20 години след убийството на собственика на най-голямата някога музикална компания у нас „Унисон“ Емил Димитров–Макарона то остава неразкрито.
Версиите стигат до Черна гора, където бизнесменът е принуден да изнесе част от производството си година по-рано под натиска на САЩ. Според разследващи Макарона е използвал канал през бивша Югославия, за да залива с пиратски дискове Западна Европа.
Говори се, че към онзи момент Макарона е имал близки връзки с отговорен фактор от правителството в Подгорица
Според друга версия бизнесменът се оплел с черногорската мафия. Бил обещал 50% от печалбата от поточната линия. В крайна сметка черногорците просто поискали да си присвоят бизнеса му, като откраднат изцяло производството, бълвайки печелившата пиратска продукция от фабрика в Черна гора.
Куршумите го застигат в разцвета на силите му – на 42 години. Наемниците стрелят от преминаващ „Фолксваген Голф“ в момента, когато Макарона излиза от фитнеса на ул. „Кораб планина“ в София. Поразяват го с два куршума. По-късно автомобилът им е намерен зарязан на ул. „Крум Попов“, близо до Четвърто РУ. Колата е крадена, изчезнала е няколко дни по-рано от „Люлин“. Следите им след това се губят и не са открити и до днес. Макарона се замогва бързо в зората на демокрацията, когато започва мащабно производство на музикални аудиокасети и CD, а по-късно и DVD, без да плаща на никого за авторските права. В началото на 1990-те Макарона е с диплома от русенското МЕИ и е безработен. Започва да презаписва аудиокасети и да ги продава на пазара. Към онзи момент това не е незаконно, защото все още в областта на авторското право у нас тогава няма никакво законодателство.
Макарона работи със същински размах и до 1994 г. натрупва доста пари
Фабриката му в Ботевград бълва продукция не само за вътрешния пазар, но и за международния. Само за няколко години натрупва огромно богатство. Започва да демонстрира луксозен живот, придвижва се с лимузина, строи огромен палат в богаташкия квартал Бояна. Към края на 1994 г. Макарона вече притежава около 40 магазина за продажба на касети и дискове в цялата страна. Година по-късно се разделя с един от съдружниците си Марко Михайлов, който след отделянето си създава конкурентната “Маркос мюзик”. Михайлов се самоубива по неизяснени причина в жилището си през 1998 г.
В средата на 1996 г. Макарона получава 1 млн. дойче марки като кредит от „Балканбанк“ и с благословията лично на шефа й и негов приятел Иван Миронов. С тези пари приватизира завода за Дискови запаметяващи устройства - ДЗУ в Стара Загора, и разраства още повече дейността си. Успява за по-малко от година да върне кредита си към банката. Заливането на пазара с пиратска продукция не остава незабелязано извън пределите на България. През 1998 г. под сериозен натиск на западните компании и главно от страна на САЩ българските правоохранителни органи правят първата си мащабна акция срещу пиратството.
Тежковъоръжени спецчасти на ГДБОП влизат във фабриката на Макарона в Ботевград и я запечатват
Започва разследване срещу него за незаконно производство. Страната ни придобива печалната слава на пират №1 в света и световните музикални компании започват да търсят правата си. Поставени сме в черния списък на музикалните пирати в света. Месеци по-късно бизнесменът се принуждава да изнесе производството. Прави две малки поточни линии в Молдова и Украйна, но близо 50% от производството си изнася в Черна гора.
Макарона има тесни връзки със силовите групировки и именно дебеловрати момчета охраняват бизнеса му и пазят сергиите с дискове. Такива сергии има на най-централните булеварди в София и големите градове, както и по големите ни черноморски курорти. Първоначално
Макарона работи със СИК, а по-късно се прехвърля към ВИС2
на Георги Илиев. Започва подземна война, а друга от весиите е, че Макарона е ликвидиран именно заради съперничество между двете големи силови групировки. Разследващите обаче така и не стигат нито до килърите, нито до поръчителите, а дребните търговци се отказват от пиратския бизнес, защото разбират, че е дошло ново време и има опасност да фалират. По-големите създават легални музикални компании, регламентират бизнеса си и дори стават официални представители на световните корпорации. Срещу остатъците от пиратския бизнес се изправя ГДБОП, която започва серия от масирани акции в цялата страна. Само няколко месеца след смъртта на Макарона България е извадена от черния списък на пиратите.
Бием Китай по производство на ментета
България се прочува като световен пират №1 и бием дори огромна държава като Китай по производство и успешна реализация на продукцията. Произведените в Ботевград и Стара Загора CD и DVD са изключително качествени за разлика от китайските. Още повече че по нищо не отстъпват на оригиналните, а често пъти се оказват и по-добри и издръжливи от тях. Свръхпроизводството и заливането на черния пазар в Западна Европа предизвиква световните музикални компании. Техни представители чрез различни западни правителства и САЩ притискат българските власти. Така през 1998 г. държавата е принудена да постави производството на компактдискове под лицензионен режим с Постановление №21 на Министерския съвет. Регулаторната комисия пък отказва лиценз на Емил Димитров, срещу него започва разследване и бизнесът му постепенно се разпада.
Само един от Унисон оцелява
Иван Иванов е единственият от тримата съдружници във фирмата „Унисон“, който оцелява. Великотърновецът и до днес живее в родния си град, където има дребен бизнес. Иванов твърди пред местно издание, че е изправен пред много препятствия и се сблъсква с немалко врагове. Разказва, че са правени няколко опита да бъде ликвидиран, а в момента подозира, че срещу него се води икономическа война. Въпреки премеждията изпитва благодарност към враговете си, защото смята, че те са го направили по-силен. За миналото и бившите си съдружници не желае да си спомня и да говори.
Захари Белчев
