- Г-н Сечков, видеото от масовия бой до кооперативния пазар в Казанлък е брутално. Как според вас се е стигнало до такъв остър конфликт?
- В затворените общности се случват такива неща, не е някакъв изолиран факт, но за да отидат толкова много хора накуп да се бият, трябва да има нещо, което е катализирало тази вражда. Ако погледнем и в българската общност преди много години, когато са били по-затворени местата за живеене, е имало вражда между горна и долна махала в едно село, вражда между отделни фамилии и там се е стигало до такива схватки. В кварталите, които живеят отделно и изолирано, също се случват такива неща – да има подобни вражди и да избухват от време на време стълкновения между тях. Но за да се стигне до ситуация като тази, която се е разиграла в Казанлък, трябва да се е случило нещо сериозно.
- Тези хора се съдят, имало е някакви индикации за съществуващо напрежение. Кой и как може да предвиди, че би могло да се стигне до такава ескалация?
- Властите много трудно могат да „хванат“ тази ситуация, защото пак зависи много от настроенията на тези хора, какви са, що са. Хората не са само добри или само лоши, независимо за каква общност става дума. Явно има някой или нещо, което подклажда тази вражда. Интересно е също, че действието не се развива там, където е избухнал конфликтът, защото много често тези битови скандали, които стават между два враждуващи рода или нещо от този род, се случват в тази затворена общност.
- Каквото се случва в семейството, си остава в семейството...
- Да, и много често даже не се стига до влизане на полиция, други скачат и ги разтървават. Не става въпрос само за ромската общност, такива скандали има навсякъде. Виждам и от блока, в който живея, как разни хора скачат, избухва скандал, но най-много да дойде една патрулка и да го потуши. В случая говорим за нещо много по-голямо.
- В столицата имаше два случая, в които при междусъседски спорове бяха застреляни хора. В случая в Казанлък обаче акцентът е върху посочването към кой етнос принадлежат участниците в конфликта. Редно ли е да се натъртва върху това?
- Такива скандали, макар и не в подобен мащаб, стават между всякакви хора. Няма никакво значение дали са българи, роми, турци, арменци. Важното е, че като цяло в обществото ни има едно такова напрежение и много често ние се опитваме да решаваме нещата с юмруци вместо с разум.
- Усещате ли такова преескпониране и в предизборната риторика? Един кандидат-депутат вече има няколко наказания за реч на омразата.
- Щом допускат за участие хора като него, нещата изобщо не са наред. Не мога да си представя как неговата „партия“ може да събере толкова подписи, колкото се изискват по Изборния кодекс, а в същото време след това гласуват два пъти по-малко хора за него. Според мен те дори не ги проверяват тези работи. Може да звучи грубо и драстично, но тези хора не би трябвало да бъдат допускани изобщо в ефир, особено до обществените радиа и телевизии.
- Веднага някой ще ви опонира, че има свобода на словото...
- Има огромна разлика между свобода и слободия. Такива персони насъскват хората, и то не само на етническа основа. Насъскват ги Изток срещу Запад, за Путин и против Путин, виждате каква е ситуацията. Само дето все още не са започнали да се бият за такива неща, но всъщност ние не знаем, на места може и това да са теми, които водят до тежки конфликти.
- Аз живея в близост до ромски квартал, общувам с хора от този етнос всекидневно. Къде се къса връзката, кога българи и роми престават да си говорят и стават врагове?
- Няма проблем, който да дели хората едни от други. Правили сме много изследвания в това отношение. Средностатистическият ром, така да се каже, живее същия живот, какъвто всички останали граждани на България. Сутрин става, изпраща детето или децата на училище, облича се, отива на работа. Тази работа може да е висококвалифицирана или нискоквалифицирана. Вечер се връща, гледа малко телевизия, може би пие една ракия, както и средностатистическият българин, после ляга и спи. На другия ден животът му протича по същия начин. Има една прослойка от крайно маргинализирани хора, които ги виждаме, че бъркат по кофите, но те са много малко. Ние обаче, когато ги видим тях, слагаме всички роми под един знаменател. Сбили са се някъде, веднага се изкарва етническият произход: Ето, ромите се бият и не знаят какво правят. Това го има навсякъде в обществото – и боят, и насилието срещу жените. Даже повечето случаи, около които се шуми, изобщо не са на етническа основа. Има го и шамаросването на деца, и насилието в училищата, и така нататък, и така нататък. Насилието съществува като цяло в нашето общество. Сега много повече се говори за това. Аз съм възрастен човек и си спомням как са ме джобили. Същото се е случвало и със сина ми, който е над 30 години. Това съществува не само тук, но и навсякъде в Европа, САЩ, навсякъде по света. Но ние в дадени моменти го преекспонираме и от това вадим някакви изводи, че всичко е тотално сринато.
- Предполагам, че сте гледали видеото внимателно, както и аз. Какво ви впечатли най-много? Мен например ме шокира най-силно това, че сред хората с мотиките и коловете имаше и жени, надъхани и много агресивни.
- В такива ситуации много често присъстват жени, които в дадени моменти стопират насилието.
- Да, но в случая те участват в боя наравно с мъжете. Всички заедно секат с мотиките и ритат паднал на земята, безпомощен човек. Какво може да породи чак такава свирепост и агресия?
- Много е притеснително това, което се вижда. Това е някаква ярост, която не е присъща за ромския етнос. Нещо много сериозно се е натрупвало във времето, нещо я е отключило.
- Как трябва да реагират хората, когато има информация за такава война? Две села се изнасят организирано към центъра на Казанлък и никой не прави нищо, за да ги спре. Абсурдно е...
- Когато институциите си вършат работата и ти като се обадиш там знаеш, че ще последват определени неща, позитивни като цяло за обществото, ти ще го правиш. Ако ти тръгнеш да правиш нещо, а институциите са пасивни или даже може да те „наклепат“ пред останалата общност от населеното място, квартала или блока, как ще отидеш следващия път да направиш нещо? Минали са 30 години, но ние имаме едно наследство, заради което хората смятат, че трябва да си траят, че не трябва да се бутат между шамарите, не трябва да реагират при конфликти. Като се вземе предвид тази психика и факта, че много от институциите не работят както трябва, се стига до такива безумни конфликти.
- Ясно е, че този екшън ще влезе в употреба на някои крайни политици. По-трайната му употреба обаче ще е в социалните мрежи, където коментарите ще продължат по-дълго от края на предизборната кампания. Какви коментари и интерпретации очаквате по темата?
- Хора като този така наречен политик, когото не споменаваме, защото сме в предизборна кампания, ще се опитат да яхнат ситуацията. Дано това да не се случи с по-сериозните системни партии и поне те да не се включат в подобни неща, защото ще е много жалко.
- Какво ще кажете на хората, които ще използват случилото се като повод за коментари, че ромското съсловие живее на гърба на държавата, а ето как първобитно се трепе.
- Това абсолютно не е вярно, мога да го твърдя с категоричност – че ромското съсловие живее на гърба на държавата. Дори и тази малка прослойка, която бърка по кофите, дори тя не го прави. На гърба на държавата никой реално никога не е живял. Нашата социална система е толкова слаба и смешно развита, че това няма как да се случи. Знаете ли колко получават по чл. 9 прословутите социални помощи?
- Колко?
- Между 50 и 90 лева на месец. Като за тях човекът, който ги получава, трябва да работи 14 дни по половин ден.
- Ако не се лъжа, бяхте казали някъде, че това са около 5 процента от всички роми.
- А не, много по-малко. В момента по чл. 9 социални помощи получават по-малко от 20 000 души. Дори да приемем, че всичките са роми, по официални данни от преброяването има малко над 300 000 роми в България. Половината да са деца, остават 150 000. Една съвсем малка част са хората, които получават такива помощи. Много даже не ги искат, защото няма смисъл от тях. За тези 90 лева, да вземем максимума, ти трябва да работиш 14 дни по половин ден. Не можеш да се хванеш да правиш нищо друго през останалото време.
- Как да се заговори и да се задейства ромското приобщаване не само на думи? Толкова организации се занимават с този проблем, а разделението е все по-голямо.
- Това е пак един мит – че много организации взимат пари и че парите за ромите се крадат, изяждат и т.н. Преди време една българска организация беше направила проучване за парите, които отиват само от европейските фондове, защото България не отделя една стотинка от бюджета за такова нещо. Оказва се, че в трите области в Северозападна България – Враца, Монтана и Видин, парите, които отиват директно за ромите, са по-малко от два процента от общите, които влизат в тези области по европейските програми. Като там процентът на ромите е повече от 25. И второ, ние непрекъснато говорим, че няма приобщаване, няма еди какво си. Това също не е съвсем така. До 1989 г. само 750-760 роми имат висше образование, има ги поименно изброени, включително и от Държавна сигурност са събирани тези данни. Само в момента имаме над 6000 роми, които учат във висши учебни заведения.
- Това е огромна цифра, сигурен ли сте?
- Разбира се, че е огромна. И това са хора, подкрепяни от семейството си. Нещата се променят.
- Виждам това. Особено гастарбайтери в Германия и други държави инвестират много в образованието на децата си. И децата им не учат в махалата, пръснати са.
- Все повече намаляват ромите, които учат в т. нар. сегрегирани училища в ромските квартали. Все по-малко роми пращат децата си да учат там, защото нивото е много по-ниско и това може да се види по националното оценяване. Хората, които искат децата им да имат по-добро бъдеще, ги пращат в други училища. И те си учат, приобщават се, завършват средно образование.
- Кой трябва да обърне внимание на ромските деца така, че да пеят, да рисуват, да танцуват – да развиват талантите си, а не агресията?
- Те могат да стават всякакви. Пак се преекспонира това, че ромите пеят, танцуват и само това им е присъщо. Една част от тях са така, но друга част – като мен, са вързани в краката и не могат един танц да изиграят. Но в същото време са учители, икономисти, развиват собствен бизнес, добре познати са в обществото, а не само в рамките на своя етнос. Така че и това е малко пресилено – дайте да ги правим артисти или музиканти непременно. Нека тези, които имат такива заложби и желание, да ги развиват. Нека да бъдат включвани в спорт и изкуства, за да може натам да се насочва енергията им, а не в лоши неща, каквито виждаме, че се случват от време на време.
- България намалява прогресивно. Много хора избраха да живеят в чужбина. Как се интегрират ромите навън?
- Доста добре. Там няма как да не запишеш децата в училище, защото не само ще те глобят, ако ги спираш, но може и да лежиш в затвора. Образователната система е направена така, че много бързо да интегрира тези деца в собствената си образователна система, да научат максимално бързо езика на съответната държава и да нямат проблем с него. Много често, разговаряйки с хора, които живеят в чужбина, те споделят, че са доста по-зле с местния език, отколкото децата им, защото те на третия месец вече говорят свободно. Това е парадокс – не може в България детето да има проблеми, а като отиде в Испания например, да говори добре, да напредва в образованието и да кара родителите му да се гордеят с него.
- Трябва ли да носят наказателна отговорност хората, които употребяват езика на омразата и създават определени нагласи в обществото към ромите?
- Задължително трябва да носят наказателна отговорност за това, което правят. За съжаление Комисията за защита от дискриминацията напоследък не се чува да върши кой знае какво. Това пък, от друга страна, е добре. Трябва да има наказателна отговорност и за хората, които провокират такава омраза в социалните групи, особено ако се знае кои са, ако имат последователи. Дали ще го говори това на площада или в социална мрежа, в която го четат и следят хиляди хора, трябва да има реакция. Ако си седим и си мълчим, а има хора, на които се плаща от бюджета да я вършат тази работа, се стига именно до тази слободия, за която стана дума. Тогава всеки си прави каквото си иска.
Това е той:
Доктор по съвременна история в Институт за исторически изследвания към БАН
Директор на фондация С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи
Работи от 1993 г. за устойчивото общностно развитие на ромското етническо малцинство като експерт, консултант и изследовател
Член на управителния съвет на Българска платформа за международно развитие
Има многобройни публикации и участия в различни групи по етнически и интеграционни въпроси
Кристи Петрова
