- Милица, честит рожден ден! Да сте жива и здрава! Как го празнувахте?
- Много хубаво. На въздух, под небето, сред зеленината и най-близките хора.
- Имахте ли изненадващи обаждания?
- Страшно много! И в социалните мрежи ме поздравиха много хора, и на лични съобщения. Трогната съм от вниманието на толкова много хора към мен. Отдавам го на това, че любовта ни е взаимна. В този ден всичко беше изненада за мен, защото толкова много хора ми засвидетелстваха най-приятелските си чувства. Затова съм изключително благодарна. Защото това е безценно богатство да имаш толкова много приятели около себе си.
- С „Тоника СВ“ ще празнувате ли?
-Да, но след като завършим записите другата седмица.
- Имаме новина! Какво записвате?
- Имаме три нови песни, които записахме миналата година, те са на Стефан Диомов, но сега правим наново старите песни - с нови звуци, с ново изпяване, тъй като старите имат брилянтни аранжименти, но просто с времето малко са се поизхабили като качество. Всъщност нищо няма да променяме, а ще направим по старите аранжименти нови записи. Имаме и един дълъг репетиционен период, свързан с концертите ни в Пловдив в Античния театър на 8 септември и на 15 ноември в зала 1 на НДК.
- Само тези дати ли ще са?
- Със сигурност ще има и други, но тези двата концерта са много отговорни и имат нужда от огромна подготовка.
- Представете тези три нови песни на читателите ни.
- Записахме ги миналата година преди Коледа и даже ги изпяхме на коледния концерт. Едната се казва „Ти и аз“, другата е „Аделина“, а третата - „Виждам те“. Музиката и текстовете са на Стефан Диомов.
- Коя е Аделина?
- И ние това питахме Диомов, ама не казва (бурен смях). И трите звучат в познатия стил на „Тоника СВ“. Не без гордост мога да кажа, че малко групи имат собствен стил. Основната вина е на Стефан Диомов, но не е второстепенно и нашето присъствие, защото багрите на тези гласове, събрани в едно, също имат голямо значение за звученето на групата. Ще възобновим и някои стари песни, но нека това да бъде изненада за хората, които ще бъдат на концертите. Много красиви са тези песни и се надявам, че ще донесат много голяма естетическа наслада на публиката.
- Без кои песни не минава концерт на „Тоника СВ“?
- Може би "Здравей, как си, приятелю", "Приятели", "Един неразделен клас" задължително. То, ако почна да ги изреждам, май без нито една не минава концерт, но тези песни наистина са много горещо посрещани. Хубавото е, че в нашите концерти понякога има и такива миниразговори с публиката. Става много приятно, защото всички сме съпричастни с това, което се случва на сцената. Обменяме обща енергия, която завладява всичко, чувстваме се още по-близки - изпълнители и публика, и за мен това е най-хубавото.
- В момента „Тоника СВ“ е в състава от най-силния си период с Емил Василев...
- Ние нямаме слаб период. От самото начало всичко тръгна в една възходяща линия. Още от конкурса, където започнахме с Тео до 1983 г., след това с Емо работихме 9 години, записахме три дългосвирещи плочи с едни от най-хубавите ни песни. След това настъпи едно време на безработица и ние се пръснахме. Всеки се спасяваше поединично. Емо замина за Америка, останалите бяхме тук, но нямаше друга възможност за работа. Беше тежко време - Лукановата зима и т.н., в същото време ни уволниха от Строителни войски и останахме на улицата, без средства, без работа. Не че не искахме да работим, а просто нямаше къде. Хората нямаха пари, едва оцеляваха тогава, камо ли да искат да отидат на концерт. Но и това мина. След това се събрахме всички, работили под шапката „Тоника“, и направихме бенефиса 1994 г. Уж се събрахме за два концерта, но емоцията беше толкова гореща, че си казахме: „Ние трябва да сме луди, за да не продължим“. И така продължихме с „Тоника СВ“ + Ева и Гого и това вече беше „Фамилия Тоника“.
- Как Емо се върна в групата?
- Той си дойде за постоянно вече в България. Между другото ние се виждахме всяка година, когато той си идваше, защото сме запазили добрите си приятелски отношения. Така от дума на дума стана ясно, че много бихме се радвали да поработим пак заедно.
- Той как се появи всъщност? Май не е бил на онзи прословутия конкурс...
- Но той беше на другия, когато Тео напусна. Тогава се обяви конкурс за бас на „Тоника СВ“. Явиха се 6 момчета. То няма чак толкова баси като гласове и един от тях беше той. Яви се на общо основание с останалите и не е заемал ничие място. Тук е мястото да кажа, че сега в днешно време не сме искали да се разделяме с Тео - напротив, дълго време говорихме с него, искахме да си остане в групата, но той просто каза, че има други виждания по въпроса. Никого не сме гонили, никого не сме слагали на нечие място. Казвам това заради публиката.
- Емо бързо ли се вписа в днешната формация?
- Той по принцип си е музикант, пианист, хоров диригент. Това е все едно да караш колело и да не го караш 10 г. и после няма да се учиш отначало. На първите концерти имаше леко смущение, не мога да кажа дали е сценична треска, защото дълги години не само не е излизал на сцена, но не е бил и в България. Когато той замина, беше едно, сега е коренно различно - и в държавата, и в отношенията, нямаше такава свободия, каквато сега. Има разлики, но той бързо се вписа.
- Пеете песни, които през март догодина ще станат на 45 г. Сега те звучат по нов начин, обединени в мюзикъла "Здравей, как си, приятелю". Бяхте на премиерата, какво ви впечатли?
- За мен беше много любопитно да го видя и чуя. Либретото е направено почти на 80% по историята на „Тоника“, но то в един мюзикъл не може да се каже всичко. Хареса ми историята. Очаквах как артистите от Музикалния театър изпълняват песните, представях си техните интерпретации. Те имат красиви гласове и изключителен професионализъм, но звученето беше друго, не както хората са свикнали да ги чуват в оригинал. Понеже самите песни са хубави, съм забелязала, че хората си ги харесват - и оригиналното изпълнение, и в мюзикъла. Още повече че в оперетата ходят хора, които са изключителни поклонници на това изкуство. Имаше огромен успех. Не мога да говоря дали някой от нас изпитва някаква ревност. Аз специално не, защото в световен план една песен се пее от много изпълнители, но оригиналът си остава оригинал все пак.
- Разпознахте ли се в героите от сюжета?
- Не! Нито себе си, нито другите. Те бяха с епитети - Непокорната, Суетната и не помня още какви. Беше малко по-различно от това, което имаше между нас, но имаше допирни точки. Но те не са включени само в наши песни, а и на Тони Димитрова, Пламен Ставрев, Боян Михайлов, Дани Огнянов, Петте сезона. Затова може би не беше само нашата история, че да се разпознаем толкова категорично.
- Още сме във времето на баловете, помните ли своя?
- Събирахме се 3-4 училища в зала „Универсиада“, имаше програма, която започваше вечерта и в 4 ч. сутринта отваряха вратите и можехме да си тръгнем. Тогава ми беше странно и необяснимо, но сега го намирам за хубаво, защото се поема отговорност за младите хора, да не се случи нещо лошо през нощта, да могат да си хванат първия трамвай. И за това е било помислено. Най-хубавото беше, че програмата беше много изискана. На моя бал пяха старата „Тоника“. Докато ги гледах, не съм си представяла, че някога ще стана част от тях. Винаги съм ги харесвала как пеят, как изглеждат, как стоят на сцената. Бях с хубава рокля, като за бал. Шиеха се класически тип, с буфан ръкавче, умерено деколте, не беше такова разголване, каквото е сега, с хубаво направена косичка. Макар че тогава нямаше такъв богат избор на платове, какъвто в момента, все пак майка се беше постарала да изглеждам много хубаво. Кавалер ми беше съученик до влизането в залата, след това всички се забавлявахме заедно.
- От години баловете не минават без вашата песен "Един неразделен клас". Как се появи тя?
- Недко Трошанов, който беше диригент на естрадния състав в Строителни войски, един ден ни я предложи. Между другото рядко са песните, при които веднага от първо слушане ти харесва всичко. Направо се захласнахме. Текстът на Милчо Спасов е толкова красив. Оказа се, че основната тема е измислена от неговата дъщеря Юра Трошанова и той я е доразработил. Не помня първото й изпълнение, сигурно е било на концертите на Строителни войски. Без нея не минава нито един концерт. Децата още като почнат първите акорди, изпадат в екстаз и започват да пеят.
- Днес е денят за размисъл. Изборите са 2 в 1. Гласувате ли?
- По принцип да. Сега обаче още мисля за кого да дам гласа си. Трябва внимателно да се мисли, защото нещата станаха много сложни.
- Разпознахте ли се в някоя идея по време на кампанията?
- Бих гласувала за това кой каквото е обещал, да може да го свърши, и то по най-честния начин, защото от празни думи и празни обещания ми е дошло до гуша. Не бих гласувала за човек, който само спекулира с думите, пък нищо не върши. Както във всяка професия, важно е да има професионалисти, които си обичат работата и да са честни към хората. Винаги има и нереални обещания, но не искам да задълбавам, защото не ми е там силата.
- Пели ли сте на предизборни концерти?
- Всички колеги са пели. Това е красивата част от предизборната кампания. С каквото сме могли, помагали сме, но никой от нас не е бил член на някаква партия.
Това е тя:
Родена е на 4 юни 1957 г. в София
Завършила е 32-ра гимназия „Климент Охридски“ и Музикалната академия
Започва да пее от дете в хор „Бодра смяна“, а първите си изяви прави като студентка, като записва част от филмовите хитове на Митко Щерев
През 1980 г. започва като солистка в „Тоника СВ“, а от 1995 г. работи и самостоятелно
Лео Богдановски
