- Г-н Чуков, след трагедията в Локорско кажете защо не намираме решение на мигрантската криза и къде се корени проблемът?
- Всъщност водим този дебат още от 2015 година насам, когато рязко се повиши мигрантският поток към страната ни. До този момент миграционните нива бяха около 600-800 човека на година и практически не се усещаше. Истината е, че България трябва да има нов подход за противопоставяне на един проблем, който очевидно няма да ни подмине. Нещо повече - миграционният поток се увеличава все повече и повече. А колкото до това, че се изтъква, че е имало периоди, в които границата ни се е пазела добре, това не е точно така. Всъщност тогава взаимоотношенията между София и Анкара бяха много интересни. Потокът се пренасочваше към Гърция и охраната си имаше цена. И тя беше срещу политика - бонус за Турция в Европейския съюз. Вече това не върви. След превземането на Кабул от талибаните през 2021 година и след земетресението в Турция и Сирия нещата излязоха извън контрол и няма как да бъдат в друга посока. Какво трябва да се направи? Нееднократно с колеги експерти сме подчертавали, че в голяма степен е добре да се извлекат поуките от това, което Гърция направи през 2021 година, когато приключи ковид кризата. Преди това знаете, че имаше спад на мигрантския натиск. Тогава Гърция прие законодателен пакет от мерки, в който много ясно пролича елементът „тояга“. Става дума за много високи наказания за трафиканти, безмилостна борба срещу всеки, който смята да се занимава с тази незаконна дейност. Това вече е второто ниво, което е съотносимо с практиките на МВР. Тук обаче трябва да се добави и компонентът „морков“. Какво имам предвид - просто трябва да се направи така, че тази професия да стане силно неатрактивна. Гърците работят с тази стройна мрежа, и то на всякакви етажи - с мулетата. Вкарват информатори на всяко ниво, като каналджиите получават пари от държавата и по този начин неутрализират амбициите на трафикантите, които се намират в чужда държава. Другото, което можем да извлечем от техния опит, е по линия на Фронтекс. Например на турско-гръцката граница имаше контингенти от Полша, Естония, Австрия, формира се нещо като коалиция на желаещите. Тоест, държави, които желаят да защитят тази граница на ЕС, изпратиха свои специални части да вземат участие директно не само в наблюдението, но и в отблъскването на набезите на мигрантите. У нас това не се прави. Ние сме чувствителни към присъствие на чужди въоръжени сили. Очевидно е, че това е един от пунктовете, по които България не се договаряше. А такива оферти има. Затова смятам, че трябва да се засили сътрудничеството на всякакви нива с Фронтекс, не само по отношение на това, което ни се предлага като техника - радари, дронове и др. Трябва да се направят още много неща. Например вижте, че югоизточната част на България е обезлюдена. Тя е със силно насечен терен, има планини, пущинаци, където живее застаряващо население. Няма поминък, нито инфраструктура. Ето това е нещо, което държавата трябва да промени. Когато подобен тип територии са обезлюдени, много лесно се намират пътеките, по които може да се премине оттам. Също така за мен трябва да има ясна връзка между България и Гърция като страни, които отстояват външната граница на ЕС. За целта да се свърже Югоизточна България със Североизточна Гърция. Така ще има икономически пояс, който много лесно ще затруднява хората, които искат да преминат границата ни. Там ще има хора, които работят и имат поминък.
- Стават ли все по-изобретателни каналджиите?
- Да, използват всякакви изобретения. Трафикантите знаят във всеки един момент къде има кандидати за мигранти, запознати са с начините за плащане, връзките. Използват се всякакви методи. Затова казах, че ние сме назад от гледна точка на практиките, които прилагат гърците.
- Защо след толкова трагедии тези хора продължават да рискуват живота си?
- Те знаят, че съществува риск за живота им. Наясно са с това, но тук става дума за евентуален риск, докато в местата, откъдето идват, фаталният край е по-скоро неизбежен. Така че избират между евентуалната и сигурната смърт. Чувал съм какви ли не трагични истории. Това са милиони хора, които живеят ден за ден, нямат препитание или са под властта на талибаните. Затова рискът, на който се излагат с тези пътувания, за тях е много по-приемлив.
- Има ли тогава излизане от този порочен кръг? Само гръцкият модел ли е решението?
- Както казах, нужна е много ясна координация с Фронтекс, би могло да се търси присъствие на жива сила, и то от чужди страни. Особено от Австрия, която ни дава червен картон за Шенген. Също така искам за пореден път да изтъкна, че законодателството ни не е просто остаряло, а направо архаично по отношение на борба срещу този тип престъпления. Отделен въпрос е начинът, по който то се прилага. Видяхте, че МВР изнесе печална статистика. Тези, които са задържани и осъдени, за няколко месеца изкупуват вината си и отново се връщат към същите престъпления. Така че виждаме низ от слабости и порочни практики, да не говорим за корупцията. Тя е гангрена, срещу която да се борим. Особено срещу хората, които са се поддали на това изкушение. Затова не бива да има административни наказания, законът трябва да преследва тези хора и да се налагат най-строги наказания.
- Виждате сега и един друг тип бежанци - тези, които бягат от войната в Украйна. Не е ли друго решението - в прекратяване на войните, промяна на управленията по места?
- Много ми се иска това да стане.
- Или това е утопия?
- Няма човек, който да иска да има война. Аз съм и против случващото се в Сирия, мога да говоря за това от първо лице, защото съм сирийски възпитаник. През 80-те години там имаше по-висок жизнен стандарт от българския. Това беше страна, която привлича милиони туристи. Сега рухна всичко. В момента средната заплата там е 35 долара. В съседен Ливан е около 300 долара, съседен Ирак - около 500 долара, държава, която е много по-богата от България. В Иран е около 300 долара, а е на челните места по залежи от нефт и газ. В Афганистан е трудно да се каже какъв е доходът, но и там е пълна разруха. Ако погледнете Близкия изток, ще видите, че не само войната, но и икономическата реалност гони хората от техните домове и ги принуждава да емигрират. Те бягат от немотията с риск за живота си.
- Какво се обърка толкова в световния ред, какво се промени в геополитическата обстановка, че всички носим последствия от това?
- Много труден въпрос. Погледнете дори какво се случва на североизток от нашата страна - войната в Украйна. Кой очакваше, че Путин ще нахлуе така вероломно в съседна Украйна и ще има 10 милиона украинци, които са напуснали дома си. Това е чудовищно. Опитваме се да зададем някакъв модел - политически и икономически, социален, в който имаме някакъв успех. Създали сме една регионална организация, наречена Европейски съюз, към чиито модел се стремят всички други организации, защото имаме относително добър жизнен стандарт, политическо спокойствие, въпреки че веднага може да ме контрирате и да кажете, че не можем да съставим дори правителство. Така че в други страни тази стабилност я няма. Затова бежанците търсят своето място под слънцето и места, където е спокойно и има социален просперитет. Но също така и в страните, където има луфт. Такава е Европа, която застарява. Затова е нормално да има движение от юг на север и от изток на запад. Това е плод на една ценностна система, която се превръща в държавническа философия.
- А какъв изход виждате от войната в Украйна и виждате ли изобщо такъв?
- Естествено, че и най-дългите войни са приключвали. Войната ще продължи, докато много хора в Русия разберат, че това, което говори Путин, не е вярно. Те трябва да се престрашат да кажат на глас това и да го реализират по начин, по който тази огромна държава да намери своя вътрешен икономически, политически и социален баланс. Докато това не се случи, докато естественото състояние на тази държава не е мирът, нещата няма да се подобрят. Нищо, че Путин се опитва да убеди всички, че иска това. Всъщност мирът, който той иска, е равен на война. Затова видяхме как на 24 февруари руски танкове нахлуват в Украйна, а не обратното. Това е дълга тема, която според мен трябва да се дебатира най-вече от руснаците. Те трябва да разрешат собствените си проблеми, отстранявайки от власт не само Путин, но и цялата група, която реализира принципите на неговия режим.
Това е той:
Роден е на 22 април 1960 г.
Арабист и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма
Завършва Френската гимназия в София
Учи във френски колеж в Тунис
Дипломира се във Дамаския университет в Сирия
През 1998 г. става доцент, през 2005 г. - доктор на икономическите науки От 2007 г. е професор в Русенския университет „Ангел Кънчев“
Яна Йорданова
