Уж сакати просяци като този, който беше разобличен от Динко, изкарват между 1500 и 2000 лв. на месец. 70% от парите им обаче отиват в тартора, който им дава квартира и мизерна храна.
Не е престъпление да си беден и да просиш. Милостинята е добро, залегнало още в заветите на християнството. Зловещо е обаче да експлоатираш просяци и да ги караш да ти дават всичко изкарано. Засега обаче случаите на хванати „мениджъри“ са твърде малко. Чуват се само покрай изцепки като тази на Динко Вълев от Бургас. Но защо законодателите стоят с широко затворени очи към това брутално по своята същност престъпление? Те трябва да дадат отговор на това и ние ще го очакваме.
Казуси
Стотици деца, бременни, инвалиди и бедни са поставени на колене пред хора, които от позицията на силата ги карат да искат милостиня по улиците. Държат се с тях като с животни, подхвърлят им мизерни пари, но очакват огромни печалби. Експлоатация е мека дума за този вид дейност. И докато у нас този проблем е налице, то в чужбина е по-страшно. По същия начин действат и лидерите на джебчиите, които използват зависимите да работят за тях. А печалбите са големи, повярвайте. С тях се вдигат палати, купуват се лимузини и златни накити.
Промяна
Ясно е, че с пожелателни присъди – условни или пробации, тарторите на групи за просия няма да се стреснат. Ще продължават ожесточено да търсят изпаднали мъже и жени, които да пращат на улицата в жега и студ, пек и дъжд. Преди години, когато още просията се наказваше по НК, имаше акция в голям областен град. В мазе на порутен блок бяха наблъскани десетина просяци. Държаха ги буквално като животни, а в същото време шефът им се мъдреше зад волана на мерцедес и се хранеше в най-отбраните ресторанти. Сред жертвите му имаше дори ветеран от войната, който без крака обикаляше с инвалидната количка и просеше.
Тъй като нямаше жилище, беше му отнето, защото натрупал дългове за сметки, се хванал на въдицата на тартора и започнал да работи за него. Когато той и събратята му по съдба усетили, че това е огромна гавра, мъжът беше отказал да им върне личните карти. В крайна сметка трябва да е ясно едно – когато се увеличат присъдите за този вид престъпление – склоняване към просия, тогава случаите ще спрат. Иначе ще продължаваме да виждаме уж сакати хора в инвалидни колички да протягат ръка по улиците или пък малки деца да обикалят заведенията в търсене на стотинки.
Виктория Пенкова
