- Д-р Симидчиев, с какво изненада тази ковид вълна, и то точно през лятото? Има ли нещо необичайно?
- Няма нищо необичайно. Тя започна от три големи града - София, Варна и Бургас. Вече имаме седем области в жълто, като София върви към червено на ковид картата. Обикновено така протича развитието на един епидемичен процес, при който имаме висока степен на заразност на причинителя, както е в случая с омикрон. Ако се върнете назад във времето, ще видите, че и през топлите месеци на предходните години имаше пикове. Тъй като те зависят от поведението на хората, а не от самия вирус, надеждата, че ще прилича на зимните вълни от грип не могат да се оправдаят. Ако поведението ни е свързано с липсата на превенция, то няма как да не се стигне до пик.
- Какво тогава сгрешихме в нашето поведение и беше ли грешка отмяната на някои мерки?
- Когато нямаме зараза, която да циркулира, поддържането на такива мерки пречи на икономиката, на социалния и културния живот. Така че отмяната на ограниченията не беше грешка. Важното при контрола е дозираното въвеждане на такива мерки, защото при аерозолна инфекция като ковид трябва да намалим скоростта на разпространение, за да може вирусът да не заразява големи групи хора наведнъж. Единствената ефективна и дългосрочна мярка е да подготвим имунитета си, за да не се разболяваме тежко, а това става чрез ваксинация. Ваксинирането на значителен процент от населението е най-сигурната мярка срещу разпространението на пандемията в тежкия й вариант. Иначе като чиста респираторна инфекция тя ще си се разпространява. Става дума за аерозолна инфекция и единственият начин да я спрем е, като блокираме отделянето на капчиците от дихателната система с маски. Така че поставянето на маски, било то нискоефективни хирургични, могат да намалят разпространението с 20%. Високоефективните FFP2 и FFP3 пък намаляват с 45% разпространението. Така че ако искаме да не се стигне до запълване на болниците, е добре да спазваме това като основен механизъм. Все пак у нас имаме нисък процент на имунизирани и в същото време е нужен определен период, за да може ваксината да действа - не по-малко от две седмици от поставяне на първата доза.
- Правителството се отказа от въвеждането на ограничения, според вас обаче нужни ли са такива?
- Всъщност в жълтите зони се въведе задължително носене на маски в здравните заведения. Това е разумна мярка в този период, защото там пристигат хора със симптоми, а в същото време има и хронично болни. Правилно е на тези места да има механизъм за ограничаване на заразата.
- А трябва ли маските отново да са задължителни в градския транспорт?
- Според мен да, това беше мой призив още от самото начало, защото това е мястото, в което докато още сме в жълта зона, можехме да спрем бързото разпространение на вируса. Честно да ви кажа, аз се изморих да говорим за ковид, защото казахме всичко възможно по отношение на превенция - носенето на маски, дистанцията и хигиена на ръцете. Събирането на големи групи, особено в затворени помещения с ниска вентилация е противопоказано и епидемията се разпространява бързо. Независимо че да речем партитата се посещават от по-нискови рискови групи, трябва да мислим като общност и да пазим другите.
- Препоръчвате ли още една бустерна доза, или е добре да се изчака ваксините да се адаптират към новите подварианти?
- Другата бустерна доза е препоръчана от СЗО за хора над 60-годишна възраст и това е направено на базата на анализ на риска, на научни подходи. Аз не мога да имам различно мнение, защото науката се прави на база на изследвания. Поставянето на четвърта доза за момента е силно препоръчано за хора над 60-годишна възраст и тези с по-увредена имунна система, за тези с автоимунни заболявания. Тази доза ще допълни или подсети имунитета срещу какво се бори. Изчакването на новия вариант на ваксините не е добре, защото не сме сигурни колко ще бъдат ефективни, а и не се знае кога ще бъдат готови. Досега всички ваксини са предвидени за уханския вариант, но и до момента показват, че намаляват тежестта на боледуване и хоспитализациите, както и смъртността. Така че те работят, въпреки че вирусът се измени значително. Предстои да видим дали такива адаптирани ваксини ще се появят и ще бъдат ли достатъчно ефикасни, при всички положения вече как се лекува вирусът, с какви медикаменти и знаем кои мерки работят най-добре.
- Какво да очакваме през есента?
- През есента всъщност ще сме между два пика, защото на база на сегашната вълна, най-вероятно ще имаме пик в началото на август до към средата. След това през началото на септември ще има затишие и към края, след започване на учебната година, ще се стигне до нов пик. Защото се оказа, че социални събития като започване на учебната година влияят върху развитие на епидемията. Поне това се очертава засега, ако няма някакви странични фактори.
- Колегите ви от „Има такъв народ“ изразиха опасения онзи ден, че се реанимира ковид истерията, как ще отговорите на такива твърдения?
- Ние се опитваме да запазим здравето и живота на обществото ни, да има свобода на придвижване, а това се възприема от някои като начин за ограничаване. Помните дискусията за зелените сертификати миналата година. Целта беше с това средство хората да разширят дейностите, които могат да вършат, а хората, които поставят себе си пред останалите, приемат подобни мерки за ограничение. Другите разглеждат това като механизъм как да се справим по-добре като общност.
- Вие сте вносител на Закона за кръводаряването, който не успя да се гледа на комисия поради липса на кворум. Какви са мотивите ви?
- Кръводаряването е един от ключовите компоненти, който касае здравеопазването. Той е свързан с цялостната структура на системата - от острата помощ, например травматизма и травматологията, през хроничната и планова оперативна дейност. Кръводаряването е механизъм, който влияе на цялата здравна система. Затова този закон е приоритетен, тъй като касае цялата система. В момента има огромен недостиг на кръв и кръвни продукти, тъй като доброволното безвъзмездно кръводаряване е много малък процент от реалните нужди на системата. Затова искахме да направим закон, който да подпомогне някои направления. Трябва да има информационна програма, която да помогне на хората да разберат какви са ползите от кръводаряването. Вътре в законопроекта имаше и спорни неща, но искахме да започне дискусия по темата, за да има мнения и становища на експерти и институции. Това ще го направи по-ефективен. Всъщност законопроектът не можа да мине на първо четене в комисия поради липсата на кворум, защото част от опозицията не влезе. Надявам се сега да започнем работа по него между първо и второ четене.
- А защо липсват кръводарители, къде е проблемът?
- По няколко причини. На първо място хората не са информирани. В държави, където няма информационни кампании, кръводарителството е на ниско ниво. За да имаме ефективно кръводаряване, БЧК или неправителствени организации трябва да могат да реализират една координирана национална програма, която да се ръководи от Министерството на здравеопазването. Мога да ви кажа например, че когато има спешен случай, веднага се явяват доброволци и кръводаряването превишава дори многократно нуждите. Така че проблемът не е, че хората не искат да кръводаряват, а в това, че липсва информация. Смятам, че такава национална програма ще има голям ефект и ще подсили безвъзмездното кръводаряване. Също така върви и другата дискусия - дали тази дейност трябва да е доброволна и безвъзмездна или има място и за платена такава, каквито има в други държави. Комбинирането на различни подходи е най-правилният начин, който съм научил и от медицината. Опитът сочи, че комбинираните медикаменти винаги действат по-добре от това да използваме само един, за да решим всички проблеми. Така че комбинираният подход ще е по-ефективен.
- Не мога да не засегна политическата обстановка у нас, тъй като вече сме и в политическа криза. От „Демократична България“ изразихте готовност да се опитате да съставите кабинет. Това ли е правилното решение, или изходът е предсрочен вот?
- За мен има два начина, по които може да разглеждаме ситуацията - емоционален и рационален. При първия всеки може да се заобиколи от електората си и да заяви, че предпочита да отиде на избори. На практика няма политически субект, който да го е страх от нов вот. Аз минах през три само за една година, но видях как след всеки следващ път нещата не се оправяха. Избори до дупка не решават никакъв проблем. Това, което трябва да направим, е да си говорим достатъчно, без да поставяме дебели червени линии, защото имаме национални проблеми. Например зараждащата се здравна криза не гледа кой какви привърженици има, от коя партия е, а покосява всички. Затова трябва да имаме адекватен отговор, да говорим с експерти, а не с политически послания. Логическият подход е да се направи нещо работещо и на базата на национални приоритети. От „Демократична България“ предложихме тези теми да се дискутират в зала и на база на това каква подкрепа имат да се оформят приоритетите на едно експертно правителство за кратък период от време и да ни прекара през тази буря от кризи. Някои от партиите искат да се върви към избори, но видяхме, че с всеки следващ парламент като че ли проблемите не се решават, а се задълбочават. Трябва да бъдем диалогични, без да изневеряваме на принципите си.
- Значи за вас изходът от кризата е експертен кабинет, така ли?
- Да, с ясен мандат, взет като решение от самия парламент, за да има подкрепа. Върху националните приоритети можем да постигнем съгласие и експертите да се заемат с изпълнението им и да има парламентарен контрол. Затова и няколко пъти изтъкнах, че нас не ни е страх от служебно правителство, но то работи без парламент и не може да има законодателни инициативи. Предстои да разглеждаме много закони, свързани с изпълнение на Плана за възстановяване и развитие и ако не ги приемем, рискуваме изпълнението му. Става дума за национална отговорност.
- Ще говорите ли все пак с колегите си от ИТН, или ще действате както „Продължаваме промяната“ да се срещате само с отделни депутати, ако се стигне до това да съставяте кабинет?
- Ще представим приоритети и ще видим каква ще бъде парламентарната подкрепа за тях. Целта е да минем през бурята и да постигнем устойчивост, докато се проведат избори.
- Все пак, тъй като се смята, че избори наесен е най-вероятният сценарий, какво очаквате след тях - ще има ли промяна в картината, или по-скоро ще сме изправени пред същата ситуация?
- Социологията сочи, че има известно увеличаване на подкрепата към някои политически субекти, но като цяло фрагментацията остава на същото ниво. Никой няма да може да управлява сам, така че ще имаме повторение на същия парламент, вероятно с някои нови играчи. Не очаквам някаква кардинална промяна.
Това е той:
Д-р Александър Симидчиев е роден на 23 април 1962 година
Кариерата му започва от Специализираната болница за лечение на белодробни болести „Св. Пантелеймон” в Перник
Впоследствие е назначен като асистент в Университетска болница по белодробни болести „Св. София” в столицата
Пулмолог е, началник на отделение в МВР болница в София
Преподава в Пловдивския медицински университет
Народен представител в 45-ото, 46-ото и 47-ото народно събрание
Зам.-председател на здравната комисия в НС
Яна Йорданова
