А строномическа палеообсерватория на Белоградчишките скали от хиляди години засича идването на пролетта. Тази година сезонът в България настъпва на 20 март и отново ще събуди древното мегалитно съоръжение.
„То се намира в местността Царичин (Чачин) камък“, разкри пред „Телеграф“ Емил Цанков, председател на национален комитет „Белоградчишки скали“. По думите му само днес там с изгрева слънчев лъч прониква в пещерата утроба и се проектира върху един скален блок екран. „Слънчевият лъч се вижда подобен на меч, което освен знамение за настъпващата пролет символизира и оплодителната сила на Слънцето спрямо богинята майка Земята“, тълкува Цанков. Добавя, че когато слънцето клони към залез, отново е засякъл точно проникване на светлината в процепа, което също било изумително.
Според Емил Цанков този годишен момент е почитан от много световни религии, както и от всички езически вярвания като Духовната нова година. „На 20 март денят и нощта се изравняват по продължителност и енергиен заряд. В този ден пътят на Слънцето по еклиптиката пресича небесния екватор, а природата на Северното полукълбо започва своето голямо пробуждане и разцъфване“, обяснява изследователят. В наши дни много хора, практикуват и ритуали за сбогуване със старото и даване на път на щастието и новото в живота си. Древните траки също са били наясно с мощните енергии на този космически момент да променя съдби.
„Мартенското равноденствие и началото на новата астрологична година под знака на зодиакалния първенец Овена е време за пречистване от всичко ненужно, спъващо и неработещо. Момент на чисто начало, в който сеем семената на надеждата и полагаме основите на бъдещето си“, тълкува звездните знаци Емил Цанков, който освен географ и историк е и бивш кмет на Белоградчик.
А относно мегалитната обсерватория пояснява, че той я нарича Царичин камък заради царската резиденция на трибалите тук.
Освен пещерата тя включва и площадка с изумителна звездна карта. „Изумителното тук е, че в мегалитния комплекс имаме модел на Слънчевата система. В него могат да се видят планетите и астероидният пояс, както и орбиталният цикъл на всяко небесно тяло от нашата система“, разкрива сензационни неща Цанков.
Според него съоръжението датира от няколко хиляди години преди идването на Христа. По-смели хипотези обаче го отпращат към древна цивилизация, живяла тук преди около 40 000-50 000 г. „Но едно е сигурно - за да бъде изработен такъв астрономически модел, са били необходими наблюдения на хиляди години“, заявява сензационно местният Индиана Джоунс.
Белоградчишките скали заемат огромна зона от над 100 квадратни километра в Северозападна България и още пазят своите тайни.
Четете още за Шифъра на възкресението в древните обсерватории - идната сряда (23 март) в сп. „Чудеса и Вяра“
Любомир Старидолски
