- Акад. Денков, като редовен министър на образованието имате повече възможности за реализиране на целите, които си поставихте като служебен. Кои са те сега и имате ли нови приоритети?
- Министерството на образованието и науката (МОН) има широк обхват от дейности. Проблемите, които трябва да се решават, са много и непрекъснато се появяват нови. Сред първите ни задачи за следващия период са преговорите за бюджета с Министерството на финансите (МФ) и осигуряването на присъствено обучение в безопасна среда, което зависи от разговорите с Министерството на здравеопазването (МЗ). Има множество по-дългосрочни приоритети, които са залегнали в коалиционното споразумение. Със сигурност предстои много интензивна работа по оценката на добавената стойност в училищната мрежа, която искаме да използваме като оценка за качеството на преподаване, а също и да я свържем с финансирането на училищата. Ще обърнем внимание и на качеството на научните изследвания. Искаме да включим научния капацитет във висшите училища и научните организации при решаване на неотложните проблеми, с които се сблъсква обществото.
- Как би могло да стане това?
- Трябва по-добре да се организира връзката между научните институции и политиците, които вземат решенията. В нашата страна има институти и факултети, които имат експертиза в дадени области, но политиците често не се допитват до тях, когато вземат управленски решения. Съществуват различни възможности. Едната е да се възлага експертен доклад на научна организация, преди да се вземе дадено решение. Това се прави понякога, но не е редовна практика. Друг вариант е да се създадат експертни съвети към министерствата, които да са постоянно действащи.
- Вие сте един от българите в престижната класация на Станфорд за цялостен научен принос. Каква е рецептата за този успех?
- Хубавото на тази класация е, че е международна и се прави по обективни критерии. В нея българите са заедно с техните колеги от целия свят и приносът на всички се измерва по едни и същи критерии. Целта е да се види доколко даден учен с резултатите и публикациите си е повлиял на останалите учени в съответната област. В първия един процент на тази класация от България сме 17 учени, при това от няколко различни области. Сред тях са изкуственият интелект, химията, физическите науки. В първите два процента са общо малко над 70 учени, като най-много са от БАН, а останалите са от няколко висши училища. Това показва, че в България има сериозни научни постижения.
Трудно е, разбира се. Трябва не само да се направи дадено откритие, но и другите учени да го разпознаят, харесат и да потвърдят, че е важно за развитието на областта. Няма универсална рецепта. Всеки от тези учени е намерил правилния подход за своите конкретни задачи.
- Като човек, посветил се на науката химия, имате ли обяснение защо има дефицит на учители по физика и химия?
- Химията и физиката са много трудни като обучение и има малко кандидат-студенти. Това е основната причина за дефицита на хора, които изобщо искат да вложат това усилие. Разбира се, повишаването на заплатите на учителите, което се случи през последните години, ще повлияе за преодоляване на недостига на учители по тези предмети, но то не е достатъчно. Затова през следващите две-три години ще развием STEM кабинетите, които помагат да се повиши интересът на децата към науката. Защото едно е да ви разказват за физически и химически опити в картинки, съвсем друго е да ви ги покажат в лаборатория. Ще създадем и методично звено в националния STEM център, което да помага на учителите по химия и физика и по другите природни науки да се чувстват по-комфортно в класните стаи и лабораториите, а също и да повишат интереса на децата към науката.
- Ще се увеличат ли учителските заплати догодина?
- Има консенсус, че трябва да се поддържа определено ниво на заплатите на учителите – 120-125% от средната заплата за страната. Средната заплата нараства, затова трябва да има увеличение и на учителската. Ние сме го заявили в нашето искане към МФ, но преговорите с новия министър предстоят.
- А ще има ли ръст на студентските стипендии?
- Искаме повишение с 10% на стипендиите на студентите и двойно увеличение за докторантите, защото смятаме, че сегашната докторантска стипендия е изключително ниска. Все пак докторантът е възрастен човек, който би трябвало да може да се издържа с този доход. Сега докторантите получават едва 500 лв. месечно. Ние настояваме стипендията да стане поне 1000 лв.
- Смятате ли, че висшите училища у нас са много?
- Всеки един университет и всеки преподавател е ценен, ако изпълняват задачите си, така че не трябва да започваме от закриването. По-скоро преподаването трябва да стане много по-качествено на много места. Ако погледнем Националната карта на висшето образование, ще видим, че голямата концентрация на висши училища е в София-град. В другите региони има университети, но не се вижда излишък – в тях трябва да се подобри качеството. Докато в София определено има много голям брой университети, а няколко от тях са изключително малки като брой студенти и преподаватели.
Разговорът как да бъдат преструктурирани висшите училища в София предстои през следващите месеци. Има възможност да се създадат консорциуми или някои от малките университети да станат факултети на други съществуващи висши училища. Всичко това ще се обсъжда и изисква доста сериозна политическа подкрепа. Това са решения, които накрая се вземат в Народното събрание и всички трябва да сме убедени, че те са най-добрите.
- А има ли ефект политиката на МОН за въвеждане на защитени специалности?
- Имаме забележимо нарастване на броя на студентите в тези специалности през последните две години. За някои от тях има освобождаване от семестриални такси, за други се отпускат целеви стипендии. Това обаче са трудни специалности – често изискват добра математическа подготовка. Не можем да очакваме бързо да се намерят студенти, защото няма достатъчно добре подготвени завършващи ученици за всички области.
От тази година започнахме една нова форма за подкрепа на тези специалности - чрез тристранни договори между фирма, студент и висшето училище, в което той се обучава. Студентът получава стипендия от фирмата срещу ангажимент да работи в нея за определен период от време. Фирмата пък поема ангажимент да му осигури адекватно работно място и заплата. Тази инициатива се ползва с много голям интерес и ще я разширяваме през следващите години.
- Неотдавна обявихте създаването на общ електронен облак в образованието. Какво представлява той?
- В момента разполагаме с набор от 10 500 урока и образователни игри, които влизат в онлайн каталога на МОН и са достъпни за всички. Но тези електронни образователни ресурси са много малка част от идеята за целия облак. Той ще включва няколко компонента. Единият е възможност на учителите да използват електронни „заготовки“ (видеа, схеми, снимки), за да подготвят свои собствени уроци. За тези заготовки няма проблем с интелектуалната собственост и никой няма да обвини учителите в плагиатство при тяхното използване.
Ще бъде създаден и образователен стандарт за това как трябва да изглеждат видеоуроците, защото в момента нямаме такъв. Ще има комисия, която ще сравнява създадените материали със стандарта и ако те отговарят на него, ще бъдат включени в каталога с ресурси, достъпни за всички учители, ученици и родители. Облакът ще бъде максимално отворен за съществуващи ресурси, каквито в момента по света има много, за да не се налага да „откриваме топлата вода“.
- В момента поне 82% от учениците учат присъствено. Постигането на този резултат беше съпроводено с непрекъснати спорове между МОН и МЗ. Какви са вашите очаквания от новия здравен министър в тази посока?
- Очакваме в момента процентът на учениците, които са присъствено в училище, да е дори по-голям от обявения преди седмица, защото променихме правилата и допълнително облекчихме завръщането в класните стаи.
Министър Асена Сербезова е доста по-диалогична и вече започнахме разговори в две посоки. Едната е дали ще има промяна в заложените планове за справяне са пандемията. Знаем, че те се задават от МЗ, докато нашата задача е да ги прилагаме в училищната мрежа, както стана с тестването. От проведените разговори досега става ясно, че не се очаква промяна в подхода, но може да има уточнения в някои от параметрите. Здравното министерство ще ги обяви, когато са готови.
Започнахме и разговори по отношение на тестовете за учениците. МЗ е готово да обяви по-голяма поръчка, с която да има тестове за по-дълъг период, така че да не изпадаме отново в кризисни ситуации.
- Щадящи ли ще бъдат те, защото знаем, че има предложение от главния държавен санитарен инспектор да са назални антигенни?
- За момента обсъждаме само щадящи тестове със слюнка, тъй като те са по-приемливи за ученици и родители. Главният държавен санитарен инспектор има причина да предлага и другите за обсъждане, тъй като те са по-чувствителни към наличието на вируса. Към момента обаче ще продължим със слюнчени тестове.
- Ще има ли такива за всички ученици след Нова година?
- Сключените договори са за тестове, които би трябвало да ни стигнат поне за първите две-три седмици на януари. Но докато не дойдат в склада, не сме спокойни. Все пак доставките вече се по-регулярни, а и с преминаването от двукратно към еднократно тестване на седмица мисля, че ще са достатъчни. Освен това тестването отпада за тези, които са в зона с по-малко от 250 заразени на 100 000 души. Действително всички очакват, че с навлизането на варианта Омикрон ще има следващо повишение на заболеваемостта, но за момента вървим към намаляване на тестването. За следващия период здравните власти трябва да решат.
- Казахте, че в МОН ще се направи план за образователния процес при нов локдаун и нова вълна. Какво ще е в основата му?
- Аз план за локдаун не правя. За мен е ключово децата да са максимално дълго в училище. Бях изключително изненадан, че след като и министърът на здравеопазването, и премиерът анонсираха, че училищата ще затварят последни, това не се случи. Сега в разговора със здравното министерство отново им обърнах внимание, че дори да се наложи затваряне на училищата по здравни причини, всяко забавяне с повече от две-три седмици се отразява изключително тежко на образованието и не трябва да се допуска. Затова първа цел трябва да бъде присъственото обучение. Втора цел трябва да бъде, ако се наложи затваряне, учениците след максимум две-три седмици да се върнат в класните стаи.
- Ще има ли нужда от удължаване на учебната година и редуциране на материал?
- През цялото време досега образователният процес не е спирал. Има проблеми с качеството на онлайн обучението при част от учениците, но преподаването на материала не е преставало. От тази гледна точка трябва да се търсят варианти за индивидуални консултации с учениците по специфичните проблеми, които те срещат. Това е основен начин пропуските да бъдат наваксани. Удължаването на учебната година е много тежък процес, защото е свързан с изпити – национално външно оценяване, държавни зрелостни изпити. Те имат значение за последващи етапи. Например резултатите от матурите се използват за вход в университетите. Всяко удължаване на учебните занятия след 30 юни променя целия календар и ще създаде объркване. Затова има много по-елегантни начини. Може например да използваме летните месеци за социализация и компенсиране на пропуските в обучението - това, което правихме с програмата „Отново заедно“. Тя е удължена до 14 септември 2022 г., така че, ако има подходящи условия, с допълнително финансиране можем да я включим отново в действие. Също така по-удачният вариант е да започне по-рано новата учебна година.
- Кога е най-подходящата дата за старт на учебната година?
- Това е идея, която се е появявала и преди. Сега се обсъжда във връзка с пандемията, но всъщност тя си има своята логика и извън ситуацията с коронавируса. Тя е свързана с наваксването на материала и с преговора, който може да се направи преди началото на учебния процес с новите уроци.
България е сред страните с най-дълга лятна ваканция и в това отношение е изключение в Европа. Повечето страни започват по-рано. Обсъждаме различни варианти. Единият е началото на учебната година да бъде в първия понеделник на септември. Другият, който дава около 10 дни повече, е да стартира от 5 септември. През 2022 г. тези две възможности съвпадат, но през следващите години няма да е така. Всеки от вариантите има и предимства, и недостатъци. Ще ги обсъдим със социалните партньори, а след това и с обществеността. Част от тези десетина дни, които ще имаме в повече, могат да се използват за по-дълги ваканции през учебната година - например между първия и втория срок. Сега заради дългата лятна ваканция ние съкращаваме междинните почивки и оттам децата и учителите не успяват да се възстановят напълно.
Това е той:
Завършва Националната природоматематическа гимназия в София. Дипломира се като магистър във Факултета по химия и фармация на Софийския университет
Академик на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия
Член е на експертна група "Физически науки" към Европейската космическа агенция
Ръководи лаборатория “Активни формулировки и материали” във Факултета по химия и фармация на СУ
Според класация на Станфорд е сред първите най-влиятелни учени в света. Публикувал е над 175 научни статии, а разработки му са цитирани над 8500 пъти
2014 до 2016 г. е зам.-министър на образованието и науката, а през януари 2017 г. става служебен министър
Райна Харалампиева
