- Доц. Гълъбов, изненада ли ви решението на президента Румен Радев да връчи третия мандат точно на БСП?
- Не, тук дори не става въпрос за изненада. Аз го тълкувам по-скоро като нежелание да се положи каквото и да е усилие за съставяне на правителство в този парламент. Очевидно е, че БСП не е мандатоносителят, който би могъл да постигне съгласие с останалите участници в предишната коалиция, особено с „Демократична България“. Но както виждаме, волята на Румен Радев беше да задълбочи вътрешната криза в партиите по този начин.
- Може ли обаче стъпката му да се тълкува и като друг сигнал - да покаже, че няма противоречия между него и БСП?
- Разбира се, формално е така. По този начин посланието към избирателите на БСП е, че той е добронамерен към партията, но най-вероятно насърчава смяна на ръководството. Причината е, че неуспешният опит за съставяне на правителство ще има електорални щети за БСП на изборите.
- Минаха първите консултации на БСП с „Продължаваме промяната“. Къде ще е препъникамъкът обаче между двете формации?
- За мен самите представители на „Продължаваме промяната“ не искат да има правителство. Мисля си, че те са подведени от моментното състояние на обществените нагласи и смятат, че са загубили властта, защото се борят с корупцията. Поставянето на условие за приемане на проектозакона за противодействие на корупцията без корекции, както и ултиматумът за избирането на Бойко Рашков за председател на КПКОНПИ са ясни сигнали, че смятат, че за тях по-добрият вариант са нови избори, на които ще постигнат по-добри резултати от предишните. Много е важно да се разбере обаче, че тази комисия е колективен орган и това кой ще бъде неин председател няма такова голямо значение, колкото им се струва.
- В момента формациите изтъкнаха, че се обсъждат само политики и че още не дискутират имена. Не може ли по този начин да постигнат консенсус?
- Ами посочването на Бойко Рашков е достатъчен факт, че всъщност се посочват имена. Така че според мен този мандат няма да се реализира и това става все по-ясно.
- Избори наесен ли е най-реалистичният сценарий тогава и какво може да се очаква от един нов вот?
- Това е най-реалистичният сценарий наистина и най-неприятният същевременно. Изглежда обаче, че няма друга възможност.
- Но какво предстои след това, няма ли риск да влезем в един цикъл от избори?
- Ние сме в такъв цикъл. Бих казал дори, че сме в дълбока политическа криза и тези предсрочни избори няма да дадат решение. Причината е, че кризата е в отношението между гражданите и политиците, а не в отношението между самите политици. Така че най-лошият сценарий би бил ниска избирателна активност и ново дъно на легитимност на Народното събрание.
- С какво ще е по-различна картината в един нов парламент, освен че „Възраждане“ най-вероятно ще подобрят резултата си и „Български възход“ на Стефан Янев ще е новият играч?
- По-важното е не дали ще има нови играчи, а дали тези, които имат шанс да бъдат в Народното събрание, ще променят начина, по който действат. В противен случай това ще е трети парламент, който ще бъде компрометиран не от липсата на мнозинство. В 45-ото и в 46-ото народно събрание имаше такова, но бяха компрометирани заради неспособност да се мисли за политики отвъд междуличностните отношения. Българският политически пейзаж деградира до междуличностни скандали, които са котрапродуктивни.
- Не показаха ли партиите все пак, че могат да водят диалог помежду си с консултациите, които провеждат непрекъснато?
- Не, и това беше зададено като тон още в 45-ото народно събрание, но придоби най-яркия си образ сега.
- Какво тогава трябва да се промени и като начин на поведение в политическите формации, при условие че е ясно, че нито една партия няма да има мнозинство и явно коалициите ще съпътстват политическия ни живот?
- Общо взето, страната ни винаги се е управлявала от коалиции. Единствените еднопартийни правителства в историята на България са това на Андрей Луканов и първото на Бойко Борисов. Всички останали бяха коалиционни и ще бъдат такива и занапред. Напълно сигурно е, че няма една партия, която ще спечели избори и ще управлява самостоятелно.
- Коя се оказа най-голямата грешка на този кабинет в оставка и предимно на „Продължаваме промяната“? Липсата на опит ли?
- Когато управляваш в условия на криза, не можеш да си позволиш да затвориш вратата за преговори и да налагаш мнение. Трябва да се отвори цялото управление колкото е възможно повече. Тогава нямаше да се стигне до тази ситуация. От „Продължаваме промяната“ смятат, че е по-добре сега да отидат на изборите, защото ще имат по-добър резултат от този на предходните, но не мисля, че това ще се случи.
- Последното социологическо прочуване всъщност показа, че разликата между ГЕРБ и ПП е минимална. Може ли дори да станат първа политическа сила?
- Напротив, разликата ще се увеличава, защото самото служебно правителство ще работи срещу „Продължаваме промяната“. Президентът има нужда да намали напрежението срещу себе си, прехвърляйки отговорности към редовното правителство. Тези сондажи са моментни и са само ориентировъчни, затова не са достатъчни за прогнози.
- Кризите за решаване обаче са много, доколко един служебен кабинет ще се справи с тях, като имате предвид, че той няма и законодателни инициативи?
- Не съм сигурен, че мандатът на този служебен кабинет ще бъде свързан с това да управлява ефективно кризи. По-скоро Радев ще се опита да възстанови дори чисто кадрово позициите си в институциите и не очаквам опити за ефективно управление на кризите. Има много неща, които едно служебно правителство може да коригира и поправи, но ще бъде търсена точно тази индулгенция, че липсата на парламент пречи да се решават важни въпроси. А всъщност има много проблеми, натрупани в оперативното управление, които не изискват законодателни решения. Така че в това отношение служебното правителство би могло да свърши много неща.
- Загуби ли президентът от конфликта с „Продължаваме промяната“?
- Той се опитва да минимизира щетите от това за самия себе си, друг е въпросът дали ще успее да го направи. Причината е, че има други проблеми на дневен ред, като избор на служебно правителство и това ще рефлектира пряко върху доверието към него. Всъщност Радев си даде сметка, че ПП се дистанцираха от него и отказаха да влязат в неговия дневен ред. Той смяташе, че през тях той ще оказва влияние върху управлението, но се оказа, че те не желаят това.
- А какви ще бъдат последиците за президента от конфликта с БСП?
- Всъщност Радев няма дълбоки и трайни отношения с БСП. Амбициите му показаха, че той няма желание да следва обща логика на управление, което идва от левицата. Той се дистанцира от тях, те пък се опитаха да върнат контрола си върху него и това доведе до противопоставяне.
- Какво ще стане, ако БСП не успее да излъчи кабинет, ще се срине ли левицата на едни избори през есента?
- Изглежда, че БСП е стигнала до твърдото си ядро и няма възможност да се срине още надолу. Така или иначе БСП и ДПС са с изравнени стойности в проучванията, което показва, че левицата е загубила много сериозно електората си. Така че ако загуби още малко, няма да е толкова видимо.
- Как си обяснявате възхода на „Възраждане“ и от какво спечели Костадин Костадинов?
- Спечели от това, че успя да привлече радикалното противопоставяне срещу институциите, срещу Европа, НАТО, изключително добре трасира по тези теми. Търси всяка възможност, която задълбочава усещането за недоверие. Така че той не разчита само на хората, които са против ограничителните мерки срещу ковид. Нищо подобно. Той много бързо се опитва да употреби всяка тема, която разделя обществото. Затова е напълно логично да има потенциал за растеж, още повече че на нивото на радикалния популизъм няма сериозна конкуренция.
- Някои политолози обаче изтъкнаха, че Костадин Костадинов ще се бори за един и същ електорат със Стефан Янев. Какво очаквате от Янев?
- Той ще се опита да привлече по-умерени избиратели на „Възраждане“ и разколебания електорат на БСП. Стефан Янев се бори в това пространство - и по отношение на Русия, но и по други въпроси. Голямата неизвестна е дали трите формации могат да си взаимодействат в следващо Народно събрание.
- Каква коалиция се очертава тогава в следващия парламент, след като дори ако ГЕРБ спечелят изборите, те все още са в изолация и няма да могат да съставят кабинет?
- Те просто нямат стратегически партньор и това е от редовните избори миналата година. Промяна няма в това отношение. Най-вероятно следващата коалиция ще е от три или дори от четири политически субекта.
- Какво да очакваме като поведение от ИТН и сега при разговорите от БСП? Ще бъдат ли по-диалогични, след като се очаква да не влязат дори в следващия парламент?
- Мисля, че това заключение е прибързано. Тяхната позиция е ясна, те я възприемат много твърдо и в зависимост от развитието на ситуацията могат да си върнат част от избирателите, които отидоха към „Продължаваме промяната“. Ако си спомняте, че през юли миналата година ИТН спечели изборите, след което избирателите им мигрираха към ПП, смятайки, че подкрепата на президента за това движение е достатъчна гаранция, че няма да загубят гласа си.
- От къде дойде разочарованието в ИТН? Доколко отсъствието на Слави Трифонов оказа влияние върху това?
- От това, че не съставиха правителство, че се отказаха от управлението. Иначе избирателите на Слави Трифонов не се интересуват от това дали се появява в парламента. Те са всъщност аудиторията на телевизията и шоуто и биха продължили да го следват независимо дали се появява или не, разколебаването не е заради това.
- Смята се, че „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ имат един и същ електорат, доколко ще е добре да се явят заедно на вота?
- Смятам, че това ще доведе до лош резултат на „Демократична България“, дори до вътрешно напрежение. Няма да спечелят от това. Не е ясно и „Продължаваме промяната“ какво точно биха спечелили.
Това е той:
Доц. Антоний Гълъбов е социолог и политолог
Работил в Института по социология към БАН
Преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет
Член на УС на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж
Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003)
Председател на УС на Института за публични политики и партньорство
Яна Йорданова
