с подходяща материална база, намиране на мотивирани и талантливи кадри и създаване на среда, в която да се развиват“, каза още министърът.
Стела Маринова
