В ърховният касационен съд (ВКС) възобновява делото за убийството на студента Михаил Стоянов в Борисовата градина през 2008 г. Делото се връща за ново разглеждане от друг състав на съда, а решението не подлежи на обжалване и протест.
Делото е образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство срещу Александър Г. и Радослав К. въз основа на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Стоянова срещу България“. С него е констатирано нарушение на чл. 14 вр. чл. 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което се изразява в това, че при определяне на наказанията не е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство извършването на убийството на Михаил С. по хомофобски подбуди.
С присъда от 22-ри юни 2016 г. на Софийския градски съд Александър Г. и Радослав К. са признати за виновни в това, че на 30.09.2008 г. парк „Борисова градина“, в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили Михаил С., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития. На Александър Г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 13 години, а на Радослав К., извършил деянието като непълнолетен, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 4 години и 10 месеца.
С решение от 12 юли 2017 г. на Софийския апелативен съд присъдата е изменена, като са увеличени размерите на наказанието „лишаване от свобода“ – на Александър Г. на 15 години, а на Радослав К. на 6 години. С решение от 21.06.2018 г. на ВКС е изменено решението на въззивния съд и наказанията са намалени на „лишаване от свобода“ за срок от 10 години за Александър Г. и „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца за Радослав К.
Според върховните съдии искането за възобновяване е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно, макар и не изцяло по изложените в него съображения и претендирани правни последици, писа БНТ.
„Основният акцент, изводим от решението на ЕСПЧ, е прилагането на генерална мярка за въвеждане на хомофобските подбуди като квалифициращо обстоятелство при насилнически деяния, което очевидно е в правомощията на българския парламент. Съвсем ясно е, че е отправена критика и към националните съдилища, които не са положили достатъчно усилия да изпълнят задължението си да реагират по подходящ начин на нападения, мотивирани от хомофобски подбуди“, се казва в мотивите на решението на ВКС.
Според върховните съдии в светлината на отсъстваща законодателна уредба СГС и САС са отчели формално хомофобските подбуди като отегчаващо обстоятелство, без обаче да пояснят каква тежест им придават, а ВКС изобщо не ги е споменал и съобразил при преценката за справедливостта на наложените наказания.
