- Сайтовете на държавната администрация с шрифт от тетрадка
- Без лепенки на стъклата на автомобилите
- Идентифицираме се електронно с приложение през есента
- Сайтовете на държавната администрация с шрифт от тетрадка
- Без лепенки на стъклата на автомобилите
- Идентифицираме се електронно с приложение през есента
- Г-н Божанов, в какво състояние заварвате електронното управление?
- Електронното управление през годините се е движело бавно, в разнообразни посоки. Има неща, които са направени, те са така да кажем “на парче”, макар че има свързаност на системи, но по-скоро няма единен поглед върху това какво трябва да бъде електронното управление. Или дори това да го е имало на ниво администрация и експерти, то го е нямало на политическо ниво. Така че ролята ни в момента е да съберем всичко, което е направено или вече работи, или му остава малко, за да работи наистина, защото има много системи, които са изградени и които работят частично. Идеята е да ги направим да бъдат удобни, за да не се налага човек да има специални знания и умения, за да използва електронните услуги, защото в крайна сметка ще отиде на гише и това ще му е по-лесно. Има доста такива примери. Аз често давам за пример това, че мога всяка една услуга в държавата да си я заявя електронно и съм го правил, преди да бъда министър, само че това изисква технически познания, изисква нормативни познания, спорове с администрацията, сигнали до компетентни органи и така нататък, за да ти предоставят най-накрая услуга. Това, разбира се, не е начинът, по който искаме гражданите да получават електронни услуги. То трябва да е с няколко натискания на мишката, без никакви обаждания, без допълнителни технически познания.
- Кои услуги имат нужда от подобрение?
- Всички, и то заради идентификацията. В момента ни трябва квалифициран електронен подпис, в повечето случаи или ПИК на НАП за услугите на НАП, който обаче не е достатъчно сигурен, той е на практика една парола. От гледна точка на това как влизаме в услугите и ги заявяваме след това при подаването, как ги подписваме всъщност, имаме много какво да се желае и затова започнахме с темата мобилно приложение за електронна идентификация.
- Това ли е най-голямото предизвикателство пред новото министерство?
- Като предизвикателство не е толкова голямо, но всъщност е нещо, което се е забавило твърде много в годините, от което страда цялото електронно управление. В Естония, която често гледаме като пример, започват с електронната лична карта. Това през 2001 г. е единствената възможна технология, с която можеш да предоставиш електронна идентичност на всички граждани. В момента мобилният телефон е достатъчно сигурен, достатъчно масов сред хората, които биха използвали електронни услуги, така че можем не непременно да прескочим електронната карта с чип, но да я допълним с мобилен телефон. И всъщност естонците, започвайки с това, те създават предпоставката за използването на всичките услуги. Ние започваме с обратното - правим електронни услуги и се чудим защо хората не ги ползват - защото нямат с какво да ги ползват.
- Как ще изглежда приложението и как ще се използва?
- Имаме в момента технически дискусии точно какви да бъдат процесите вътре, но единият от вариантите, който най-вероятно ще изберем, е влизане например в сайта на МВР, за да си заявим нова шофьорска книжка, показва ни се QR код на екрана, който ние сканираме с телефона си. След това автоматично системата влиза с нашия профил, където имаме попълнени данни - три имена, ЕГН, без ние да трябва да попълваме нищо, защото системата вече знае кой стои “отзад”. Избираме, че искаме нова книжка, след това даваме “Заяви”, излиза ни още един QR код, който отново сканираме, за да подпишем заявлението. Сканирайки този код, заявлението е подадено, след което ни показва възможност за плащане с карта. След като направим това, просто отиваме да си получим книжката. По този начин ще бъде с минимален брой кликове, натискания, действия с телефона за заявяване на една услуга.
- Кога ще е готово приложението?
- До края на лятото е срокът, който сме си поставили. Излезе решение на Министерския съвет, който го постави до края на годината, но той обаче включва и нормативни изменения в Закона за електронната идентификация и още 1-2 свързани неща, така че наесен трябва да е готово.
- Частна компания ли ще го разработи?
- С решението на МС от миналата седмица Министерството на електронното управление може да възлага директно на „Информационно обслужване“, където точно по тази тема има много добри експерти. Те са и доставчик на квалифицирани електронни подписи, откъдето и имат тази експертиза. Така че мисля, че това ще е добър подход за този конкретен проект.
- По този начин ще може ли да си плащаме глобите и има ли вариант да се направи платформа за всякакви услуги за автомобила, като плащане на „Гражданска отговорност“ например? Предвижда ли се отпадането на изискването да се лепят стикери на автомобила?
- Това са две или три теми. В момента има готов текст, изготвен от МВР съвместно с Министерството на електронното управление, с които да се плащат глоби и без електронна идентификация. В момента редът е следният - пишете номер на книжка и те ви казват “Имате невръчени наказателни постановления, отидете до МВР, за да ви ги връчат”. Защо? Защото така казва Законът за административните нарушения и наказания, който е от 1968 година, и оттогава не е имало някакви концептуални и съществени промени. Трябва да ни бъде връчено, за да може да имаме възможност за обжалване, която е редно да имаме, но когато не искаме да обжалваме, трябва да можем просто да си го платим, и то да се счита за връчено. Именно това е предложението, което сме направили в момента и което трябва в рамките на месеца да се появи за обществено обсъждане - че когато нещо бъде платено с карта онлайн, то се счита за връчено. Така че, когато си напишем номера на книжката, ще ни излязат всичките глоби и ще можем да ги платим.
Всички стикери от стъклото сме поели път да ги махнем. С някои сме по-напред, като например с техническия преглед, гражданската отговорност също е абсолютно излишно да бъде на стъклото. Просто работната група все още не е стигнала до конкретен текст, за разлика от ИААИ, с която сме имали няколко срещи. Вече е ясно каква ще бъде концепцията за техническите прегледи, но и за гражданската отговорност технически готовността я има, служителите на МВР могат да проверяват гражданска отговорност в реално време с таблетите си.
- Как ще можем да си издаваме онлайн лични карти и паспорти?
- В момента също може да направим това, но трябва да имаме КЕП. При тях трябва да има поне една стъпка на физическо явяване, за да бъде проверено кои сме, да ни бъдат взети биометрични данни, когато това се изисква от европейски регламенти. Така че там изцяло електронно няма как да стане процесът по тези причини, но ще го улесни максимално с възможността да се заявят електронно, ако са ти били вземани отпечатъци в последните 59 месеца, както е в момента. Сега също е така, ако са ни били вземани отпечатъци електронно в последните 59 месеца, също можем да заявим личната си карта електронно. Това и в момента работи, но само за хора с КЕП и понякога специални умения как да го подкарат, защото той върви трудно.
- Кога ще имаме чипове в личните карти, за това се говори от години?
- Личните карти с чип са една предишна генерация за технология на електронна идентификация, която ние можем да пропуснем с мобилния телефон, но няма, защото тя дава възможности и за други неща. Например - първоначалната регистрация с мобилния телефон много ще бъде улеснена, ако имаме чип в личната карта, която ние просто да допрем до смартфона си, с което да ни идентифицира първия път, защото вече сме си получили личната карта присъствено и след това да можем да ползвам телефона си, за да потвърди, че идентичност е нашата. Чипът в личните карти ще помогне за това, но и за присъствената идентификация. Едно приложение би било здравна карта. Тоест присъствена идентификация чрез електронни средства за целите на хоспитализация например. Защото в момента как болница доказва, че вие сте били хоспитализиран? Снима ви личната карта или я прекарва през един четец, който обаче лесно може да бъде излъган чрез ксерокопие и по друг начин. Ако имаме карта, която да може да потвърди електронно, че ние физически сме били някъде, това ще бъде голям плюс и за този случай. Така че чипът в личната карта ще е важен не само за електронната идентификация, но и за други цели.
Сроковете за това зависят от две неща, едното е процедурите по ЗОП, другото е решението на Съда в Люксембург, който се очаква в момента да тълкува Закона за обществените поръчки или по-скоро прилагането на европейската директива за обществените поръчки, тъй като имаме процедура, която е обжалвана в КЗК, съответно обжалвана във ВАС. ВАС е изпратил преюдициално запитване на Съда в Люксембург и той от една година и половина не е взел решение, което е проблем. Ние подготвяме писмо, с което да помолим да се ускори, тъй като това е стратегически важно за България, но не можем да влияем на сроковете там.
- Осъществяват ли се вече съкращенията в администрацията, за които дадохте заявка?
- За три месеца не сме имали за цел да съкращаваме хора просто така. Заявката винаги е била да оптимизираме работата и след това да съкратим тези, които вече няма какво да вършат. Именно затова за актуализацията на бюджета всяка администрация трябва да си подготви такива оптимизации, на база на които да има съкращения. Направили сме го като процес, а не както хората сигурно си го представят – привикват се едни хора в едни кабинети и казват: “От утре не работиш тук”. Не искаме това да става по този начин, искаме да бъде структурирано, предвидимо и всъщност да следват оптимизация на работата, а не просто да съкратим едни числа.
- Предвиждат ли се обучения на възрастните хора и на тези, които не могат да боравят с компютри?
- Обучения може да има, но няма да има нужда всеки гражданин да ползва електронните услуги. Гражданите, които не искат или не могат да ползват електронни услуги, могат да отидат на гише, те ще останат, но ще са в средносрочен план по-малко и с по-малко опашки, тъй като тези, които могат да използват електронни услуги, ще ги ползват и ще ги освободят.
Друг аспект е, че дори за хората, които не ползват електронни услуги, електронното управление ще помогне много, защото в своята същност то е спестяване на услуги. Когато вместо ние да трябва да занесем едно удостоверение от една администрация в друга администрация, тя си го събере служебно, както трябва да бъде и каквито са целите и на коалиционното споразумение, тогава отпада едно ходене до администрация. Дори да не използва нито една електронна услуга човек, ще му бъде улеснен животът, тъй като администрацията сама ще събира всички данни, които има за него, без той да бъде неин куриер.
- Какви са недостатъците на сайтовете на институциите и държавната и местната администрация?
- Това е дълга тема, тъй като те са правени по различно време, с различни технологии, от различни изпълнители. Има правила за унифициране, те невинаги са се спазвали. В момента работим по това да направим най-често използваната функционалност на сайтовете най-лесно откриваема. Това е една първа стъпка, която да улесни нещата. Ако най-често използваната страница е на четири линка навътре в структурата, значи структурата не е направена добре, трябва да се изведе някъде по-централно. Оттам нататък е дългият процес с институционалната идентичност, с общите правила за интернет страниците, но в целия контекст на работа на министерството, всички проекти, включително за интернет страници, но не само, и за електронни услуги и за вътрешни системи, трябва да минават през съгласуване в министерството, така че да можем да налагаме тези общи стандарти. Ако всеки тръгне самостоятелно да ги прави, той дори да има добро желание, може да не познава общата политика. Затова това съгласуване е много важно - всички проекти да минават през министерството и то да казва - “Вие трябва да направите A, B и C, за да сте удобни, лесни, приятни, с адекватни технологии, защитени” и т.н.
- Защо настояхте страниците на институциите да използват българска кирилица, а не руския вариант на кирилицата, както е било до този момент? Принципен ли е въпросът или става въпрос за оптимизация на сайтовете?
- Това е една тема, която е в дебата от доста време. Може би терминологично, от лингвистична гледна точка, не е прецизно да я наричаме “руска” или “българска”, защото връщайки се назад в историята, включително и руският курсив включва този тип букви като “г”, “д”, “т” да влезе в този детайл, но така или иначе в България можем да използваме този вариант, който технически наричаме курсив и който в училище като ученици учим да пишем в тетрадките си за някои от буквите, част от които споменах. Има разлики и при други букви, разбира се, но общата идея е България да има собствена визия на азбуката, която все пак произтича от България и институциите да не използват шрифтове, които са правени изначално в други държави. Въпросът наистина е шрифтов и техническо исторически, но опира и до институционалната идентичност.
- Намираме се във време на война, всеки ден виждаме многобройни примери за онлайн пропаганда. Сътрудничите ли си с ГДБОП в тази връзка?
- С ГДБОП сътрудничеството е изцяло по линия киберсигурност. Тоест, когато има злонамерени IP адреси например или интернет страници, на които се разпространяват вируси, тогава ГДБОП може да реагира и да каже на телекомите да спрат дадени адреси. Това обаче не е с оглед съдържанието. Съдържанието там няма общо с киберсигурността, то е по линията на хибридните заплахи, дезинформацията, пропагандата. Там тази материя не е уредена в българското законодателство, няма правен механизъм, по който да може една или друга институция да преценява кое съдържание е пропаганда, кое не е и съответно да го блокира. Това може би е за добро, тъй като не е редно правителства да преценяват едно съдържание дали е вредно за обществото или не, тъй като свободата на словото е принцип в конституцията. Все пак именно тези европейски ценности - на свобода на словото и на изразяване, са нещо, от което руската държава се възползва и разпространява своята пропаганда чрез най-често канали като Facebook, Twitter и др. Всъщност опитваме да работим именно със социалните мрежи, за да преценяват те на базата на техните правила по-адекватно кое непременно е фалшива новина или пропаганда, но и кое се разпространява по неавтентичен начин. Защото, когато вие като гражданин споделите една статия, това е нещо, което сте прочели и смятате, че е правилно. Когато 300 бота с IP адреси от Русия, със снимки, които са нетехни, а намерени в база данни със снимки, публикуват едно и също съдържание от сайтове без собственик, които се хостват на един и същи сървър, но с различни имена, без значение какво съдържание има там, това е неавтентично поведение и Facebook има политики именно за справяне с него. Комуникацията ни е с Facebook по линия на това да са по-внимателни с откриването на очевидно неавтентично поведение от неистински потребители и страници, които не са авторско съдържание и, разбира се, по тяхна преценка да преценяват дали да бъде свалено или да се сложи етикет, че са с невярно съдържание. Те я подават на група, която проверява факти, те имат такава мрежа от проверители на факти, и слагат етикет - много често го виждахме по време на COVID. Facebook са подписали, заедно с другите социални мрежи, един кодекс за работа с Европейската комисия. Това, което ние искаме от тях в момента, е да се придържат към тях.
- Има ли у нас кибератаки като реакция на Русия спрямо санкциите, наложени й от ЕС?
- Кибератаки към България в момента няма, извън стандартните - има един фон от опити - нещо да се сканира, нещо да се провери, но сериозни кибератаки или завишаване на кибератаките няма към този момент. Това е основно така, тъй като целият фокус е насочен към Украйна, към украинските критични обекти, институционални сайтове и системи. Това не значи, че завинаги ще остане така и затова сме взели и взимаме мерки постоянно, за да повишим нивото на защита на администрацията. Още от преди месец сме започнали поетапно комуникация с всички администрации, какво, в какви срокове и как да го направят, как да продължат да я защитават.
- Каква е защитата на българската електронна администрация, базите данни и сайтовете на институциите? Ще се работи ли за подобряването й?
- Една защита винаги се нуждае от подобрение, особено когато в последните години сме пропуснали доста и сега трябва да го наваксаме. Нивото на най-ключовите и критични системи е задоволително, но атака тип “теч на данни от НАП” в момента по-скоро е по-малко вероятно да се случи.
- В какви срокове се планира оптимизацията на защитата?
- Тя е процес. Ние във всеки един момент сме една стъпка напред. В петък подготвихме договори за тестове за сигурност, миналата седмица сме изпратили писма, по-миналата седмица сме направили сканиране и сме изпратили препоръки, задължителни предписания за затваряне на дадени отворени системи, така че постоянно повишаваме нивото. Тъй като 100-процентова сигурност никога няма, нямаме срок, в който да я постигнем, но имаме постоянни стъпки към подобряване.
ВИЗИТКA:
ИТ експерт и предприемач, основател на компания за информационна сигурност
Завършил Голдсмитс колидж, част от Лондонския университет
Депутат в 47-ото НС от листата на “Демократична България”
Избран от 47-ото НС за министър на електронното управление на 13 декември 2021 г.
Монитор
