- Г-н Иванов, какъв е коментарът ви за последния случай с поразено от мълния дете в Бургас преди дни?
- Когато има такъв случай, ние следим и по принцип имаме наблюдения над инцидентите. Макар и редки, те все пак са достатъчно, за да ангажират общественото внимание. Миналата година мълния уби момче до Експо центъра в София, убит бе и треньор на футболен мач в Лесичово. Двама мигранти сирийци бяха ударени от мълния в центъра на София. Радостно е, че детето, което пострада в Бургас, вече е стабилизирано. Подобни случаи трябва да заострят вниманието ни. Хората трябва да знаят как да реагират в случай на гръмотевична буря.
- Кои са най-важните стъпки в такъв случай?
- Задължително хората трябва да се прибират на закрито още когато стане ясно, че ще започва гръмотевична буря. Колкото пъти е имало такива случаи, толкова пъти сме отправяли този съвет. Поразяването от мълния почти винаги е резултат от човешка небрежност.
- Но в случая семейството с детето са правели именно това - тичали са към заведение.
- Не бих си позволил да посочвам вина у никого конкретно. Сигурен съм, че хората са се постарали максимално бързо да се скрият. Това е ключово. Не трябва да се чака бурята да започне и мълниите да заудрят съвсем близо. Още когато започнем да чуваме гърмежите наблизо, трябва да мислим за укритие. По силата на звука всеки може да се ориентира кога гърмовете се приближават, кога мълниеносният облак идва към нас. Не трябва да чакаме гърмовете да станат твърде силни, защото това значи, че вече сме в опасност. В конкретния случай моите подозрения са, че ресторантът или заведението, до което е било семейството на момчето, не е имал качествена мълниезащита. При тези обстоятелства, ако такава имаше, това можеше да предотврати инцидента. Добрите мълниезащити действат като щит на 40-50 метра радиус.
- Кои са сигурните места за укритие?
- Всяка една постройка е по-сигурна от това да сте на открито. Ако има мълниезащита, разбира се, е по-добре, но дори и без такава сградите все пак предлагат малко повече защита. Автомобилът също е сигурно място, тъй като, когато сме в него, металните части ни обграждат и ако той бъде ударен, те отвеждат електричеството през гумите към земята. Важното е никога да не се криете под високи дървета, тъй като те действат като гръмоотводи. Ако те бъдат ударени от мълния, шансът вие да пострадате е огромен.
- А какво да правим, ако няма укритие наблизо?
- Тогава просто човек трябва да клекне с прибрани ръце и крака и да изчака да мине бурята. Особено важно е краката да са прибрани. Разтворените крака, стъпили далеч един от друг, създават по-добри условия за протичане на ток. Неслучайно едрите копитни животни като коне и крави често биват удряни от мълнии, тъй като предните и задните им крака са твърде раздалечени и зарядът в тях може да е различен. Това води до образуване на високо напрежение, до 2000 волта, което е животозастрашаващо дори за едро животно.
- Вярно ли е, че в близост до морето или големи водоеми и рискът е по-голям?
- Не. Мълнията не избира най-краткия път или повърхността на земята. Тя пробива там, където съпротивлението на въздуха е най-ниско, а това няма връзка с това дали отдолу е море или земя. Рискът на плажа или край морето или язовир не е по-различен от този далеч от водоеми.
- Какво трябва да се прави, ако все пак човек бъде покосен от мълния?
- В първите мигове веднага трябва да се пристъпи към възстановяване на сърдечната дейност. При удар от мълния почти винаги се засяга сърдечната дейност и това е прекият животозастрашаващ ефект. Веднага трябва да се пристъпи към сърдечен масаж и изкуствено обдишване, точно както, доколкото разбрах от медиите, са направили родителите на детето. Вече на следващо място идват обгарянията, които са неминуеми. Те обаче могат да бъдат обект на лекарска грижа в болнично заведение, след като пострадалият бъде реанимиран.
- Каква е гръмотевичната активност в България?
- Аз съм ръководителят на екипа, създал действащата наредба за мълниезащита у нас. При изработването й в работната група използвахме данни от Националния институт по метеорология и хидрология, които даваха информация за активността в различни региони на страната. За съжаление последните данни са от преди 40 години. Много искахме да бъдат изготвени нови актуални данни, но държавата не намери пари за това, а от НИМХ няма как да очакваме да го направят безплатно. Моето лично мнение е, че днес мълниевата активност у нас е 3-4 пъти по-силна спрямо данните от преди 40 години.
- Защо мислите така?
- Дори и обикновен човек, живял тогава и сега, може да усети колко много повече мълнии удрят в днешно време. Пораженията са все по-чести. В момента използвам един сайт, който следи активността, и добре се вижда, че тя е засилена глобално. България не прави изключение. В момента буквално цяла Европа ври и кипи от гръмотевична активност.
- Кои са местата у нас с най-силна гръмотевична активност?
- Ще ви споделя едно интересно наблюдение. Край София се намира складът на БАН за ядрени отпадъци. Там от Института по ядрени изследвания складират ядрени материали. И там много често падат мълнии. Ходили сме, изследвали сме, включително сме мерили радиационния фон. Няма никакви отклонения. И въпреки това гръмотевичната активност там по някаква причина е много висока. Нямаме обяснение за причината. Иначе Врачанска област е с най-висока активност у нас, след това е Софийска област. Пловдив и Пазарджик пък са на обратната крайност. Но дори и там активността пак е много по-силна спрямо данните, които имаме от преди 30-40 години.
- Защо се увеличава гръмотевичната активност?
- Причината са климатичните условия и рязката им промяна в последните десетилетия. Виждате, наводненията в селата и реките, просто сме в момент на активни метеорологични промени и това дава ефект и в гръмотевичната активност. За жалост, аз вярвам, че вината за това е изцяло у човечеството и неговата активност. Увеличават се емисиите на въглероден диоксид и природата просто се настройва към това, което правим. Включително и чрез увеличена гръмотевична активност.
- Какво успяхте да постигнете в новата наредба за мълниезащита и какво не?
- Най-ключовото е, че успяхме да поставим условието нито една нова сграда да не може да бъде въведена в експлоатация, ако не разполага с качествена мълниезащита, за която изпълнителят да гарантира, че функционира. Хубавото е, че успяхме в наредбата да заложим всички европейски правила и норми за мълниезащита - това са 700 стр. стандарти и изисквания. А какво не успяхме? Не можахме да получим подкрепа от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да има контролиращ орган, който и да санкционира за нарушения по мълниезащитата на сградите. В момента у нас няма такъв орган. Пожарната към МВР имаха желание да поемат тази роля. Те в момента са проверяващият орган у нас, но нямат правомощията да санкционират. Могат да пишат препоръки и толкова. Нямат право да пишат актове за мълниезащита, не могат да издават наказателни постановления.
- В какво състояние е сградният фонд у нас от гледна точка на мълниезащита?
- Старите частни и обществени сгради определено не са в добро състояние. Тук е мястото да уточня, че отговорността за пораженията от мълнии и защитата от тях е задължение на собственика на сградата. В случая с училищата това е директорът на училището. Неслучайно споменавам училищата. Преди 10 години направихме инспекция на всички общински обекти в София, включително училища и детски градини. Установихме ужасно състояние на мълниезащитните съоръжения там, където изобщо ги имаше. Оказа се, че директорите нямат никаква представа какви задължения имат в тази област. Малцина от тях знаят, че веднъж годишно лицензиран специалист трябва да направи оглед и да напише доклад за оценка на мълниезащитата на сградата. И ако такъв мине, то той носи отговорност с подписа си. А ако такъв специалист не бъде извикан, то отговорността е изцяло за директора. Ако утре стане инцидент в училище, чиято мълниезащитна система аз съм инспектирал, то отговорност ще бъде потърсена от мен. Подчертавам - говорим за нашите деца.
- Кои сгради са в най-тежко състояние?
- Старите сгради. Когато са строени навремето, по тях са били изградени някакви мълниезащитни съоръжения, които са били адекватни за времето си. С времето обаче са правени ремонти на покривите, за които често се ползват непрофесионални бригади със съмнителна компетентност. В тези случаи често мълниезащитата установяваме, че е просто нарязана и изхвърлена или занесена за скрап. И така сградата просто остава без мълниезащита. Важи както за тухлените блокове, така и за панелните. Мога да кажа, че над 80% от старите сгради у нас са без мълниезащита. Дори сгради, строени 2000-2004 г., много често са без защита. Просто тогава нямаше законово изискване, а вие знаете, че инвеститорът ще вложи средства в нещо, само ако е задължително. Едва сградите, строени през последните 10-15 години, мога да кажа, че са добре защитени, тъй като няма как да влязат в експлоатация без мълниезащита. Просто законът не го позволява.
- Колко струва да се защити една сграда от мълнии?
- За един средно голям блок - до 10 000 лв. Разбирате, че това, разделено на 80-100-120 апартамента, не е сериозна сума. За къща или по-малък блок добра мълниезащита може да се изгради за 2000-3000 лв.
- Какви могат да са щетите, когато една сграда не е защитена?
- Две са посоките. Първата е прякото попадение, което е свързано с разрушения, пожари, евентуални човешки жертви. Когато има гръмоотвод, естествено, той поема тока на мълнията и го отвежда в земята, Когато няма гръмоотвод, ето например в една къща в с. Априлово наскоро имаше случай, хората бяха ужасени. Човекът разказа, че къщата буквално е светнала и е била обляна от искри. На второ място идва защитата от атмосферни и комуникационни пренапрежения - т.нар. токови удари. Когато мълнията попадне в земята, независимо къде - на гръмоотвод или около вас, токът отива в земята. Земната повърхност се наелектризира. Става дума за огромно напрежение - 10 до 100 милиона волта и примерно 30 000 ампера. Този ток от земята влиза във вашата елинсталация и вашите прибори получават токов удар от земята. Така стават изгаряния. Може например от едно дърво, ударено от мълния, да изгорят тв и лаптопи в цял квартал. Затова има т.нар. предпазители - арестери, които се монтират в елтаблото и предпазват приборите ви от тези поражения.
- Докъде са стигнали технологиите в областта на мълниезащитата днес?
- От 10-15 години модерните решения са т.нар. активни мълниеприемници - с изпреварващо действие. Става дума за една метална глава, която работи на принципа на концентрацията на земното магнитно поле. Просто казано, този гръмоотвод приема мълнията на много по-високо ниво. Улавя я много по-високо над земята. Представете си го като едно защитнo кълбо около сградата. Само че кълбото, вместо да е непосредствено около нея, я обикаля на 40-50 метра. Всичко в този радиус е защитено. Например не само сградата, а и дворът й.
Това e той:
Завършва Висшето артилерийско училище – Шумен.
До 1992 г. работи в научното звено към Българската армия.
Експерт по мълниезащита; доктор на техническите науки.
Собственик на фирма за проектиране и изграждане на мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства с висока степен на риск за хора и животни.
Член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране
Деян Дянков
