0

- Г-н Фотев, във вашето училище използването на телефони е забранено дори в междучасията и в занималнята и вече обявихте, че това е подобрило и образователните резултати, и дисциплината. С какво се занимават децата, когато не са в час?

- Когато нямат телефони и когато е хубаво времето, децата излизат на двора и играят. Даже в най-големия сняг през тази зима бяха навън и им направих снимки как се целят с топки, как скачат и как се търкалят. Ако си стоят в стаята, определено е хубаво да ги видим как разговарят, а не са вперили поглед в устройствата. Винаги намират тема за разговор. Занимават се и с неща, свързани с учебния процес. Не мисля, че скучаят и нито един ученик не е дошъл да каже, че му трябва телефона и иска да си цъка нещо на него.

ГОТВИ СЕ: Забраняват телефоните в училище!

NO CONNECTION... : Още едно училище забрани телефоните и в междучасията!

СТАВА ЗАРАЗНО: Поредно училище забранява телефоните

- Кога въведохте забраната и на какво основание?

- Забранихме мобилните устройства от началото на втория учебен срок – с моя заповед като директор и промяна в правилника за дейността на училището. Учебният ден започва в 8,00 часа. В 8 без 10 всеки ученик се проверява за униформа, дава на класния ръководител мобилния телефон, той се оставя в метална кутия, която се съхранява в шкафче. След завършване на учебните часове ученикът си взима мобилното устройство. Очаквах да има голямо недоволство и разправии. Уверявам ви, че това не се случи. Децата приеха много добре забраната. Родителите, с малки изключения, също. Има такива, които са свикнали да поддържат връзка с децата си в междучасията, но по принцип в нашето училище от години има една сериозна взискателност по отношение на дисциплината. Нямате представа какъв ефект има, промени се всичко в училище. Има повишаване на оценките на учениците, дисциплината рязко се промени. Училището се беше превърнало в поща. Във всеки момент всяко дете си е хванало телефона и е във Facebook, Instagram, чати си... Това тотално отнема фокуса.

- Как успокоявате тези родители, които държат да имат постоянна връзка с децата си?

- За някои родители това действително беше проблем, особено в началото. Направил съм следната организация – родителите имат графика на часовете и във всяко междучасие могат да се обадят на класния ръководител и чрез него се осъществява връзката с ученика. Това се случва рядко и обикновено във връзка с някакви битови неща. Родителят се обажда и казва къде е оставил ключа или къде е оставил пари на детето за нещо. Няма въпроси, свързани с живота и здравето на децата.

- Учителите подкрепят ли тази мярка, защото очевидно тя води след себе си и допълнителни ангажименти за тях?

- Учителите подкрепят мярката и казват, че в часовете и междучасията им е много по-спокойно, но действително за класните ръководители това е допълнителен ангажимент. Няма да скрия, че сред тях има такива, които казват, че не могат да си починат между часовете. Въпреки това в интерес на децата съм ги задължил да стоят в класните стаи и през междучасията и да осигуряват тази връзка с родителите, която е важна от гледна точка на тяхното спокойствие.

- Вие сте и учител по български език и литература, според вас в каква посока трябва да се реформират учебните програми и има ли нужда от тях по вашия предмет?

- Според мен произведенията, които се изучават в училище, са предостатъчни като брой, за да наложат на учениците една култура на четене. За мен тя е много по-важна от това какви и колко произведения ще се учат и периодично да влизаме в излишни дискусии и спорове. Родителите в социалните мрежи са много активни, възмущават се и искат да се учат все повече произведения от български автори. Аз имам малко по-различно отношение. За мен е важно ученикът да има един по-широк кръгозор и по-широк поглед върху съвременната българска литература и върху световната. Не мога да скрия, че част от произведенията, които се изучават, дори на класиците ни, са много далечни на децата и те не могат да влязат в контекст. Както е с разказите на Елин Пелин. Никой не казва да не се четат и изучават „На нивата“ и другите велики разкази, но не може да искаме от днешните ученици да знаят архаични думи и да си представят живота на един селянин през 30-те години на миналия век. Не може да искат неща, които дори майките и бащите им вече не ги знаят и са им далечни. Затова си мисля, че това, което е в момента, не е толкова лошо и ако ще променяме нещо, то по-скоро трябва да е свързано с добавянето на произведения от съвременни автори и теми, свързани с това, което всъщност интересува децата в съответната възраст.

- Какво ги интересува днешните седмокласници например?

- Те са в такава възраст, в началото на пубертета, и искат малко или много литературата да бъде близка до техните мечти, желания и интереси. Биха се радвали много, ако се учат произведения, в които са застъпени темите за любовта, приятелството, взаимопомощта и т.н. Не значи, че не трябва да се изучават и творби с патриотична тематика, но трябва да има и неща, които да вълнуват учениците, да остават в душата им и да ги правят и по-добри. Да могат да влязат в контекста на произведенията. Когато той отговаря на възрастта му, е много по-лесно. Хубаво е да се разискват различни аспекти на общуването между хората.

- Значи подкрепяте въвеждането в задължителната програма на предмета „Добродетели и религии“...

- Да, разбира се. Голямото ми опасение обаче е дали ще има достатъчно добре подготвени учители по предмета. По-скоро си представям този предмет не толкова като обвързан с религията, а като нравоучение. Като час, в който да се говори за добродетели в контекста на религиозните учения. Всичко трябва да е вкарано в по-широкия контекст на това как религията ни учи да бъдем по-добри хора. 

- Кой най-добре ще го преподава?

- Много ми е трудно да кажа. Има духовни лица, които са добре подготвени теоретично, но все пак в училище не е толкова лесно да се преподава и би трябвало да имат и педагогическа правоспособност. Едно е да се изнесе една лекция еднократно, друго да водиш час всяка седмица. Това е наистина голямото ми притеснение. Кой в крайна сметка е подготвен да преподава и дали кадрите ще са достатъчни. 

- А как гледате на възможностите директорите и учителите да имат по-сериозни лостове за наказания при нарушаване на дисциплината в училище?

- Проблемите с дисциплината са традиционни проблеми, които съществуват от десетилетия. Те не са от една, две или пет години. Но във всеки един клас, във всяко едно училище има по един-двама ученици, които си мислят, че са недосегаеми и че не могат да бъдат санкционирани. Разбира се, дисциплина само с наказания не може да се поддържа. Трябва да има мерки за мотивация на учениците. Но такива ученици, които грубо нарушават реда и се държат предизвикателно към учителите и към институцията, трябва да бъдат по-сериозно санкционирани, без излишни бюрократични подробности. Включително с преместване в друго училище, което е крайната мярка. Големият проблем е бумащината. Сега, за да се накаже един ученик, трябва да се изпише една папка с листа. Трябва да се направят дълги процедури, които до голяма степен са излишни и са само на книга и не носят резултат. Ако педагогическата общност и директорът имат по-голяма свобода да наказват, резултатите ще са по-добри и по-бързи. Но пак казвам, че нещата не опират само до санкции.

- Подкрепяте ли идеята да може да се повтаря и първи клас, ако не се покриват елементарни образователни изисквания?

- Не мисля, че това е панацея. Защото, ако този първокласник повтори, на следващата година ще е по-голям от съучениците си и в крайна сметка ще го вкара в едно положение на аутсайдер. Според мен е много по-вероятно такъв ученик да напусне въобще образователната система. Затова, особено в начален етап, само в изключителни случаи може да се допусне повтаряне. Ако не може да чете и не познава буквите. Но според мен няма дете, което да не може да се научи да чете и да пише. Ако трябва с допълнителни часове, с лятна работа тези, които нямат подкрепа в дома си, могат да наваксат през училището. Те имат шанс да продължат, ако в училище получат подкрепа. Ако обаче на тях се гледа чисто формално, детето и да повтори класа, няма да предизвикаме търсеният ефект и то ще напусне системата.

- Ще потвърдите ли вие спада в резултатите на учениците след 4-ти клас и какви мерки са нужни, за да се предотврати това?

- И в нашето училище децата от първи до четвърти клас са на ниво, което може да ни радва. От пети клас нагоре заради това, че влизат при различни учители, пишат се количествени оценки и изискванията нарастват, те се чувстват в една враждебна среда. Много им е трудно да се адаптират особено в пети клас. За това е необходимо може би да се намери вариант учителите, които са преподавали до четвърти клас, да имат възможност да са с тях и в началото на пети. Да помогнат за един постепенен преход и свикване с новите изисквания. Трудно им е на децата, когато изведнъж им се налага да се съобразяват не с един, а с 10 учители. Количествените оценки също притесняват децата, както и родителите им, и създават стрес.

- Защо допускаме децата в седми клас да са толкова претоварени?

- Натовареността на учениците от първи до седми клас е много голяма. Единственият начин да се намали е да се създадат повече дейности в училище, за да може децата да играят и да спортуват. Те все пак трябва да имат детство, а не да стоят заковани за чина. Взехме им телефоните и сега да искаме да стоят, да мълчат и да слушат само. Не е това идеята. Специално седми клас за мен е най-трудният въобще. Първо, защото самата възраст е трудна и второ, защото е изключително голям стрес и за децата, и за родителите им да преминат през Националното външно оценяване (НВО). Този момент се превръща в съдбоносен от житейска гледна точка момент за детето. И не стига това, ами масата от ученици ходят и на частни уроци и действително са подложени на едно кошмарно натоварване за своите крехки 13 години. Често проблемите им не са свързани само с училище, а и с взаимоотношенията с други ученици, с други аспекти на тяхното отношение към външния свят. Те са много чувствителни на тема справедливост и несправедливост. Трябва и по тези въпроси да се говори с тях.

- Какво може да се направи?

- Не може да е толкова труден материалът по математика в седми клас. Някакъв кошмар е. Трябва да се опрости учебното съдържание и по български и литература. Много по-трудно е НВО след седми клас, отколкото държавните зрелостни изпити (ДЗИ) след 12-и. Аз съм правил експерименти с ученици в седми клас, които са много добри по български език и литература. Те без проблем изкарват по 75-80 точки на ДЗИ. Явно от 7-и до 12-и клас няма голямо развитие и наученото до седми след това му е достатъчно. Това е изключителен стрес, който трябва да намалим. Получава се и едно отпускане от осми клас нататък, след като е минал този „върховен“ момент в образователното им развитие.

- Според вас коя е най-належащата реформа, която трябва да се случи в образованието?

- От една страна, да се облекчи административната тежест, която пада върху учителите и директорите. А що се отнася до образователния процес трябва да се вземат решителни мерки за подобряване на дисциплината в училищата. Навсякъде има родители, които са с по-висок социален статус – кмет, зам.-кмет, областен управител, бизнесмени... Те оказват много силен натиск върху учителите. Този натиск кара учителите да се чувстват безпомощни и постоянно да правят компромиси с тези ученици, а децата са много чувствителни на тема справедливост. Няма предвид дисциплина в онзи комунистически вариант, а за едно уважение към институцията „Училище“. Без това не можем да очакваме високи образователни резултати.

- Как се мотивират младите учители да влизат, но и да се задържат в системата?

- Много е трудно. Единствено известното повишаване на заплатите дава подобрение в тази посока, но за да бъдат мотивирани, тези учители трябва да усетят, че са уважавани. Уважавани от директора, от по-възрастните си колеги и най-вече от учениците и от родителите им. Докато не усетят това, няма да бъдат мотивирани и в училище ще влизат просто хора, които искат да получават по-високи и сигурни заплати. Това не е добрият път за развитие на образованието ни. При мен работят 7 учителки под 25 години и ги пазя като зеницата на окото си. Те имат действително 40-45 години перспектива пред себе си и се надявам да ги опазя.

ТОВА Е ТОЙ:

  • Роден е и живее във Варна
  • Завършил е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“
  • Преподавал е български език на чужденци във Варненския медицински университет
  • От 2 ноември 2024 година е директор на ОУ „Стоян Михайловски“ във Варн